Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 471 от 09.06.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 427/2026
Вид
Определение № 471
Подписан
09.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. гр.Велинград, 09.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. Гражданско дело № 20265210100427 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Б. Б. Д., за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 548/2026 г. по описа на Районен съд Казанлък.

След като разгледа материалите по делото, съдът счита, че искът е недопустим, тъй като предпоставките за предявяването му не са налице.

Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч. гр. д. № 548/2026 г. по описа на Районен съд Казанлък, съобщението до длъжника не е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление, нито на настоящия, нито на постоянния му адрес, посочени в справка „НБД“. Направени са посещения и на двата адреса на длъжника посочени в справка НБД,като е уточнено, че лицето не живее на адреса. Връчителят е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът живее или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец ( както е в процесния случай ) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в тази хипотеза съдът следва да даде указания на връчителя съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.

Предвид данните по делото, съдът счита, че не са били налице 1 предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК . Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице първата кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като не е изпълнена напълно процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими. В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т.

10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 427/2026 г. по описа на Районен съд Велинград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцовото дружество.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 2