Решение № 223 от 01.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 115 от 30.05.2023 г. по гр.д. № 549/2022 г. на Окръжен съд-Враца, е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.262, ал.2 и чл. 87, ал. 2 ЗЗД, "СТРОЙКОМ-55" ЕООД, ЕИК: 203475463, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, ***-офис, представлявано от управителя Н. Х. Н., да заплати на К. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, сумата 36 447, 67 лева, представляваща възнаграждение, получено на отпаднало основание – развален договор от 25.02.2022 г. за СМР на обект „Направа на жилищна сграда на груб строеж“ в недвижим имот, негова собственост, находящ се в гр.Враца, ж.к. “Хранително вкусова зона“, както и сумата о т 3754,11 лева разноски по делото по съразмерност, като е отхвърлен иска за разликата над тази сума до претендираната сума от 50 000, 00 лв., като неоснователен.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. И. Х. да заплати на "СТРОЙКОМ-55" ЕООД сумата от 1504,31 лева, представляваща деловодни разноски по съразмерност.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от К. И. Х. в частта му, с която съдът е отхвърлил предявените искове до пълния предявен размер от 50 000 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел за безспорно получаването на сумата от 50 000 лв. от ищеца. Поддържа, че е установено, че са 1 били водени разговори между страните по делото за връщане на сума в такъв размер от ответника, но не се е стигнало до съгласие за това. Поддържа се, че в мотивите на решението не е обсъдена уточнителна молба от 10.01.2023 г., в която жалбоподателят изрично е заявил отказа на управителя да му върне сумата от 50 000 лв. преди предявяване на иска. Претендира да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции и да се присъдят разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "СТРОЙКОМ-55" ЕООД, действащо чрез управителя си Н. Х. Н., с който се оспорва същата по изложените съображения. Поддържа се, че е изпълнителят е извършил повече от възложената му работа, което се подрепяло от приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза. Липсата на писмени документи за извършената работа не било по негова вина. Претендира да се остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да се присъдят разноски.

Решението в частта, с която съдът е осъдил "СТРОЙКОМ-55" ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.262, ал.2 и чл. 87, ал. 2 ЗЗД да заплати на К. И. Х. сумата 36 447, 67 лева, представляваща възнаграждение, получено на отпаднало основание – развален договор от 25.02.2022 г. за СМР, като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК - т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове от К. И. Х. в качеството му на възложител по договор за изработка срещу изпълнителя по същия "СТРОЙКОМ-55" ЕООД, за връщане на платеното на отпаднало основание, поради извънсъдебно едностранно разваляне на договора, в резултат на неизпълнение на задълженията по него, с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето във вр. с чл.87, ал.2 и чл.88, във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД.

В исковата молба и в молба-уточнение от 10.01.2023 г. ищецът К. И. Х. е твърдял, че е собственик на недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Враца по КККР, одобрена със Заповед РД-18-43/16.09.2005 год. на изп. директор на АК, с адрес: гр.Враца, ж.к. “Хранително вкусова зона“ с площ 2849 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 66, квартал 10, парцел 12, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот №

2

*** и имот № ***, по силата на нот. акт № 64, том трети, рег. № 5537, дело № 329/2021 год. на нотариус С. БошН.а с рег. № 482 НК и район на действие PC гр.Враца. Поддържал е, че на 25.02.2022 год. е сключил с ответното дружество "Стройком55" ЕООД, ЕИК 203475463 , гр. Мездра, договор за извършване на СМР на обект „Направа на жилищна сграда на груб строеж“ с приложена количествена сметка. Посочил е, че общата стойност на договорените работи възлиза на 102 411.32 лв., че е уговорено в 3-дневен срок от подписване на договора да заплати на изпълнителя - ответното дружество, авансово сумата 40 000 лв., а останалата част от възнаграждението да се изплати на две междинни плащания и едно при окончателно завършване на работата и че срокът за изпълнение на уговорените СМР е бил 4 месеца от датата на даване на строителна линия. Изтъкнал е, че в уговорения срок е превел на ответника по посочената в договора банкова сметка сумата 40 000 лв., че през месец април 2022 год. е била дадена строителна линия, че е осигурил ел. захранване и вода на обекта и че за периода от 02.03.2022 г. до 13.10.2022 год. , след обаждания от управителя на дружеството, е превел общо сумата 44 200 евро или 86 447.67 лв. Въвел е твърдения, че сградата е следвало да бъде завършена през м.септември 2022 год., а същата е на етап първа плоча, която е била отлята на 04.11.2022 год., и че до подаване на исковата молба ответникът не е извършвал никакви СМР и не е изпълнил договореното. На 07.11.2022 год. по имейл получил от дъщерята на управителя на ответното дружество нова количествена сметка за сумата 56 574 лв., която е значително завишена в сравнение с първоначалната - в размер 34 095 лв. В проведеният н а същия ден телефонен разговор с управителя на ответното дружество Н. Х., същият му заявил, че прекратява работа на обекта, тъй като изпратените от него (ищеца) пари покриват разходите до първата плоча, понеже цените на материалите са се вдигнали много, и че се отказва от договора без да уточни причините. Посочил е, че са правили опити за доброволно уреждане на отношенията си, като ответникът му възстановил част от преведената сума в размер 50 000 лв., а по отношение на преведената сума в размер 86 447.67 лв. с малки изключения от 2000 - 3000 лв., като отговорът на управителя бил, че е изразходвана до момента. Поддържал е, че с отговора на управителя на ответното дружество, че се отказва от договора, за него е възникнало правото да развали договора и да иска връщане на преведената и получената на отпаднало основание сума от 50 000 лв.

В отговора на исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Ответникът е посочил, че в изпълнение на договора на три части ищецът му е изплатил общо сумата от 86 224,20 лв., в които е включено плащане и за строителство на хале. Поддържал е също, че поради голямата денивелация на терена се наложило извършването на по-голямо количество изкопни работи, извозване на земни маси, обратно засипване и бетонови работи, през което време цените на строителните материали, на горивата и на труда се повишили многократно, което наложило индексация на цените, заложени в КСС при сключване на договора, за което ищецът бил информиран устно и той дал съгласие строителството да продължи и за заплащане на разликата в цените. Посочил е, че ищецът устно му е възложил изпълнението на строителни работи на обект „хале за ремонт на автомобили", намиращ се на същата площадка, чиято стойност по КСС възлизала 3 на 19 052,53 лева, приета от ищеца, за която на 09.06.2022 г. ищецът авансово му превел сумата 13 657 лева, както и че е съдействал на ищеца за извършване на други дейности на строителната площадка, касаещи и двата обекта, поради което преведените суми касаят и двата обекта, а не само къщата, както било посочено в исковата молба.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба е направено признание на факта, че ответникът е възстановил на ищеца част от преведената сума в размер на 50 000 лв. Направил е извод, че по делото останало недоказано наличието на обективи пречки за изпълнение на договора в уговорения срок – неблагоприятни метеорологични условия и възникнала необходимост за допълнителни СМР, без които е било невъзможно да продължи строителството. Първоинстанционният съд е посочил, че ответникът не е доказал твърденията си за извършено строителство на хале за ремонт на автомобили. Съдът е установил въз основа на събраните писмени доказателства, че сградата е изградена на етап първа плоча, която е отлята на 04.11.2022 г. и че до подаване на исковата молба, респ. отговора на същата, ответникът не е извършвал други СМР по договора, като е приел, че процесният договор се счита за развален от изправната страна – възложителя по същия, с получаването на исковата молба. С оглед на това, като е констатирал, че ищецът е престирал възнаграждение по договора в общ размер на 86 447,67 лв., а ответникът му е възстановил сумата от 50 000 лв.и е задържал сумата от 36 447,67 лв., то с развалянето на договора с обратно действие е отпаднало правното основание тази получена от изпълнителя престация да бъде задържана и е осъдил същия да я върне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивната инстанция е спорен единствено въпросът за размера по предявения иск, доколкото относно основателността на исковата претенция няма наведени възражения.

Поради това в настоящото изложение не е необходимо да се изследват елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ГПК. Причината, поради която първоинстанционното решение не е обжалвано от "СТРОЙКОМ-55" ЕООД, е ирелевантна и въззивният съд не следва да съобрази произнасянето си с доводите в отговора на въззивната жалба.

По делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че на 25.02.2022 год. К. И. Х. от гр.***, в качеството с и на възложител, е сключил с ответното дружество "Стройком-55" ЕООД, гр. Мездра, представлявано от управителя Н. Х. Н., в качеството на изпълнител, договор за изработка (строителство), по силата на който изпълнителят се задължил да извърши СМР на обект „Направа на жилищна сграда на груб строеж“ в недвижим имот на възложителя, находящ се в гр.Враца, ж.к. “Хранително вкусова зона“ (чл.1 от договора). Съгласно чл.2 от договора възложените СМР са съгласно количествено-стойностна сметка (КСС) и са на обща стойност 102 411.32 лв. (чл.3). В чл.4 е уговорено разплащането на извършените строително-монтажни работи: в 3-дневен срок от подписване на договора възложителят да заплати на изпълнителя сумата 40 000 лв., а 4 останалата част от възнаграждението да се изплати на две междинни плащания и едно окончателно плащане. Според чл.7 срокът за изпълнение на договора е 4 месеца от датата на даване на строителна линия. В чл.6 страните са уговорили при възникване на необходимост от изменение или допълнение на предмета на договора, възложителят и изпълнителят да уточняват количествата, стойността и срока за изпълнение на допълнителните работи в отделно споразумение към договора. Съгласно чл.7.1 при наличие на метеорологични условия, неблагоприятни за осъществяване на договорените СМР (дъждове, ниски температури, и др.) изпълнителят, съгласувано с възложителя, може да реализира промяна в сроковете за изпълнение, като се съобразява с технологичните изисквания за договорените СМР. В чл.16 страните са уговорили договорените СМР да се считат завършени след изпълнението на предвидените в чл.2 работи. В заключителните разпоредби е договорено информацията между страните да бъде разменяна в писмена форма и условията на договора да бъдат изменяни или допълвани само с писмено споразумение между страните.