Решение № 2963 от 12.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2963 гр. Пловдив, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330115606 по описа за 2021 година

Ищецът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представляван от *** М. С. М.-Г. и П. В. Д., е предявил срещу С. Б. В., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № **, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 17 837,32 лева, представляваща изплатено на основание сключен договор за застраховка "ГО" на автомобилистите, по ЗП № ***, със срок на валидност от 13.5.2013г. до 28.08.2013г., застрахователно обезщетение на В. С. Г.за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди от настъпило ПТП на дата ***г. в гр. П. на бул. „***“, причинено по вина на С. Б. В., при управление от него на лек автомобил марка „БМВ”, модел „***”, с рег.№ *** в *** състояние, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, І гр.с.

В исковата молба се твърди, че въз основа на депозирано заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника В., в полза на ищеца било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, I гр.с., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Поради това, че с разпореждане на заповедния съд били дадени указания за предявяване на иск, то в законоустановения срок ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал настоящата искова молба. В същата се твърди, че на дата *** г., в гр. П. на бул. „***“ е настъпило ПТП, при което ответникът С.В., при управление на МПС марка и 1 модел „***“ с рег. № ***, в който пътувала В. С. Г., нарушил правилата за движение и извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 4, б „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК, за което бил признат за виновен с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № *** г. по описа на РС – Пловдив, за това че в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,97 на хиляда, установено по надлежния ред, по непредпазливост причинил на В.Г. средна телесна повреда. Сочи се, че на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда била задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът поддържа, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „Лев Инс“ АД, и обективирана в ЗП № ***, със срок на валидност от 13.5.2013г. до 28.08.2013г. Във връзка с реализираното ПТП и настъпилия противоправен резултат, срещу ищеца била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от пострадалата В. Г., във връзка с което била образувано ликвидационна преписка № ***. Претенцията на пострадалата била подробно обективирана в искова молба срещу ЗК „Лев Инс“ АД, въз основа на която било образувано гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, ХХ гр.с. В хода на делото за установяване на механизма на деянието и причинените от него вреди били приети писмени доказателства, заключение по комбинирана медицинска и автотехническа експертиза и били разпитани свидетели. С Решение №*** г., постановено по гр.д. №*** г., ЗК „Лев Инс“ АД бил осъден да заплати на В. Г. сумата от 11 400 лв. за неимуществени вреди, причинени и в резултат на въпросното ПТП от *** г. по вина на С.В., както и 1496,78 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и възстановяване. Решението било влязло в сила на дата 08.03.2016 г. На основание чл. 223, ал. 2 ГПК установеното в мотивите на посоченото решение имало обвързваща сила по отношение на третото лице-помагач С. В.. В исковата молба се твърди, че с платежно нареждане № **** г. ищцовото дружество било заплатило на В. Г. задължението си по Решение № ***г., което било в общ размер на 17 837,32 лв., от които 11 400 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 1 496,78 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за периода от 29.05.2013 г. до 27.05.2016 г. в размер на 3 718,35 лв., както и 1 221,59 лв. разноски. Поддържа се, че доколкото ответникът причинил ПТП, управлявайки лек автомобил след употреба на алкохол и с алкохолно съдържание в кръвта над допустимите, то на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), а сега чл. 500 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът имал право регрес срещу виновното лице С.В. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника С. Б. В., с който се оспорва иска и твърденията в исковата молба.

Не бил точно посочен размера на платеното обезщетение и не било ясно как е начислена сумата от 3718,35 лв. – лихва за забава. Изложени са възражения за 2 нередовност на исковата молба. Сочи, че ищцовото дружество не било представило писмени доказателства за извършения превод в полза на В. Г..

Релевира възражение за изтекла погасителна давност, доколкото претенцията е предявена след изтичането на петгодишен срок от изплащане на обезщетението. Оспорва твърдението, че ЗК „Лев Инс“ АД е изплатило на В.

Г. застрахователно обезщетение в размер на 17 837,32 лв. за вреди, свързани с ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. №***по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, І гр.с., образувано по депозирано от ЗК „Лев Инс“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № *** от *** г. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявения иск е допустим. Исковата молба пък се намира за напълно редовна и съобразена с изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, противно на възраженията на ответника.

По основателността на предявените искове:

В доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца – застраховател, и застраховано при него лице по отношение на посоченото в исковата молба МПС; 2. настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 6. да установи, че ответникът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; 7. изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди.

По делото е прието заверено копие на влязло в сила на дата 08.03.2016 г. Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, ХХ гр.с., което е постановено с участието на настоящия ответник С. Б. В. като трето лице – помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД. Следователно приетото в 3 мотивите на това решение на основание чл. 223, ал. 2 ГПК е задължително за третото лице – помагач, в случая С.В., в отношенията му със страната, на която помага – ЗК „Лев Инс“ АД.

В мотивите на посоченото решение е прието за безспорно, че с влязла в сила присъда С. Б. В. е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343 ал.3, пр.1 и 4 б „а“ пр.2 вр. чл.343 ал.1 б.”б” предл.II от НК, изразяващо се в това, че на *** в гр. П. на бул.„***“ при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел „***”, с рег.№ *** в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,97 на хиляда,установено по надлежния ред по непредпазливост е при чинил на ищцата В. Г. средна телесна повреда,изразяваща се в травматично *** със счупване на задния ръб, довело до трайно затрудняване на движенията на *** и средна телесна повреда изразяваща се в налични груби белези добре видими по ***,****, *** и по ***,довели до загрозяване на *** и причинили ***. Посоченото е видно от представените по настоящото дело от ищцовата страна и неоспорени копия на присъда по НОХД №*** г. по описа на РС – Пловдив и Решение № ***г. по ВНОХД № *** г. на ОС – Пловдив, ХХІ н.с. В мотивите на цитираното решение на РС – Пловдив, ХХ гр.с., постановено при участие на С.В. като трето лице – помагач, е прието още, че съобразно събрания по гр.д. № *** г. доказателствен материал, в това число и комбинирана медицинска и автотехническа експертиза и свидетелски показания, се установяват елементите на непозволеното увреждане – настъпването на застрахователното събитие – ПТП от дата ***г. в гр. П., бул.*** и вината на настоящия ответник В. за възникналия инцидент, като водач на МПС марка „БМВ”, модел „***”, с рег.№ ***, както и причинените в резултат на произшествието имуществени и неимуществени вреди на пострадалата В. Г., подробно описани в съдебното решение. Прието е също така и че към момента на инцидента гражданската отговорност на виновния водач на посочения по-горе лек автомобил марка „БМВ”, модел „***” е обезпечена от застрахователното дружество, настоящ ищец, по силата на застрахователна полица № ***г. по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ЗК ”Лев Инс” АД. От мотивите на решението и от постановената присъда по НОХД №*** г., задължителна за съда на основание чл. 300 ГПК, се установява, че към момента на произшествието С.В. е управлявал лекия автомобил в пияно състояние, с алкохолно съдържание в кръвта над допустимото.

Въз основа на приетото в мотивите си РС – Пловдив, ХХ гр.с., с посоченото решение по гр.д. № ***г. е осъдил ЗК „Лев Инс”АД да заплати на В. С. Г. сумата от 11 400лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, описани в решението и причинени в резултата на инцидента, настъпил по вина на С.В., и сумата от общо 1496,78лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, равняващо се на направени разходи за лечение и възстановяване, изчерпателно посочени в решението, ведно със законната лихва върху главниците за периода от 29.05.2013г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 1316,29 лв. – разноски за производството.

По настоящото дело е прието заключение по съдебно-счетоводна 4 експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена, като вещото лице е направило и справка по банковата сметка на пострадалото лице. От заключението се установява, че сумата от 17 837,32 лв. е платена 27.05.2016 г. от ЗК „Лев Инс” АД с основание гр.д. № *** и е постъпила по разплащателна сметка на В. С. Г.. За извършеното плащане се съди още и от представеното от ищеца преводно нареждане № ***на същата сума от дата ***г. на л. 77 от делото. Следователно, установява се заплащането на застрахователното обезщетение от застрахователното дружество на пострадалото лице.

С оглед на гореизложеното и приетите по делото доказателства, в частност заверен препис от Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС – Пловдив, ХХ гр.с., чиито мотиви имат обвързваща сила в отношенията между настоящите страни, и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм/, сега чл. 500, ал. 1, т. 1 ЗК, и е възникнало регресно право в полза на застрахователното дружество да претендира от виновния водач на застрахованото МПС връщане на платеното от застрахователя на пострадалото лице обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност за процесното вземане. Застрахователното обезщетение е платено на дата 27.05.2016 г., видно от заключението на експертизата, с което е възникнало и регресното право на ищеца. Настоящият иск пък, прекъсващ давността на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е предявен на дата 26.05.2021 г., по арг. от чл.