Решение № 950 от 02.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6745/2023
- Вид
- Решение № 950
- Подписан
- 02.03.2024
- Състав
- Владимир Руменов Руменов
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 950 гр. Пловдив, 02.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330106745 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искова молба на П. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: ****************, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, и двете дружества - със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28. „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, и искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между ищеца и първия ответник имало договор за паричен заем № ********* от 07.03.2022г., а с втория ответник „Файненшъл България" ЕООД – и акцесорен договор за предоставяне на гаранция № ********* от 07.03.2022г., сключен чрез „Изи Асет Мениджмънт" АД. Твърде се обаче , че договорите са нищожни поради неспазване на изискванията на ЗПК , включително относно размера на годишния процент на разходите ,който бил по – висок от посоченото в договора . Нямало предоставен стандартен европейски формуляр .Затова договора за потребителски кредит бил нищожен по чл. 22 от ЗПК , а договора з а гаранция – поради липса на правно основание , тъй като обезпечавал нищожна кредитна сделка. Иска се нищожността на двата договора да бъде прогласена и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответните дружества оспорват исковете като неоснователни, отричат пороци на 1 договорите. Молят за присъждане на разноските.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:
Сключването на двата договора не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт.
Договорът под номер за потребителски кредит под номер ********* от 28.09.2022г, е недействителен – нищожен – на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в съдържащия се в него погасителен план няма посочване на отделните компоненти на вноската ( лихва и главница). Липсата на посочване на отделните компоненти на вноската съставлява особено тежък порок на договора , тъй като дава възможност на кредитора да твърди различна от договорената поредност на плащанията, а потребителят не знае какво (лихва или главница ) плаща с конкретната вноска. Само заради изложеното, съдът следва да прогласи нищожността на договора по реда на чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Договорът за гаранция съответно е лишен от предмет в частта си , с която се гарантират вземанията на кредитодателя, различни от главницата по договора ( аргумент от чл. 23 от ЗПК).
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, такива, „чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона“. Тъй като гаранта е свързано с кредитодателя лице по смисъла на §1 от Търговския закон, то закона следва да бъде приложен и тогава , когато има сключен с трето свързано лице договор за гаранция, по която е договорено възнаграждение, дължимо и при точно изпълнение. Такова възнаграждение всъщност прикрива печалба на кредитора, доколкото се дължи и при точно изпълнение; гаранционното възнаграждение обаче не е включено в годишния процент на разходите по кредита, при което същия ще надвиши законоустановената си горна граница ( чл. 19 ал. 4 от ЗПК). Тоест, в договора за кредит е посочен неточен годишен процент на разходите , което е съществен негов порок и води до недействителност на целия договор за кредит.
На следващо място, нищожна е договорна конструкция , при която трето на договора за кредит лице „гарантира“ за изпълнението на задължението на кредитополучателя срещу безусловно дължимо от последния възнаграждение- такова , което се дължи дори в случай, че длъжникът по договора за кредит изпълни задължението си точно – и когато гаранта е свързано с кредитодателя лице по смисъла на §1 от Търговския закон, както е в случая. Такава конструкция съставлява нелоялна или заблуждаваща търговска практика по смисъла на глава ІV , раздел ІІІ от Закона за защита на потребителите, доколкото се отклонява значително от изискването за добросъвестност и професионална компетентност на кредитодателя и гаранта и на потребителя е дадена невярна информация. Клаузата за гаранционно възнаграждение е сама по себе си по дефиниция нееквивалентна, тъй като налага 2 задължение на длъжника – потребител, срещу което същият не получава насрещна престация, а кредитодателя не получава никакво обезпечение на вземането си , тъй като на практика липсва втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи изпълнение на вземането си. Доколкото обаче възнаграждението е съществен елемент на договора за гаранция ( съдът не намери друг мотив за сключването му от гаранта) , то нищожността на тази клауза влече след себе си и нищожност на целия договор за гаранция поради противоречието му и с добрите нрави.
Исковете са основателни.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответниците.
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е в размер от 300 лева за всеки иск.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанието по чл.
22 от Закона за потребителския кредит договор № ********* от 07.03.2022г.. с ищеца П. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ****************.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на П. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ****************, сумата от 140 лева разноски по делото.
Признава за установено по отношение на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, че е нищожен на основанието по чл. 19 ал.
5 от Закона за потребителския кредит договор за предоставяне на гаранция № ********* от 07.03.2022г.. с ищеца П. Е. К., ЕГН **********, с адрес:
****************.
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на П. Е. К., ЕГН **********, с адрес: ****************. сумата от 140 лева разноски по делото ( държавна такса и хонорар на вещо лице).
Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 3 офис 40 -46 да заплати на адв. Р. Н. Р. , ПАК, адрес на дейност
***********************, личен номер на адвокат **************, сумата от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на адв. Р. Н. Р. , ПАК, адрес на дейност
***********************, личен номер на адвокат ******************, сумата от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4