Решение № 8 от 25.01.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Перник, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600203 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 НПК.

В срока по чл.319 от НПК е постъпил протест от РП-Перник против присъдата, постановена по н.о.х. дело №105/2022 год. по описа на Пернишкия районен съд, с която на подсъдимият Щ. Щ. след като е признат за виновен му е наложено наказание „пробация“.

Прави се възражение, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като е занижено.

Предлага се въззивният съд да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода„, което същия да изтърпи ефективно с приложение на чл.68 от НК. Не се прави искане за събиране на нови доказателства. В протеста са развити доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилна преценка на относно сторения от съда разбор на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, отчетено е значението на факта, че се касае за продължавано престъпление, реализирано с три деяния в досъдебното производство и в съдебното производство. Също така първоинстанционният съд е посочил, 1 че е налице предходно осъждане спрямо подсъдимия Щ. Щ. Щ., но очевидно не е отчел значението на факта, че се касае за престъпление, извършено в установения изпитателен срок на условната присъда, наложена на същия, както и не е анализирал какво е то, каква е степента на обществената му опасност и какво конкретно отражение има то при преценката за личността на дееца. В протеста се сочи, че не са налице абсолютно никакви нито „изключителни“, още по-малко „многобройни“ смекчаващи отговорността обстоятелства: извън сравнително по-високата възраст на подсъдимия, доброто му процесуално поведение и трудовата му ангажираност, липсват каквито и да било съществени доводи за поблагосклонна преценка на тежестта на стореното. При определяне размера на наказанието не са взети под внимание в никаква степен редицата отегчаващи отговорността обстоятелства, като същите са изцяло и напълно игнорирани, а е допуснато приложение на нормата на чл. 55 НК произволно, без сериозен разбор на основанията за това, и без да се съобразява наложената практика на съдилищата. Предлага се изменение на постановената присъда по н.о.х.д. № 105/2022г. по описа на Районен съд - гр. Перник като на подсъдимия Щ. Щ. Щ. му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което да бъде при първоначален „строг“ режим, както и да се постанови и приложението на нормата на чл. 68, ал. 1 НК, отново при първоначален „строг“ режим - и при прилагане на разпоредбата на чл. 59 НК.

Срещу протеста на районна прокуратура Перник не е постъпил отговор.

В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура поддържа подадения протест от Районна прокуратура – Перник. Счита, че приетото от първоинстанционният съд смекчаващо отговорността обстоятелство „позитивно процесуално поведение“, няма как да бъде прието като такова, тъй като това е задължение на подсъдимия да се явява и да се държи нормално и учтиво към съда. Сочи, че първоинстанционния съд е постановил атакуваната присъда без да съобрази факта, че подсъдмият е осъждан, че е извършил престъплението по време на изпитателния срок, както и че има три последователни деяния по чл. 290 НК.

В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитника на подсъдимият Щ. Щ. - адв. Р. иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 290, ал.1 НК. Алетернативно, ако съдът приеме подсъдимият за виновен, на основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази 2 насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Щ. Щ. Щ. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.

При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на наказанието.

Квалификацията на извършеното от подсъдимият престъпление е точна.

При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или изменяне на обжалваното решение в частта, с която подсъдимият Щ. Щ. е признат за виновен по предявеното му обвинение.

При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като е посочил съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 НК смекчаващите отговорността обстоятелства, както и отегчаващите такива, като е приел наличието на осъждане, макар и в условията на чл. 66 НК и вземайки ги предвид е заменил предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ с продължителност от шестнадесет месеца.

Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото изменяне или отменяне.

С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:

В периода *** - *** в гр.Перник в условията на продължавано престъпление, пред надлежни органи на властта- Разследващи органи- старши разследващ полицай А.П.А. към Сектор„Разследване *** РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник, както и Старши разследващ полицай А.О.М. към Сектор „Разследване *** РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник и пред Районен съд- гр. Перник /като свидетел УСТНО в проведени разпити/ и ПИСМЕНО/в протоколи за разпити на свидетел от 3 дата *** и от дата ***/ съзнателно потвърдил НЕистина /“че К.Д.В. е работил в ***„***“, поделение ***/, както следва:

1. На *** в гр.Перник/ул.„Самоков“ № 1/, пред надлежен орган на властта-Старши разследващ полицай А.О.М. към Сектор „Разследване *** РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР - гр.Перник, като свидетел УСТНО/в проведен разпит на *** по Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на *** РУ ОД МВР-гр.Перник/ и ПИСМЕНО /в протокол за разпит на свидетел от *** по същото дело/ съзнателно потвърдил НЕистина, че лицето К.Д.В. е работил в ***, част от държавна фирма „***;

2. На *** в гр.Перник/ул.„Самоков“ № 1/, пред надлежен орган на властта-Старши разследващ полицай А.П.А. към Сектор „Разследване *** РУ-гр.Перник“ при Отдел „Разследване“ на ОД МВР-гр.Перник,като свидетел УСТНО /в проведен разпит на *** по Досъдебно производство № 754/2017г. по описа на *** РУ ОД МВР-гр. Перник/ и ПИСМЕНО /в протокол за разпит на свидетел от *** по същото дело, съзнателно потвърдил НЕистина, потвърдил дадените от него показания в проведен на *** разпит като свидетел, в които бил заявил, че лицето К.Д.В. е работил в ***, част от държавна фирма „***“;

3. На *** в гр.Перник/ул.„Търговска“ № 37 в сградата на Съдебна палата-гр.Перник/, пред надлежен орган на властта- Районен съд-гр.Перник , като свидетел УСТНО /в проведен разпит на *** в съдебно заседание по НОХД № 01255/2019г. по описа на Районен съд-гр.Перник/ съзнателно потвърдил НЕистина, че лицето К.Д.В. е работил в ***, част от държавна фирма „***“в периода 1988г.-1991г.

След приключването на съдебното следствие, пледоариите и последната дума на подсъдимия по НОХД № 1255/2019г. по описа на Районен съд - гр.Перник била постановена присъда № 10 от 03.ІІ.2020г., с която К.Д.В. бил признат за виновен по повдигнатите му и поддържани от Районна прокуратура - гр.Перник обвинения - за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК /в периода 07.04.2017г. - 14.06.2017г. в ***/, както и за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 НК /на дата *** в ***/.Подсъдимия Щ.

Щ. Щ. следвало да изложи възприятията си, относно гореизложените и подробно описани случаи съобразно действително видените/чутите от него обстоятелства. Въпреки, че съзнавал задължението си да изложи единствено истината относно възприетите от себе си обстоятелства, подсъдимият решил да изложи неверни обстоятелства в проведените му разпити с цел да възпрепятства разкриването на обективната истина. Преди провеждане на разпитите на подсъдимия били разяснени надлежно всички права и задължения, както и разпоредбата чл.290 ал.1 НК, включително отговорността, която се носи при затаяване на истина или съзнателно потвърждаване на неистина. Така също му били разяснени изрично и разпоредбите на чл.121 ал.1 НПК, както и тази на чл.119 НПК.

При така приетата за установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата, въззивната инстанция приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият Щ. Щ. Щ. е осъществил състава на престъплението по чл. 290 ал. 1 от НК.

От обективна страна деянието е осъществено при форма на изпълнителното деяние 4 потвърждаване на неистина. За състава на лъжесвидетелстването не е необходимо лъжливите показания да са повлияли на правилното разрешаване на делото, като е достатъчно такова влияние да е възможно. Не се изисква и причинна връзка между показанията на лъжесвидетеля и решението по делото, което да се основава на тези показания. Присъдата по делото, по което са били дадени лъжливите свидетелски показания, може съвсем да не бъде основана върху тях. Престъплението "лъжесвидетелстване" ще бъде осъществено, ако извършителят му, при даване на показания в качество на свидетел потвърди неистина - свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил. Тъй като престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят депозира пред съд или друг надлежен орган на властта, неверни показания, защото по тази начин се създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на правораздаването.

Това от своя страна може да доведе и до неправилно приложение на материалния закон.

Изхождайки от родовия и от непосредствения обект на посегателство на престъплението, в доктрината и в съдебната практика трайно се приема, че престъплението лъжесвидетелстване може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, с които деецът съзнателно да е потвърдил неистина или е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното производство и имат значение за правилното решаване на делото. Накрая - следва да се посочи, че за да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК е необходимо да бъде установено от доказателствената съвкупност, че деецът устно или писмено съзнателно е потвърдил неистина или затаил истина пред съд или друг надлежен орган на властта. Надлежен орган по смисъла на чл. 290 от НК е този, който е овластен да разпитва свидетели в рамките на определено производство и във връзка с правомощието му да установи истината по определени факти.