Решение № 81 от 23.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. София , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18 в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100901302 по описа за 2021 година

Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с идеална цел (ЗТРРЮЛИЦ).

Образувано е по жалба с вх.№ 20210701173722 от 01.07.2021 г., подадена от Г.К. Д., процесуален представител на ЕЛ. Б., управител и съдружник в „Л.“ ООД ЕИК *******, срещу Отказ № 20210618154648-3/24.06.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията. В жалбата се сочи, че със заявление по образец е поискано заличаване на Б. като съдружник и управител в дружеството, като отказът се явява незаконосъобразен и постановен от длъжностното лице, без да анализира всички документи и да установи, че процедурата по уведомяване на дружеството и прекратяване на членственото й правоотношение е законосъобразна. Жалбоподателката сочи, че на 08.02.2021г. е изпратила три идентични покани с изявление за напускане на дружеството като съдружник и управител, като първата е изпратена до нея като управител, втората до другия съдружник и управител, а третата – на адреса по седалище на дружеството. Счита, че неправилно длъжностното лице е приело, че няма данни уведомленията да са достигнали до адресата си. Излага подробни доводи, че при получаване на уведомлението тя била действала в две различни качествата – като физическо лице –съдружник и като управител.

Предвид горното претендира отмяна на отказа и извършване на исканото вписване.

Агенцията по вписванията е подала писмен отговор от 06.07.2021г.,в който изтъква ,че счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че .ипсата на доказателства, че волеизявлението е достигнало до дружеството не може да обоснове извод за наличие на предвидените в закона предпоставки за заличаването му като управител - изтичане на предвидения в закона срок, поради което не са налице предпоставките за вписване на заявената промяна - заличаване на управителя в хипотезата по чл.141, ал.5 от ТЗ. Сочи, че от 1 представените към заявлението документи не се установява, че уведомленията на ЕЛ. Б. са получени от дружеството. Твърди се, че са представени документи - уведомления по чл.141, ал.5 и чл.125, ал.2 от ТЗ до общото събрание на съдружниците, но не бил посочен адрес на дружеството. Удостоверено било, че адреса на дружеството е посетен от И.З., а други лица на 08.02.2021 г. и 15.02.2021г. са удостоверили, че на адреса няма никого, но не било ясно в какво качество И.З. е носила уведомленията. Поддържа, че са представени документи от куриерска служба Еконт, от които е видно, че са изпращани пратки - Ямбол - София и София - Ямбол съответно между Р.И.Д. и Г.Р.Г. и между Г.Р.Г. и Р.И.Д., но те не били до адреса на дружеството и не било ясно съдържанието на пратките. Освен това се сочи, че независимо от предизвестието като съдружник, последиците от напускането на съдружник са обусловени от необходимостта да се запази покритието на капитала. Поддържа, че напускането на съдружника и имущественоправните последици не са различни факти без връзка помежду си, тъй като ако няма налично имущество, което да надвишава стойността на капитала и делът на напускащия не бъде изкупен, се налага намаляване на капитала, стига размерът му да позволява това. Връщането на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник, може да бъде свързано и с намаляване на капитала на дружеството, а това намаляване е свързано със спазването на строго определен от закона ред. Поддържа, че в случай, че се извърши вписване на заявеното обстоятелство ще се наруши разпоредбата на чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, тъй като капиталът е част от данните, които задължително следва да са вписани в търговския регистър, то вписването на обстоятелства, свързани с него следва да отговаря на императивните норми на закона. Счита, че и при доброволно, и при принудително прекратяване на членството, за да се извърши вписването му в ТРРЮЛНЦ, трябва да се представят доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на прекратилия членството си съдружник, тъй като ТЗ не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни, непоети дружествени дялове, както и с оглед на вътрешните отношения между съдружниците и защитата обществения интерес.

Съдът като обсъди доводите на молителя и приложените по преписката писмени доказателства, намира следното:

Със заявление по образец с pег. № 20210618154648 / 18.06.2021 г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на процесното дружество, а именно заличаване на ЕЛ.

Б., като съдружник и управител, по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Със заявлението са представени три уведомления, които са адресирани до ОС на съдружниците на дружеството, като върху първото е отразено от И.З., че на 08.02.2021г. е посетила адреса на дружеството на бул.“Джеймс Баучер“ в гр. София и нямало табела, офисът отворил В.К., който обяснил, че няма такова дружество на адреса. Второ уведомление, оформено по същия начин адресат е върнато с отбелязване, че на първо посещение няма никого, а на второ на 15.02.2021г., също не е намерен никой, но лица от блока обяснили ,че Р.Д. не е в България, а в Германия. Горното е удостоверено от някой с инициали Г.Г. / фамилията е написана нечетливо/.Третото уведомление е получено от ЕЛ. Б. на 08.02.2021г. Приложени 2 са справки от Еконт са пратки, като видно от тези до Ямбол подател е посочено лице Р.И.Д., а получател Г.Р.Г. / стр.44 от делото/. За това лице Г. се твърди от обяснения от адвоката на заявителя, че е негов сътрудник, който си кореспондирал с Р.Д. и бил посетил на място адреса му в Ямбол.

От справка по публичния ТР се установява, че съдружници и управители, действащи заедно и поотделно в дружеството са ЕЛ. Б. и Р.И.Д..

По партидата са давани указания на два пъти, първия път на 21.06.2021г., които са за удостоверяване на надлежно уведомяване на дружеството и за съдбата на дяловете на напусналия съдружник и капитала на дружеството, като идентични указания са дадени и на 23.06.2021г. след заявлението Ж1, с което е посочено и че декларацията по чл. 13, ал.4 е без дата.

С обжалвания отказ от 24.03.2021г. длъжностното лице от АВ-ТР е отказало вписване на заявените обстоятелства, с мотиви, че не са изпълнени дадените указания, а от приложените документи не се установява, че уведомленията от Б. са получени от дружеството. Връченото на 08.02.2021г. уведомление не било до дружеството, а до Общото събрание на дружеството. Не било ясно кои лица са удостоверили, че го няма на адреса.

Нямало документи, от които да е видно, че ЕЛ. Б. е упълномощила някого да връчва уведомленията до дружеството или да изпраща кореспонденция от нейно име.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 21 т. 5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.

Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТР към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на 3 закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно чл. 141, ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от Търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец от получаване на същото, дружеството следва да заяви за вписване освобождаването му в ТР, ако не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Предвидената особена процедура за напускане на управителя по чл.141, ал.5 от ТЗ, при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено уведомление, но и изтичане на законоустановения едномесечен срок, освен ако в Устава не е предвиден друг срок. Предпоставките са да се установи надлежно упражняване на това потестативно право от лицето-управител с предизвестие до дружеството и изтичане на срока. Предвидената особена процедура за напускане на управителя при бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно отправено писмено предизвестие. Отправянето на предизвестието за напускане на управителя следва да е към самото дружество, а не към другите съдружници, дори и под формата на ОС. Правен субект е самото търговско дружество и то в конкретната хипотеза има двама законови представители. В случая уведомлението като текст е с посочен адресат Общото събрание на съдружниците, което е неправосубектно и не е законен представител на дружеството. Такъв се явява управителя на дружеството, но в нито едно от уведомленията не е посочен като адресат самото търговско дружество. Независимо от горното, дори и да се приеме, че адресат е дружеството, съдът намира, че не се установява нито едно от уведомленията да е надлежно връчено. Първото такова, оформено с данни, че на адреса я няма фирмата, първо е неясно от кого е удостоверяването. Лицето, което се е подписало – И.З. не се установява да е надлежен връчител в качеството си на служител на куриерска фирма или друг компетентен орган като ЧСИ или нотариус. Наред с горното, при удостовереното, че дружеството не е на адреса, а не че го е напуснало, за да е завършен фактическия състав, е следвало връчителят да залепи уведомление по чл. 50, ал.4 от ГПК, тъй като само при напускане от фирмата на адреса е приложима нормата на чл. 50, ал.2 от ГПК. Второто уведомление, изпращано до гр.

Ямбол, при явна фактическа грешка в изписването на подател и получател, тъй като не само, че не е посочен за получател другия управител Р.Д., а лице Р.Д., т.е. грешка в пола, то е посочен той и за подател, също не е оформено надлежно и не се установява горното, тъй като няма никакви данни, че това е постоянния и настоящ адрес на лицето в България, а и не е отразено да го е напуснал, без да уведоми за друг, напротив посочено е, че лицето е в Германия. Не е удостоверено оставил ли е съдебен адресат по смисъла на ГПК. Третото уведомление, което е получено от самата ЕЛ. Б., съдът също приема, че не е надлежно.

4

Смисълът на уведомлението е да се даде възможност на дружеството да организира дейността си с оглед напускането на управителя и поради това, макар за уведомлението да няма изискване за форма или съдържание по ТЗ, същото следва да достигне до дружеството, за да може да се предприемат необходимите действия. Предвид горното съдът намира, че получаването на уведомлението от самото лице, от което изхожда, макар и същото да е един от управителите на ответното дружество, които представляват дружеството и поотделно, не изпълнява целта на закона, тъй като на практика с това лицето уведомява само себе си. В конкретния случай процесното дружество е с двама управители, за които е посочено, че представляват дружеството поотделно и заедно и за да се постигне целта на уведомлението по чл. 141 ал.5 от ТЗ и реално да може дружеството да реорганизира дейността си, е следвало уведомлението да бъде връчено или на другия управител, или надлежно в деловодството на дружеството, при спазване на изискванията на чл. 50 от ГПК, а именно на работник/служител в офиса. В този смисъл, а именно, че уведомяването на управителя сам себе си за напускането си не е надлежно е налице и практика на САС, а именно решение по т.д.№ 3401/2016г. от 12.09.2016г., с което е потвърдено решението на СГС по т.д.