Решение № 66 от 17.10.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Тутракан, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20233430200202 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П. Ж. Д., с ЕГН **********, от ***, срещу Електронен фиш серия К № 7974746, издаден от ОДМВР - Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издадения ЕФ, жалбоподателят го обжалва в срок. Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен. По същество в жалбата се твърди, че не е било ясно в какво качество е наказан жалбоподателят – дали като физическо лице, или като представител на дружеството собственик на МПС. На тази плоскост, ако се приемело, че е налице втората хипотеза, според него е налице несъответствие между фактическото описание и юридическото формулиране на обвинението, което представлявало основание за отмяна на ЕФ. Сочи се, че от ЕФ не ставало ясно каква е скоростта на движение, за която е санкциониран. Твърди се, че не е приложен чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и че ако е бил приложен, то е следвало наказанието да е в по-нисък размер. Възразява се, че с ЕФ не са представени нито данни за годността и точността на АТСС, нито снимковият материал, с който се установява нарушението. Навеждат се доводи и за неправилна квалификация на деянието.

Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А., 1 главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Д. Й. Р. изпълнява длъжността полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.

На 19.08.2023 г. св. Р. осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства по път II-21, км. 43+00, в близост до комплекс „Роял“, намиращ се на територията, обслужвана от РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра. В посочения участък от пътя, чрез пътен знак „В 26“, било въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч.

Полицейският служител осъществявал дейността си посредством автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120cd3e. Последното било насочено в посока от гр. Русе към гр. Силистра, като заснемало автомобилите, движещи се и в двете посоки.

В 14:41 ч. техническото средство заснело лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 матик“ с рег. № ***, движещ се към АТСС със скорост 118 км/ч. Нарушението било заснето от устройството, което е видно от приложената разпечатка на снимка № 120CD3E/0031631. От последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, дата и часът на извършване на нарушението, типът и индивидуалният номер на АТСС. Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 114 км/ч.

На 22.08.2023 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 7974746 срещу законният представител на ЮЛ собственик на автомобила („П. Д.“ ЕООД),а именно жалбоподателя П. Ж. Д., с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

На 01.09.2023 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на 2 свидетеля Д. Р.; з. к. на ЕФ серия К № 7974746; справка картон на водача; копие от известие за доставяне ИД PS 004LSP 0 ; Заповед № 8121з46/12.01.2022 г.; Организационно-технологични правила за работа с мобилни АТСС модел „ ARH CAM S1“; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Протокол от проверка № 086-СГ-ИСИС/15.06.2023 г.; Протокол за използване на АТСС;

Снимки на разположение на камерата; снимка 120CD3E/0031631 към ЕФ серия К № 7974746 от 22.08.2023 г.; Сертификат на Д. Й. Р. за преминато обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта; данни от ТР за П. Д.; Справка по история на ПС с рег. № ***; справка АИС регистрация на ПС с рег. № ***; Служебна бележка УРИ 342 000 13165/01.07.2021 г. по описа на ОДМВР – Силистра.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП и по реда на чл.

58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес.

Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1 № 120cd3e. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 60 км/ч.

Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя.

Образецът на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото, както е 3 приложено и копие от одобрения образец.

Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка от наказващия орган.

От обективна страна, изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от указаните в чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай заснетата скорост е 118 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана до 114 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 54 км/ч., тъй като е въведено ограничение за процесния пътен участък с пътен знак „В 26“ от 60 км/ч.

От субективна страна, жалбоподателят е действал небрежно, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва ограничението на скоростта на управлявания от него автомобил, като същевременно при полагане на дължимата грижа е бил в състояние да предотврати осъществяването на нарушението.

Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и субективна страна процесното административно нарушение.

От приетото като доказателство заверено копие на Протокол от проверка № 086-СГ-ИСИС/15.06.2023 г. е видно, че процесното АТСС е преминало технически преглед в периода 12-15.06.2023 г., като е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от Заповед №А-616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно към процесната дата.

От приложеното по делото копие на ЕФ е видно, че жалбоподателят е наказан в качеството му на законен представител на дружеството собственик на МПС. Несъстоятелни са доводите, изложени в жалбата, че при това положение е следвало нарушението да бъде квалифицирано с привръзка към чл. 189, ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Изводът следва от обстоятелството, че посочените разпоредби не касаят правната квалификация на нарушението, а единствено процедурата по връчването на ЕФ.

От доказателствения материал по делото (показанията на свидетеля и приложената снимка към ЕФ) се установява, че заснетата скорост на движение на процесното МПС е била 118 км/ч. След приспаднатия на основание чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 във връзка с чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 %, равняващ се на 3,54 км/ч, санкционираната скорост на движение е установена като 114 км/ч (въпреки че фактически е с 0,46 км/ч под нея). В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като реквизит на ЕФ липсва посочването на обстоятелството каква е стойността преди приспаднатия толеранс. Именно поради това и защитните възражения, развити на тази плоскост, се явяват неоснователни.

В отговор на възраженията, че с ЕФ не са били връчени данни за годността на АТСС и необходимият снимков материал, следва да се посочи единствено, че такова законово изискване не съществува.

Правната квалификация на нарушението съдът счита, че е достатъчно прецизна. В ЕФ е текстово описано в какво се състои нарушението, а именно в превишаване максимално допустимата скорост на движение от 60 км/ч за извън населено място, въведена с пътен знак „В 26“ (чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП) с 54 км/ч (чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП). Налице е корелативна връзка между обстоятелствената част, изложена в ЕФ, и цифровото обозначение. Вписването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдът не счита за процесуално нарушение, доколкото посочва както основанието за издаване на ЕФ, а не за съставянето на АУАН (в отклонение от общия ред, уреден в ЗАНН), така и необходимите реквизити на ЕФ.

4

Имайки предвид горното съдът счита, че липсват основания електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде потвърден като законосъобразен.

В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на АНО, като не е посочен размер. Предвид бланкетния характер на становището на процесуалния представител на АНО (в което дори не е направено единственото полезно в такъв случай възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН) и почти пълната липса на конкретизация по спорните въпроси, съдът счита, че следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП той се равнява на 80 лв.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7974746, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на П. Ж. Д., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.