Разпореждане № 10206 от 03.08.2026, Административен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10206

Варна, 03.08.2026 г.

Административният съд - Варна - XXV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Таня Димитрова административно дело № 2038 по описа за 2026 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба от „МЕДИКОТРЕЙД СОФИЯ“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, [улица], сграда на „Медицински център Младост Варна“, представлявано от управителя В. С. М., в качеството на собственик на аптека „Марешки-Дупница“ с рег. № 100089, с адрес: гр. Дупница, [улица], срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-10-144 от 12.06.2026 г. на Директора на РЗОК – Кюстендил, с която са наложени две санкции „финансови неустойки“ за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Договор № 100781/15.01.2026 г. - в размер на 2550 евро по чл. 47, ал. 1, т. 1, б. „а“, и за нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2.4 от Договор № 100781/15.01.2026 г. - в размер на 60 евро по чл. 47, ал. 1, т. 7.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че констативният протокол въз основа на който е издадена оспорената заповед съдържа противоречиви констатации и изводи за извършени нарушения на договора, които не са безспорно аргументирани и подкрепени с доказателства. Според оспорващия установените като нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Договора обстоятелства, не съставляват и не обхващат елементите на нарушението на конкретната засегната норма, като присъствието на помощник-фармацевт на работа в аптеката не е достатъчно доказателство, че в действителност са отпуснати от него или от друго неправоспособно лице ЛП, МИ и ДХСМЦ, а и липсва и причинно-следствена връзка между фактите и констатацията, че е допуснато нарушение. Твърди се, че презумпцията, че помощник-фармацевтът Б. С. замества отсъстващия магистър-фармацевт в изключителните му права и задължения по отпускане на заплащани по реда на Договора продукти и че електронните предписания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от РЗОК/НЗОК за домашно лечение се изпълняват с чужд КЕП – на магистър-фармацевт К. Ч., е недостатъчно основание за ангажиране финансовата отговорност на дружеството-собственик на аптеката. Настоява се, че изводът за извършено нарушение, формиран на база предположения, представлява абсолютно необосновано твърдение за договорно нарушение и съдържа несъстоятелни заключения, с оглед на обстоятелствата и описаното в оспорената заповед и констативен протокол. Изтъква се, че в оспорената заповед и в констативния протокол не са посочени сведения от служителите на РЗОК – Кюстендил, извършили проверката, за това, че са били непосредствени свидетели на отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ на получател/и, извършено от помощник-фармацевт Б. С. или от друго неправоспособно лице по смисъла на Договора лице в аптеката. Сочи се, че липсват каквито и да е данни относно това какъв период от време е отсъствала магистър-фармацевт К. Ч. от аптеката, и че по време на отсъствието й е имало пациент, на когото са отпуснати ЛП, МИ и ДХСМЦ, напълно или частично заплащани от НЗОК/РЗОК, от неправоспособно лице, както и кои лекарствени продукти са приети за отпуснати от помощник-фармацевт и какви са причините за формирания извод. Според оспорващия е недопустимо да се счита, че за нарушение предположението на административния орган за приравняване на временното отсъствие на магистър-фармацевта с извод, че неговата дейност се извършва от помощник фармацевт по време на отсъствието му. Оспорващият твърди, че оспореният акт е издаден в нарушение на общия принцип на правото, че наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона нарушение. Искането е да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски.

Жалбата е подадена чрез административния орган, издал оспорения акт, като ответникът представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

С придружителното писмо, с което е изпратена на съда жалбата, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като заявява, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от закона форма.

Жалбата е редовна и допустима.

Към настоящия момент не са налице процесуални пречки за насрочване за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

На основание чл. 157, ал. 1, чл. 170, ал. 1 и ал. 3 АПК и с оглед съдебната ваканция, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по адм. дело № 2038/2026 г. на АдмС - Варна за 07.10.2026 г. от 14:00 часа.

КОНСТИТУИРА като страни в процеса:

- оспорващ – „МЕДИКОТРЕЙД СОФИЯ“ ООД;

- ответник – Директора на РЗОК – Кюстендил.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за датата на съдебното заседание страните по делото.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи по делото съществуването на фактическите основания, посочени в оспорвания акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – издаването на оспорения акт от компетентен орган, при спазване изискванията за форма на акта, при съобразяване на административнопроизводствените правила и материалния закон и изискването за съответствие с целта на закона, в т.ч.:

Извършването от оспорващия на вменените нарушения;

Съответствие на вида и размера на наложените санкции с тежестта на нарушенията.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за посочените в т. 3 от Констативен протокол за извършване на контрол върху изпълнението на договорите, сключени с аптеки № РД-25-10-248-1/03.06.2026 г. документи, подадени от оспорващото дружество, както и че Доклад вх. № РД-25-10-248-2/04.06.2026 г. не е приложен в цялост, а само страници 1 и 2.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение, да представи писмен отговор по жалбата и допълнително доказателства за указаните от съда обстоятелства и/или да направи доказателствени искания.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение, да изрази становище по конкретните твърдения на оспорващия за незаконосъобразност на оспорвания акт, а именно:

Установените като нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Договора обстоятелства, не съставляват и не обхващат елементите на нарушението на конкретната засегната норма, като присъствието на помощник-фармацевт на работа в аптеката не е достатъчно доказателство, че в действителност са отпуснати от него или от друго неправоспособно лице ЛП, МИ и ДХСМЦ, а и липсва и причинно-следствена връзка между фактите и констатацията, че е допуснато нарушение;

Презумпцията, че помощник-фармацевтът Б. С. замества отсъстващия магистър-фармацевт в изключителните му права и задължения по отпускане на заплащани по реда на Договора продукти и че електронните предписания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от РЗОК/НЗОК за домашно лечение се изпълняват с чужд КЕП – на магистър-фармацевт К. Ч., е недостатъчно основание за ангажиране финансовата отговорност на дружеството-собственик на аптеката;

Изводът за извършено нарушение, формиран на база предположения, представлява абсолютно необосновано твърдение за договорно нарушение и съдържа несъстоятелни заключения, с оглед на обстоятелствата и описаното в оспорената заповед и констативен протокол;

В оспорената заповед и в констативния протокол не са посочени сведения от служителите на РЗОК – Кюстендил, извършили проверката, за това, че са били непосредствени свидетели на отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ на получател/и, извършено от помощник-фармацевт Б. С. или от друго неправоспособно лице по смисъла на Договора лице в аптеката;

Липсват каквито и да е данни относно това какъв период от време е отсъствала магистър-фармацевт К. Ч. от аптеката, и че по време на отсъствието й е имало пациент, на когото са отпуснати ЛП, МИ и ДХСМЦ, напълно или частично заплащани от НЗОК/РЗОК, от неправоспособно лице, както и кои лекарствени продукти са приети за отпуснати от помощник-фармацевт и какви са причините за формирания извод;

Недопустимо е да се счита, че за нарушение предположението на административния орган за приравняване на временното отсъствие на магистър-фармацевта с извод, че неговата дейност се извършва от помощник фармацевт по време на отсъствието му;

Оспореният акт е издаден в нарушение на общия принцип на правото, че наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона нарушение.

УКАЗВА на оспорващия, че следва да установи по делото спазването на изискванията на Договор № 100781/15.01.2026 г., които ответникът приема, че не са спазени и основателността на твърденията си в жалбата за незаконосъобразност на оспорвания акт, а именно:

Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ на 03.06.2026 г. само от правоспособно лице в аптеката – магистър-фармацевт;

Изпълнение на задължението за уведомяване на НЗОК в рамките на деня чрез системата на НЗОК или ССЕВ, подписано с електронен подпис, при настъпване на промяна в списъка на магистър-фармацевтите, работещи в аптеката, с посочване за всеки от магистър-фармацевтите продължителност на работното време – в случая по отношение на магистър-фармацевт Д. В. Х. и отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ по договора с НЗОК само от магистър-фармацевти, които са подадени към РЗОК като част от персонала на аптеката;

Установените като нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Договора обстоятелства, не съставляват и не обхващат елементите на нарушението на конкретната засегната норма, като присъствието на помощник-фармацевт на работа в аптеката не е достатъчно доказателство, че в действителност са отпуснати от него или от друго неправоспособно лице ЛП, МИ и ДХСМЦ, а и липсва и причинно-следствена връзка между фактите и констатацията, че е допуснато нарушение;

Презумпцията, че помощник-фармацевтът Б. С. замества отсъстващия магистър-фармацевт в изключителните му права и задължения по отпускане на заплащани по реда на Договора продукти и че електронните предписания за ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от РЗОК/НЗОК за домашно лечение се изпълняват с чужд КЕП – на магистър-фармацевт К. Ч., е недостатъчно основание за ангажиране финансовата отговорност на дружеството-собственик на аптеката;

Изводът за извършено нарушение, формиран на база предположения, представлява абсолютно необосновано твърдение за договорно нарушение и съдържа несъстоятелни заключения, с оглед на обстоятелствата и описаното в оспорената заповед и констативен протокол;

В оспорената заповед и в констативния протокол не са посочени сведения от служителите на РЗОК – Кюстендил, извършили проверката, за това, че са били непосредствени свидетели на отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ на получател/и, извършено от помощник-фармацевт Б. С. или от друго неправоспособно лице по смисъла на Договора лице в аптеката;

Липсват каквито и да е данни относно това какъв период от време е отсъствала магистър-фармацевт К. Ч. от аптеката, и че по време на отсъствието й е имало пациент, на когото са отпуснати ЛП, МИ и ДХСМЦ, напълно или частично заплащани от НЗОК/РЗОК, от неправоспособно лице, както и кои лекарствени продукти са приети за отпуснати от помощник-фармацевт и какви са причините за формирания извод;

Недопустимо е да се счита, че за нарушение предположението на административния орган за приравняване на временното отсъствие на магистър-фармацевта с извод, че неговата дейност се извършва от помощник фармацевт по време на отсъствието му;

Оспореният акт е издаден в нарушение на общия принцип на правото, че наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона нарушение.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на оспорващия, в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение, да представи писмени доказателства във връзка с указаната му доказателствена тежест и/или да направи доказателствени искания, както и да заяви изрично дали оспорва заповедта на Директора на РЗОК – Кюстендил и в частта по отношение на наложената санкция по т. 2, доколкото жалбата не съдържа доводи за незаконосъобразност на заповедта в тази част, независимо от направеното от оспорващия искане за отмяна цялостно на заповедта.