Решение № 59 от 03.04.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 656/2022
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 и ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 3 и ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Ихтиман, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д. Г. Цончев при участието на секретаря Н. Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200656 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д., против Наказателно постановление № *- */10.02.2022 г. на началник отдел „ОД“-С., дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП , с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 600 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган (на началник отдел „ОД“-С., дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ в НАП) оспорва жалбата при подробно изложени писмени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът споделя изцяло фактическите изводи, установени от АНО, но не споделя правните.
От фактическа страна:
1
На 05.08.2021 г. инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП Д. О. извършил контролна покупка чрез договор от разстояние посредством онлайн поръчка от електронен магазин с адрес: ******, стопанисван от „*“ ЕООД на два броя чаши за кола на стойност 15.99 лв. с адрес на доставка до офис на „*“ ЕООД
Свидетелят О. получил съобщение на електронната си поща в потвърждение, че поръчката е приета, съдържащо описание на продукта и неговата цена. Той направил снимки на екрана (screenshot) на стъпките по време на поръчката.
На 05.08.2021 г. пратка с 2 бр. чаши, идентични с поръчаните от електронния магазин www.*******, стопанисван от „*“ ЕООД били изпратени от „*“ ЕООД чрез управителя и едноличен собственик на капитала С.А. заедно с множество други пратки като пратката била изпратена с наложен платеж за сумата от 15,99 лв.
На 06.08.2021 г. свидетелите Д. О. и Н. Р. – инспектори по приходите, посетили офиса на „*“ в гр. С., в ж.к. „С.“ на ул. „И.Д.К.“ № 15. Там заплатил в брой на служител на куриера стойността на поръчка 15,99 лв. П ри отваряне на пратката пред служител на „*“, органите по приходите установили, че към доставяната стока няма приложен фискален бон за чашите. Действията на органите по приходите и обстоятелствата около онлайн поръчката били документирани с Протокол за извършена проверка № */06.08.21 г.
След получаване на пратката свид. О., заедно със свид. Р., осъществили проверка на инсталираното в обекта, стопанисван от „*“ ЕООД фискално устройство с ИН на ФУ № */04.04.2019 г. и ИН на ФП № *, регистрирано в НАП с потвърждение № */04.03.19 г., като било установено, че не е издаден фискален бон за сумата от 15,99 лв. за чашите, които бил получил от „*“ ЕООД чрез управителя и едноличен собственик на капитала С.А.. Резултатът от проверката на „*“ ЕООД и фискалното устройство бил отразен в протокол за извършена проверка (ПИП) № */14.09.21 г.
В хода на проверката управителят на дружеството жалбоподател– свид.
Д., дала писмено сведение, в което посочила, че в периода на поръчката магазинът не е работил, както и че поръчаните артикули не са били налични в него. В такива случаи представител на магазина се свързвал с друг продавач, който имал идентичен артикул, като трябвало да го изпрати на клиента на същата цена и да издаде фискален бон за продажбата.
При тези данни на 21.09.21 г. свид. Д. О. в качеството на инспектор по приходите, в присъствието на свид. Р. В. и А. А. – свидетел по съставянето и на проверката, както и на управителя на дружеството Д. Д., съставил Акт № * от 21.09.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за това, че не е регистрирало и отчело извършената от него продажба в търговския обект на стойност 15,99 лв. на 2 броя чаши за кола чрез издаване на фискален бон.
Въз основа на акта е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № *-*/10.02.2022 г, от началник отдел „ОД“-С., дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ в НАП , с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 600 лв.
2
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в обясненията на Д. Д., показанията на свидетелите Д. О., Н. Р., 3 броя ПИП, разпечатка от фискална памет, товарителница и документи за изпращане на пратка от „*“ ООД.
В случая не може да има никакво съмнение, че стоката е поръчана от през електронния магазин, стопанисван от жалбоподателя ******, тъй като това обстоятелство се установява от ПИП № * от 06.08.21 г. и е надлежно документирано с приложените към същия снимки на екрана (screenshots), чрез които е проследен целият процес на поръчката. По същество това се потвърждава от дадените в хода на преписката писмени, а впоследствие и устни обяснения на Д. Д., която излага, че когато даден артикул не е наличен в магазина, той се поръчва от представител на дружеството на друг търговец, имащ го наличен, който трябва да го достави на купувача на същата цена.
Безспорно се установява от представените товарителници, в който смисъл е отразеното и в ПИП № */06.08.21 г., че пратката е изпратена с наложен платен от „*“ ЕООД чрез управителя и едноличен собственик на капитала С.А..
От изготвената и приобщена по делото справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „*“ ЕООД и „*“ ЕООД не са свързани лица, тъй като няма лице, които да притежават капитал или да участват в управлението или представителството на двете дружества.
От изброените доказателствени източници непротиворечиво се установяват обстоятелствата около процесната контролирана покупка и резултатите от последващата проверка. Всички те се допълват и по несъмнен начин установяват възприетото от фактическа страна. Предвид липсата на каквито и да е противоречия в доказателствата е безпредметно да бъдат подробно анализирани.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Видно от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за 3 приходите и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, началниците на отдели „ОД“ в Главна дирекция „ФК“ в ЦУ на НАП , са оправомощени да издават наказателни постановления.
С ъ д ъ т , с л у ж е б н о констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдените нарушения.
В конкретния случай, административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. чл. 57 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени юридическите факти, обосноваващи предприетото административнонаказателно санкциониране.
Посочени са данни за дата, място и начин на осъществяване признаците на нарушението.
Имуществената отговорност на въззивника обаче е ангажирана, неправилно.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от З ДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За неизпълнение на горното задължение разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
В конкретния случай се доказва, че между свид. Д. О. и жалбоподателя 4
„*“ ЕООД на 05.08.2021 г. е сключен договор за продажба от разстояние на 2 броя чаши за кола на стойност 15,99 лв., които са били поръчани през електронния магазин, стопанисван от жалбоподателя на адрес ******.
Задълженията на продавача „*“ ЕООД са изпълнени от трето за облигационното правоотношение лице „*“ ЕООД чрез управителя С.А., който предал предмета на престацията (2 бр. чаши) на куриер в офис на „*“ ООД, като за продажбата не е бил издаден фискален бон.
Спорен, при тези установени факти, е въпросът надлежен субект на административнонаказателна отговорност е жалбоподателят „*“ ЕООД при положение, че пратката е изпратена с наложен платеж от жалбоподателя „*“ ЕООД. Липсва изрична законова регламентация, досежно отговорността при подобен тип сделки, ето защо отговорът следва да бъде даден като се изследват облигационните отношения между страните.
В случая не доказва, че продажбата е извършена от „*“ ЕООД, тъй като няма данни артикулите да са излезли от патримониума на дружеството или продажната цена да е получена от него. Напротив пратката е подадена от „*“ ЕООД чрез управителя С.А. и цената е трябвало да бъде получена посредством наложен платеж. Доколкото това дружество е лицето, доставило артикула, подала пратката и който е титуляр на вземането по наложения платеж, то същото дружество има качеството на продавач и е негово задължението за издаване на фискален бон. С извършването на плащане може да се счита, че купувачът О. е дал съгласието си за сключване на договора за продажба с новия продавач - „*“ ЕООД, който му е продал поръчаната стока.
В този смисъл са и обясненията на Д. Д., която излага, че в такива случаи, когато даден артикул не е наличен, се договаря с колега, който следва има наличен артикула и се задължава да го достави на купувача на същата цена, както и да издаде касовата бележка. Изложеният комплекс от облигационни отношения дава основание да се направи извод, че като краен резултат е налице една субективна новация на договора за продажба, като се заменя една от страните – продавачът. Ето защо неправилно е ангажирана АНО на „*“ ЕООД, тъй като надлежен субект е „*“ ЕООД.