Решение № 1945 от 12.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1945

Плевен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20267170700288 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.22 от ЗАНН вр. чл.186, ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДДС.

Образувано е по жалба от И. Н. П. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [жк], вх.А, ет.1, ап.2, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12940/27.02.2026г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности„ в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ на основание чл.186, ал.1, т.1 б.“б“ от ЗДДС е наложена принудителна мярка „запечатване на търговски обект“ на търговски обект шивашко ателие, находящо се в гр.Плевен, [улица], стопанисван от И. Н. П., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Посочва се в жалбата, че издадената заповед е незаконосъобразна. В оспорения административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл. 59 ал. 2 т.4 от АПК. Сочи, се че в заповедта се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и е посочено правното основание за налагане на принудителната мярка, но същите са общи и лишени от конкретика. Ето защо за адресата съществува реално затруднение да разбере какви точно са съображенията на административния орган за налагането на принудителна административна мярка и по конкретно кои точно обстоятелства обосновават извод за застрашаване на особено важни държавни или обществени интереси, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателката. Посочва се на следващо място в жалбата, че в описаното в ЗППАМ „ателие за шивашки услуги“ И. Н. П. е работела на граждански договор с ЕТ „Р. Р. К.“ и „В.„ ЕООД, които са и основната й дейност. Услугата, която предоставила на проверяващите била извършена по изключение срещу минимална сума от 20 лв. след настоятелни молби на лицето, което заплатило сумата, че е спешна услугата. Твърди, че не работи с външни клиенти именно защото няма регистрирана фирма, но такава не е необходима във връзка с гражданските договори. Излага становище, че незаконосъобразността на обжалваната заповед е и следствие на липсата на мотиви за определения срок за прилагане на принудителната административна мярка- в случая запечатване на обекта за 14 дни. Твърди, че при определяне на срока не са взети предвид вида и тежестта на нарушението, не е изследвано отчитани ли са приходите по друг ред, макар и без фискално устройство. Мотивите на административния орган, че определения срок е подходящ с оглед постигане на целта на мярката и нарушителят да промени начина на извършване на дейността в конкретния обекти приема за общи фрази, като счита, че не са изложени конкретни съображения относно необходимостта от налагане на точно този срок на принудителната административна мярка. Мотивите не кореспондират с конкретните фактически констатации на проверяващите, релевантни за определяне на срока на ограничението. В издадената заповед липсва информация как е установена тежестта на извършеното нарушение. Липсват мотиви и в посока цялостното поведение на лицето, местоположението на обекта и клиентопотока. Сочи, че охраната на обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в или от търговските обекти, следва да е в законово очертаните рамки, като не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта, като са нарушени са разпоредбите на чл.4 ал.2 и чл. 6 ал.2 от АПК. Счита срокът на издадената ЗППАМ за необоснован, като при определянето му е нарушен принципа за съразмерност. Продължителността на налагането на мярка не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните обществени отношения, касаещи данъчното облагане, и засягане на интересите на жалбоподателката. На следващо място се излага твърдение, че на И. Н. П. е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като е издадено Наказателно постановление № 877467-F866231/27.02.2026г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което е наложена глоба в размер на 350 евро на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Същевременно по отношение на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до него“ за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. Административното наказание и ПАМ се отнасят за едно и също деяние, а именно, че И. Н. П. не разполага с регистрирано, въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, с което се отчитат извършените в обекта продажби. С Решение по дело С-97/21г. т.63 СЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и чл.50 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обекти, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответстват на тежестта на разглежданото нарушение. Твърди се, че в конкретния случай с оглед данните е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателката, което обосновава и несъответствие на процесната ПАМ с правото на ЕС. Посочва съдебна практика в този смисъл. Посочва, че не е доказано и спазването на принципа за съразмерност, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, като посочва съдебна практика в този смисъл. Иска се от съда да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12940/27.02.2026г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности„ в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Претендират се направените деловодни разноски по делото.

Отговор по чл. 163 ал.2 от АПК по делото от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът Началник на отдел „Оперативни дейности„ в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. М., която моли съда да отхвърли подадената жалбата като неоснователна. Счита, че издадената ЗППАМ съответства на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, както и е в съответствие с целта на закона. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 23.03.2026г., видно от разписката на л.6 от делото, като жалбата против нея е подадена направо в съда и заведена с вх.№2198/03.04.2026г. Ето защо съдът приема жалбата допустима за разглеждане, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски обект, в който жалбоподателката упражнява дейност, в законоустановения срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административен съд-Плевен, девети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

На 17.12.2025г. служители на НАП- Н. П. Т. и Д. С. Т., и двамата от РД „ФК“ при ЦУ на НАП, извършили проверка на обект шивашко ателие, в което на основание договор за наем И. Н. П. извършвала шивашки услуги. Служителите на НАП поръчали смяна на цип , като при плащането за извършената услуга на стойност 20 лв. жалбоподателката не издала фискален касов бон. В обекта липсвало инсталирано и работещо електронен касов апарат с фискална памет, с което да се отчитат приходите от извършваната дейност. В тази насока е протокол за извършена проверка в обект от 17.12.2025г. серия АА № 0220603.

На 12.01.2026г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F866231/12.01.26г. на И. Н. П. за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, затова че на 17.12.2026г. жалбоподателката е извършвала търговска дейност – шивашки услуги, без да е изпълнила задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, чрез което да се отчитат оборотите от извършените продажби заплатени в брой, като от проверяващите е извършена контролна покупка „подмяна на цип“ на стойност 20 лв. заплатени в брой, но при плащането не е издадена фискална касова бележка. АУАН е връчен на И. Н. П. на 11.02.2026г.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 877467-F866231/27.02.2026г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на И. Н. П. е наложена глоба в размер на 350 евро на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н.18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. НП-то е връчено на 23.03.2026г. Срещу НП била подадена жалба с вх.№ Ж-15-9/03.04.2026г. В тази насока е писмо изх.№ Ж-15-9/2/07.04.2026г.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12940/27.02.2026г. на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект-шивашко ателие, находящо се в гр.Плевен, [улица], стопанисван от И. Н. П., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Административният орган приел, че за установеното в протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0220603/17.12.2025г., в АУАН № 866231/12.01.2026г. и НП № № 877467-F866231/27.02.2026г., а именно обстоятелството, че физическото лице не е въвело в регистрация и регистрирало в НАП фискално устройство е изпълнен състава на нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, поради което за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС. Органът счел, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение. При определяне на продължителността на запечатването на обекта взел предвид вида и тежестта на нарушението и последиците от него, стоките, които се предлагат за продажба и местоположението на обекта. С мярката се целяло да се промени организацията на дейността на проверявания обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Мярката се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице- чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Разпечатката съдържа 22 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1fa16032-abba-41c7-b609-48833a39a0ce