Решение № 283 от 14.12.2015, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 267/2015
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 14.12.2015
- Състав
- КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА, МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА СТЕРГИОВСКА, ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............., град Шумен, 14.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: 1. Христинка
Димитрова
2. Маргарита
Стергиовска при секретаря В. Р. и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП като разгледа докладваното от административен съдия Кр. Борисова КАНД № 267 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен срещу Решение №67/23.10.2015 г. по АНХД №260/2015 г. по описа на Районен съд град Нови пазар.
В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно и необосновано, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е извел правни изводи за липса на трудово правоотношение. Излагат се доводи, че в хода на административното и въззивното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват престиране на труд в полза на санкционирания работодател, без лицата да имат сключен трудов договор в писмена форма.
Касаторът счита, че дружеството е осъществило неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, поради което следва да бъде санкционирано за това неизпълнение по реда на чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ. На тези основания касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение и да потвърди изцяло НП №27-2704301/22.05.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен.
Ответната страна „К.“ ООД ***, редовно призована, за нея се явява адвокат И.Й. при ШАК, редовно упълномощен. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че Решението на РС град Нови пазар като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде отменено атакуваното Решението на Районен съд град Нови пазар като неправилно и незаконосъобразно и съответно да бъде потвърдено процесното НП.
Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Нови пазар е отменил НП №27-2704301/22.05.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на “К.” ООД *** с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-2704301/24.04.2015 г. от длъжностно лице при Д ”ИТ” град Шумен.
За да достигне до този правен извод въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, че на 01.04.2015 г. компетентни длъжностни лица при Д ”ИТ“ град Шумен са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на ответната страна. При извършената проверка установили, че в магазинът, който в момента на проверката не е бил отворен и въобще не е започвал да работи, а е отворил на следващия ден като обект – Супермаркет „Кулчеви“, проверяващите лица видели разпръснати в магазина около 10 човека, които подреждали рафтовете, като ги зареждали със стоки от кошници, пълни с продукти. Една част от тези 10 лица били зад щанда с колбаси и други хранителни стоки, други лепели етикети. При влизането си инспекторите се представили и поискали от тези около 10 лица да попълнят декларации по чл.402 от КТ, които лица обаче отказали. Инспекторите записали трите имена на всяко едно от лицата, както и ЕГН, като поискали от управителя на дружеството да представи трудовите им договори. Пълномощник на управителя дал обяснения, в които посочил, че обектът не работи и че са извикани работници, за да се договорят с тях условията на работа в магазина, който започвал да работи от следващия ден. За конкретното лице Н.Е. пълномощникът на управителя на дружеството представил трудов договор с дата от 02.04.2015 г.
Спазвайки съдебнопроизводствените правила и извършвайки преценка на събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, решаващият съд приел, че събраните по делото доказателства не доказват по несъмнен начин наличие на трудово правоотношение между конкретното лице Н. Е. и дружеството за 01.04.2015 г. Съдът е посочил, че в тежест на административния орган е да установи елементите на трудовото правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, работно място, работно време и съответно почивка и тези елементи да не са облечени в писмена форма, а именно в трудов договор. Съдът е приел, че в хода на съдебното производство пред него не е установено по категоричен начин свидетелката Е. на каква длъжност е била наета, кое е било нейното работно място, имало ли е уговорено трудово възнаграждение и в какъв размер. С оглед на тази фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, поради което дружеството не е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ и следователно не е осъществило състава на административно нарушение по чл.414 ал.3 от КТ.
Настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд е направил задълбочен анализ на представените по делото доказателства и е достигнал до законосъобразния извод, че събраните по делото доказателства не водят до категоричен извод за трудово правоотношение на 01.04.2015 г. между Н.А.
Е. и дружеството „К.“ ООД ***, като подробно е изследвал всички събрани доказателства по делото относими при преценката за елементите на трудовото правоотношение. Тези мотиви изцяло се споделят и от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Настоящият касационен съдебен състав приема, че въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, както и до правилно приложение на материалния закон по отношение изводите за недоказаност на трудово правоотношение в процесния случай.
Единственият факт, който е установен по безсъмнен начин е, че на 01.04.2015 г., в неработещия обект на дружеството инспекторите видели около 10 човека, които зареждали щандовете със стока, като част от тях лепели етикети, намирали се зад щанда за месо и други хранителни продукти. Никой от проверяващите контролни органи, разпитани като свидетели пред въззивния съд не е заявил категорично, че е видял точно лицето Н.Е., която е престирала труд в обекта в полза на дружеството, в какво се е изразявал този труд, за какво работно време и какво възнаграждение, както и имало ли е договорени почивки. Самата свидетелка е заявила в открито съдебно заседание, че е била повикана от управителя на дружеството да се договорят за работата, работното време и за това си е носела и трудовата книжка. Категорично свидетелката е отрекла на 01.04.2015 г. да е престирала труд в полза на дружеството и да са налице някакви елементи на трудовото правоотношение. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че е достатъчно да бъде установен само факта на наемане, без да е необходимо да се установи за каква работа е наета или на каква длъжност. Видът на работата е елемент от трудовото правоотношение, като установяването на което не би било съществено, ако другите елементи на трудовото правоотношение обаче са установени по категоричен начин, което в настоящата хипотеза не е сторено от административнонаказващия орган.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №67/23.10.2015 г. на Районен съд град Нови пазар по АНХД №260/2015 г. е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Районен съд град Нови пазар е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
Оставя в сила Решение №67 от 23.10.2015 г., постановено по АНХД №260/2015 г. на Районен съд град Нови пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.12.2015 г.