Решение № 409 от 10.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Перник, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери М. Ненков при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно наказателно дело № 20231720201125 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по Жалба на Р. Ю. С.-ЕГН ********** /от гр.Перник/, против Наказателно постановление № 23-1158-001232/05.VІ.2023год. на Началник сектор ПП-ОДП-Перник с което на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лева на осн. чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, затова че на 12.V.2023г. в 08,40ч. в гр.Перник /по ул.“Св.Св.Кирил и Методий““ с посока на движение от ПВ“Хумни дол“ към ул.“Първа“/,управлява л.а „Крайслер Войаджер“ рег.

№ *******, като на кръстовището с ул.“Юрий Гагарин“, при работеща в нормален режим светофарната уредба, НЕ съобразява поведението си със светлинните сигнали, приближава навлиза и преминава на ЧЕРВЕН ЗАБРАНИТЕЛЕН сигнал на светофарната уредба. Водача е сам в автомобила.

В жалбата и с.з се изтъкват доводи за неправилност на наложеното наказание, като се иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна редовно призована, представител НЕ изпраща.

1

Пернишки районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице с правен интерес и е допустима,а разгледана по същество е основателна.

С АУАН GA № 936302/12.V.2023год./Типов номер/ на К. Р. В. е посочено, че Р. Ю. С. на 12.V.2023г. в 08,40ч. в гр.Перник /по ул.“Св.Св.Кирил и Методий““ с посока на движение от ПВ“Хумни дол“ към ул.“Първа“/,управлява л.а „Крайслер Войаджер“ рег. № *******, като на кръстовището с ул.“Юрий Гагарин“, при работеща в нормален режим светофарната уредба, НЕ съобразява поведението си със светлинните сигнали, приближава навлиза и преминава на ЧЕРВЕН ЗАБРАНИТЕЛЕН сигнал на светофарната уредба. Водача е сам в автомобила- нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП/чл.6. Участниците в движението :1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение./ Въз основа на горепосоченият Акт е издадено

Наказателно постановление

№ 23-1158-001232/05.VІ.2023год. на

Началник сектор ПП-ОДП-Перник с което на жалбоподателя е наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лева на осн. чл.183 ал.5 т.1 от

ЗДвП/чл.183. ......... 5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;…./ за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП

Жалбоподателя НЕ се явява лично в с.з.

Свидетеля по акта: М. Р. З. се явява в съдебно заседание,като поддържа АУАН и изложената в него фактическа обстановка, като неявилия се свидетел К. Р. В. при липса на възражение е заличен.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са 2 абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.

Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила по чл.42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да се преодолеят по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН/, както и правилата по чл.57 ал.1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по издаване на акта за административно нарушение и НП,водещи до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя–СЕ установиха и ще се разгледат по долу.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по силата на разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП/конкретно касаещи ЗДвП/ е с меродавна доказателствена сила до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл.57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган /Заповед № 8121з-32/02.ХІІ.2021год/.

В съответствие с разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на нарушителя за запознаване с неговото съдържание.

3

В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по нарушението да изложи възражения,НЕ се установиха КОНКРЕТНИ такива/отразено „Имам възражения“/.

Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.44 от ЗАНН от която същия НЕ СЕ е възползвал.

При спазване на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН на нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.

Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление направи следните правни изводи:

Конкретно,относно деянието за което в процесното НП е наложено наказание: “Глоба” в размер на 100лв. на осн. чл.183 ал.5 т.1 от

ЗДвП /чл.183. ......... 5) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;…./ за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП /чл.6. Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; 2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение./ с изложена фактология затова,че /

…..на 12.V.2023г. в 08,40ч. в гр.Перник /по ул.“Св.Св.Кирил и Методий““ с посока на движение от ПВ“Хумни дол“ към ул.“Първа“/,управлява л.а „Крайслер Войаджер“ рег. № *******, като на кръстовището с ул.“Юрий Гагарин“, при работеща в нормален режим светофарната уредба, НЕ съобразява поведението си със светлинните сигнали, приближава навлиза и преминава на ЧЕРВЕН ЗАБРАНИТЕЛЕН сигнал на светофарната уредба…….“/ ,състава приема,че процесното вменено нарушение е опорочено, предвид следното:

Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано ОБЩО в разпоредбата на чл.6 т.1 пр.2-ро от ЗДвП,сочена в АУАН, като нарушена в случая. В приложения санкционен акт /НП/, липсва каквато и да е конкретизация на осъществената хипотеза, което е пряко накърняване правокто на защита, предвид, че с този акт е налага съответната, санкционна последица респ. наказания би следвало да знае за какво конкретно е санкциониран.

Конкретизация на вмененото задължение се съдържа в разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава VІІІ-ма от „Правилника за прилагане на ЗДвП“, които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и 4 значението на светлинните сигнали, както и в „НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали“, издадена на основание чл.14 ал.1 от ЗДвП.

КОНКРЕТНО, а не общо правило, свързано с конкретната забрана може да се открие в разпоредбата на чл.31 ал.7 т.1 от „Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата“-ЧЕРВЕНА светлина означава-“Преминаването е забранено”, т.е същата е ЗАБРАНИТЕЛНА в който смисъл би следвало във посочената по горе фактическа обстановка,това обстоятелство да намери отражение,което не е направено.

В хипотезите и на чл.31 ал.7 т.2 и т.4 също не е преминаването. разрешено

Или пък в чл.7 т.1 б ”б” от „Наредба № 17 от 23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали -вид светлинен сигнал с посочен цвят, означаващ ”Преминаването забранено”.

Но и текста на чл.7 т.1 б.”в” от посочената наредба регламентира вид сигнал с жълт цвят, означаващ “Внимание, спри!”,при който сигнал/ вид светлинен сигнал/също не се разрешава преминаването.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която самостоятелно установява състав на административно нарушение и същевременно определя санкцията, която следва да се наложи за него.

Именно в тази насока са същинските възражения на жалбоподателя който оспорва при изложените обстоятелства да е преминала кръстовището, а именно на ЧЕРВЕН сигнал на светофарната уредба, забраняващ преминаването, а оттук да е извършила нарушение на светлинната сигнализация. Твърди, че фактическите обстоятелства по случая са неправилно установени, тъй като в същия момент светофарната уредба е работела нормално /светела е зелена светлина/, което е довело до достигане до необосновани фактически и правни изводи, относно наличието на извършено нарушение.

Изводът си, че жалбоподателя е извършил нарушението, наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяване на нарушението.

5

Съгласно чл.53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административно наказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.

Регламентираната в чл.189 ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административно наказателното производство с оглед чл.84 от ЗАНН.

В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.

Разпитания в съдебното следствие свидетел – М. Р. З. /неявилия се свидетел актосъставителят К. Р. В. при липса на възражение е заличен/ по никакъв начин не допринасят в тази посока.