Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 787 от 09.09.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 430/2025
Вид
Определение № 787
Подписан
09.09.2025
В сила
09.09.2025
Състав
Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, Петя Петева Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787 гр. Разград, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 813/11.08.2025г. по гр.д. № 952/2025г. по описа на РС Разград, с което съдът в производство по чл.83,ал.2 от ГПК е оставил без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради това, че първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението на страната за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски.

Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на С. за освобождаване от такси и разноски в производството по делото.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Частният жалбоподател Т. С. е предявил искова молба за против ответника “ВИВУС.БГ“ ЕООД за осъждането му да заплати на ищеца сума в размер на 56.95 лв., вече заплатена от него без основание по договор за паричен заем, сключен между страните.С молбата не е било направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.С разпореждане № 1615/21.05.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите в нея в едноседмичен срок, като попълни обстоятелствената част и внесе ДТ в размер 50лв., за което да представи доказателство за плащане.

С молба от 03.06.2025г. ищецът е поискал от съда да го освободи от внасяне на държавна такса.

Представил е декларация, в която е посочил получавано месечно трудово възнаграждение в размер 1080лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост. С атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищеът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за 1 страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им.Същата се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса. В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица. Съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне. Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата.

В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС.

Този съд, както и районния също счита, че месечна работна заплата, която ищецът получава е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса.На въззивния съд е служебно известно, че Т. С. е завел и други граждански дела, по които също е задължен за внасяне на ДТ в размер 50лв. Този факт не променя горния извод, предвид съотношението на реализирания месечен доход и дължимата по размер държавна такса, още повече, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно. В този смисъл определението на районния съд е законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради което окръжният съд, ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Т. С. С. срещу определение № 813/11.08.2025г. по гр.дело № 952/2025г. на РС Разград, постановено по реда на чл.83,ал.2 от ГПК Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787 гр. Разград, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 813/11.08.2025г. по гр.д. № 952/2025г. по описа на РС Разград, с което съдът в производство по чл.83,ал.2 от ГПК е оставил без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради това, че първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението на страната за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски.

Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на С. за освобождаване от такси и разноски в производството по делото.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното:

Частният жалбоподател Т. С. е предявил искова молба за против ответника “ВИВУС.БГ“ ЕООД за осъждането му да заплати на ищеца сума в размер на 56.95 лв., вече заплатена от него без основание по договор за паричен заем, сключен между страните.С молбата не е било направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.С разпореждане № 1615/21.05.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите в нея в едноседмичен срок, като попълни обстоятелствената част и внесе ДТ в размер 50лв., за което да представи доказателство за плащане.

С молба от 03.06.2025г. ищецът е поискал от съда да го освободи от внасяне на държавна такса.

Представил е декларация, в която е посочил получавано месечно трудово възнаграждение в размер 1080лв. и липса на други доходи. С молбата ищецът е поискал съдът служебно да извърши справка в НОИ, НАП, АВ и за кредитна задлъжнялост. С атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищеът е в трудоспособна възраст, няма задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за 1 страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им.Същата се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса. В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица. Съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне. Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата.

В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС.

Този съд, както и районния също счита, че месечна работна заплата, която ищецът получава е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса.На въззивния съд е служебно известно, че Т. С. е завел и други граждански дела, по които също е задължен за внасяне на ДТ в размер 50лв. Този факт не променя горния извод, предвид съотношението на реализирания месечен доход и дължимата по размер държавна такса, още повече, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно. В този смисъл определението на районния съд е законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради което окръжният съд, ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Т. С. С. срещу определение № 813/11.08.2025г. по гр.дело № 952/2025г. на РС Разград, постановено по реда на чл.83,ал.2 от ГПК Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3