Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 561 от 05.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4027/2022
Вид
Решение № 561
Подписан
05.02.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Теменужка Симеонова, Михаела Касабова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 281 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 289 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20221100504027 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 2022813 от 15.12.2021 г., постановено по гр. д. № 13703/2020 г. по описа на СРС, 65-ти състав „Б.к.****“ ООД е осъдено да заплати на „ЛТ И.“ ООД на основание чл.79, ал. 1 вр. чл. 284, ал. 2 вр. чл. 280 ЗЗД сумата в размер на 1248 евро, с левова равностойност 2440,99 лв., представляваща дължима по договор за управление наемна цена за апартамент № 718 за летен сезон 2019 г., както и сумата в размер на 546 евро, с левова равностойност 1067,88 лв., представляваща дължима по договор за управление наемна цена за апартамент № 814 за летен сезон 2019г., ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното й заплащане, като са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4116 евро без ДДС, левова равностойност 8050,20лв. без ДДС, представляващ дължима по договор за управление наемна цена за апартамент № 718 за летен сезон 2019 г. и за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3990 евро без ДДС с левова равностойност 7803,77лв. без ДДС, представляващ дължима по договор за управление наемна цена за апартамент № 814 за летен сезон 2019 г.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „ЛТ И.“ ООД против „Б.к.****“ ООД евентуални искове, както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 289 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3990 евро без ДДС с левова равностойност 7803,77лв. без ДДС, представляваща обезщетение за причинени от отказа от изпълнение на поръчка по договор за управление без достатъчно основание вреди за апартамент № 814, както и за заплащане на сумата от 4116 евро без ДДС с левова равностойност 8050,20 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за причинени с отказа от изпълнение на поръчка договор за управление за апартамент № 718 без достатъчно основание, ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното им заплащане; с правно основание чл. 12 ЗЗД за заплащане на сумата от 3990 евро без ДДС с левова равностойност 7803,77лв. без ДДС, представляваща 1 обезщетение за вреди от недобросъвестно водени преговори по сключване на договор за управление на апартамент № 814 в размер на пазарния наем за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., както и за заплащане на сумата от 4116 евро без ДДС с левова равностойност 8050,20лв. без ДДС, представляваща обезщетение за вреди от недобросъвестно водени преговори по сключване на договор за управление на апартамент № 718 в размер на пазарния наем за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното им заплащане; с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3990 евро без ДДС с левова равностойност 7803,77лв. без ДДС, с която ответникът се е обогатил неоснователно от ползването на апартамент № 814 в периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на пазарния наем, както и за заплащане на сумата от 4116 евро без ДДС с левова равностойност 8050,20лв. без ДДС, с която ответникът се е обогатил неоснователно от ползването на апартамент № 718 в периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на пазарния наем, ведно със законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното й заплащане.

С решението си съдът е възложил в тежест на ответника разноските в производството, съгласно уважената част от исковете.

Срещу постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която са отхвърлени евентуално съединените искове по чл. 289 ЗЗД, чл. 12 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, е депозирана от „ЛТ И.“ ООД в срока по чл. 259 ГПК въззивна жалба, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенния акт. Оспорва се като неправилен извода на СРС, че е бил налице договор за управление на апартаментите през цялата 2019 г., като поддържа договорите да са неправомерно преустановени без достатъчно основание, считано от 27.06.2019 г., поради което счита, че първоинстанционният съд е следвало за разликата над уважения частично размер на главния иск до пълния предявен размер да уважи някой от трите евентуални иска, предявени от дружеството. Поддържа се съдът неправилно да е приел, че условията, при които е сключен неформално договорът за 2019 г., а именно тези от 2018 г., не включват и размера на дължимия наем, като счита, че същият следва да се приема за конкретно установен между страните и за сезон 2019 г., т.е. договорът е подновен съгласно уговорените за 2018 г. условия, в това число и за размера на уговорената цена.

Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в цялост и постановяване на друг, с който претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.к.****“ ООД, в който се излагат съображения за недопустимост, респективно за неоснователност на подадената жалба. Изтъква се, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на първостепенния акт. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с главни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 вр. чл. 284, ал. 2 вр. чл. 280 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност до размера на отхвърлената част от предявените главни искове с искове по чл. 289 ЗЗД, чл. 12 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът като собственик на собственик на апартамент № 718 и апартамент № 814, изградени в хотелски комплекс „Маджестик“ в к.к.

Слънчев бряг и ответникът като собственик на парцела, в който са изградени, се намирали в трайни търговски отношения във връзка със сключени договори за управление и стопанисването на двата недвижими имота, по силата на които ответното дружество подписвало договори за настаняване на туристи, договори с туристически фирми, заплащало 2 разходите по почистване и поддръжка, считано от 2007 г. Твърди се договорите да се подписват ежегодно, след приключване на сезона, за който се отнасят, като ищецът като възложител следвало да предаде имотите на ответника най-късно на 1.05., а ответникът се задължавал да заплаща на ищеца уговорената наемна цена. Навежда, че такива договори били сключени и за 2018 г. след приключване на летния сезон, като договорената наемна цена за летния сезон за ап. 814 била в размер на 3990 евро, а тази за апартамент 718 - 4116 евро. Поддържа се в началото на 2019 г. да са получили подписани договорите за 2018 г., като в разрез с практиката до този момент цената била посочена с включен ДДС. Промяната била обяснена, че досегашната практика се основавала на допусната грешка. В отговор на питането, кое е наложило тази промяна, „Б.к.****“ ООД ги уведомява, че считано от 27.06.2019 г. спира да управлява и отдава под наем апартаментите. Ищецът сочи, че отказът на ответника да сключи договор за управление за 2019 г. в разгара на летния сезон, невъзможността да отдава на трети лица имотите под наем, поради това, че се намират в поземления имот, собственост на ответника и изискването за заплащане на допълнителни такси, непредаването от страна на ответника на държането върху апартаментите, както и че е налице осъществено ползване на апартаментите от ответника след 27.06.2019г., поддържа да са го увредили пряко. Сочи се, апартаментите да са отдавани под наем през летния сезон на 2019 г., от което ответникът да е реализирал печалба. Поради горните съображения твърди ответникът да е бил реално задължен и през 2019 г. да управлява апартаментите като ги отдава под наем, съобразно уговорената наемна цена по договора за 2018 г., при условията на евентуалност претендира от страна на ответника да е бил налице отказ от поръчката без достатъчно основание, поради което ответникът му дължи обезщетение за причинените в резултат на отказа вреди, съответно претендира ответникът да е действал недобросъвестно при воденето на преговори, като го е уведомил ,че няма намерение да управлява процесните апартаменти за 2019 г. едва в края на месец юни 2019 г., поради което претендира обезщетение за причинените вреди в резултат на лишаването му от възможността да реализира доходи от отдаването на имотите под наем. На последно място поддържа ответникът да се е обогатил неоснователно с ползването и отдаването под наем на собствените му апартаменти през летния сезон на 2019 г., поради което му дължи обезщетение в размер на пазарния наем за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.

Претендира и деловодни разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който признава главния иск за реално изпълнение по основание, като оспорва същия по размер. Твърди дължимото възнаграждение за летен сезон 2019 г. за апартамент №718 да възлиза на 1248 евро или 2440,88лв., а за апартамент №814 – 546 евро или 1067,88лв. Не оспорва с ищеца да са в трайни търговски отношения по повод договор за управление на процесните апартаменти, подновяван всеки летен сезон, вкл. и сезон 2019 г. Оспорва възнаграждението по договора да е било уговаряно в твърд размер, като твърди, че същото е определяно съобразно реализираните нощувки от туристи. Сочи ,че причината възнаграждението да е по-ниско от предходните е в намаления обем на настанявания на ключов туроператор още преди началото на сезона, както и последващо в течение на сезона намаляване на посещаемостта на туристи. Счита, че ищецът не би могъл самостоятелно да отдава под наем имотите, тъй като не притежава лиценз за туроператор, нито апартаментите имат категоризация. Оспорва твърдението имотите да не са предадени, доколкото не е приемано държането им, както и че ищецът е бил лишен от достъп до имотите си. Сочи ищецът да е бил ограничен в ползването на своите имоти единствено през периода, в който е настанявал свои служители/гости за времето от 09.-16.08.2019 г., предварително заявен.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесните два апартамента, находящи се в хотелски комплекс „Маджестик“ в к.к. Слънчев бряг, а ответникът е собственик на парцела, в който същите са изградени.

3

Липсва спор между страните, че са били в трайни облигационни отношения във връзка със сключвани договори за управлението и стопанисването на двата недвижими имота, считано от 2007 г.

Последният сключен между страните писмен договор датира от 01.03.2018 г. По силата на същия ищецът възлага на ответника, в качеството му на изпълнител, притежаващ лиценз за извършване на туристическа дейност, да управлява двата апартамента като подписва договори с туристически фирми, настанява туристи, поддържа обектите, почиства, заплаща консумативи, текущи разходи и всички др. дейности, свързани с управлението им, като възложителят предава обектите за управление не по-късно от 1 май на текущата година. За предаването на обектите, а така също и връщането им на възложителя при прекратяване на договорите е предвидено подписване на приемателно-предавателни протоколи. Срокът на договорите, в това число и на този от 2018 г., е 1 година. Съгласно чл.

10 от договор за управление на ап.18, респективно за ап. 14, към момента на подписването на договора ищецът е бил известен на база сключени договори с чуждестранни туроператори, че дължимата наемна цена през 2018 г. е в размер на 4116 евро, с вкл. ДДС, респективно за ап. 14 - 3990 евро с ДДС. Уговорено е същата да се заплати на две части - 600 евро не по-късно от 31.12. на текущата календарна година, а втората част - сумата в размер на 3516 евро (за ап. 18), съответно 3390 евро (за ап. 14) не по-късно от 30.03. на новата календарна година. Този начин на уреждане на финансовите отношения е идентичен при всички представени по делото договори за предходни сезони, считано от 2012 г. до 2018 г.