Решение № 9 от 11.02.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 418/2025
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- Анна Петкова Донкова-Кутрова
Цитирани разпоредби
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 ал. 1 т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Карлово, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря К.а Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20255320200418 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ***/29.08.2025 година на Началника на група П.к. при РУ на МВР- К.. на П. Г. Д., ЕГН ********** от гр. К., ул. Г. К.
№* вх.* ет* ап*, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. (10.23 евро) за нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.
1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. ( 25.56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Началник на група П.к. при РУ на МВРК., редовно призована, не изпраща представител.
1
Карловски районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Д., Г. Е., К. З., П. П., П. Л. и приложените и приети писмени такива, съдът намира за установено следното:
На 09.08.2025 г., служители на РУ на МВР - К., сред които свидетелят Л., били изпратени по сигнал за възникнало ПТП в с. Р., при което бил повреден електрически стълб. На място свидетелят Л. видял, че действително от северната страна на пътното платно имало стълб на Електроразпределение Юг със видими следи от удар в долната част. Такива следи имало и по бордюр в близост до стълба. Били установени автомобилът и водачът му, както и лице, което имало контакт с него, веднага след възникване на произшествието, св. З.. Автомобилът бил огледал от свидетеля Л. на адреса на жалбоподателя, като възприел по същия следи от удар около предна дясна гума. Срещнал се и с Д. и от него разбрал, че по време на движение през нощта се спукала гума, вследствие което е възникнало и ПТП. Били му снети писмени обяснения, в които посочил, че както се е движил се спукала гума, отворили се аебреците на автомобила, което попречило на видимостта му, след което последвал удар в бордюр.
За констатираното свидетелят Л. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 4106112/ 10.08.2025г., в който е отразил, че на 09.08.2025 г., около 03.15ч. в с. Р. ул. Х.Б. №* с посока на движение от изток към запад управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с peг. номер ** **** **, като водачът по време на управление на МПС губи контрол над автомобила, след което се блъска в неподвижно препятствие на пътя стоманобетон стълб, собственост на Е.Ю.к.
К.. Водачът не остава на мястото на ПТП и не уведомява компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП, с което виновно е нарушил: 1. Чл.20 ал.1 от ЗДвП - Водачът не контролира ППС, което управлява.ПТП; 2. чл. 123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП - Не остава на мястото на ПТП до пристигане на 2 представители на МВР или следствието.
На 29.08.2025г. компетентният орган Началника на група П.к. при РУ на МВР- К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. (10.23 евро) за нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, тъй като водачът не контролира ППС, което управлява- ПТП, както и на основание чл. 175 ал. 1 т.
5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. ( 25.56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗДвП, тъй като не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.
По пункт 1 от наказателното постановление по отношение на нарушението на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, в хода на административнонаказателното производство не се установи по несъмнен начин, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е пряка и непосредствена последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение.
Жалбоподателят твърди внезапно спукване на гума, довело до отваряне на аербеците, което попречило на видимостта му и оттам последвал удар в бордюр.
Тази причина е посочил веднага след произшествието на свидетелката П., с която е във фактическо съжителство, както и на полицейските служители Е. и Л.. При липсата на очевидци на възникване на произшествието, на измервания и оглед на платното за движение, както и пълен оглед на автомобила на жалбоподателя, доколкото снимковия материал е на покрит автомобил, от който е видна само предна дясна гума, не може да се установи причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие от техническа гледна точка, поради което не може да се направи обоснован извод дали се касае за допуснато нарушение на правилата за движение от страна на жалбоподателя, има ли причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото пътнотранспортно произшествие или се касае за случайно деяние. Предвид изложеното съдът приема, че не е установено по несъмнен начин жалбоподателят да е нарушил виновно правилото за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради което в тази част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По пункт 2 от наказателното постановление, жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗДвП, регламентираща когато при 3 произшествието са пострадали хора: да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В конкретния случай е налице неяснота в обстоятелствата от фактическия състав на нарушението, предвид липсата на посочване в НП, има ли и кое е пострадалото от произшествието лице. Следва да се посочи, че макар и в обстоятелствата да фигурира посочване ПТП, то не е посочено в какво се изразява същото. Понятието пътнотранспортно произшествие е с легална дефиниция, дадена в ЗДвП, според което то е такова събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство, което е предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети. Само при наличието на някоя от посочените последици блъскането на автомобил в неподвижно препятствие може да бъде определено като ПТП. В конкретния случай в АУАН и наказателното постановление не е посочено въобще дали са настъпили съставомерни последици, от кой вид – наранявания или материални щети и по кои субекти или обекти. Липсата на посочване на конкретна последица води до непълен фактически състав на описано нарушение, доколкото всяко от задълженията по чл. 123 от ЗДвП се съотнася с различна такава, не могат да се отъждествяват, заради което законът ги е регламентирал отделно.
Установените факти по делото не се съотнасят с нарушението, прието за извършено и касаещо само случаите на пострадали хора. Неправилното квалифициране на поведението на жалбоподателя представлява съществен порок на АУАН и издаденото наказателно постановление, водещ в конкретния случай до отмяната му и относно това нарушение. Съдът не би могъл да го преквалифицира и да измени наказателното постановление, съобразно разпоредбата на чл. 63 ал.7 т.1 от ЗАНН, като приложи закон за същото наказание, доколкото описаните в наказателното постановление обстоятелства при липса на посочване на конкретната последица на ПТП, са непълни и неясни.
По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен хонорар от 500 лева. Предвид изхода на спора съдът счита, че е основателно 4 искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът отчете извършената по делото работа, правната му и фактическа сложност, която не е висока, положените усилия от страна на процесуалния представител на жалбоподателя с явяване в три съдебни заседания с разпит на свидетели, поради което и като приема разбирането на СЕС по дело C-438/22, както и направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, счита, че присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 500 лв. (255.65 евро) съответства на извършената по делото работа. Същите следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е административно-наказващият орган ОД на МВР Пловдив.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/29.08.2025 година на Началника на група П.к. при РУ на МВР- К., с което на П. Г. Д., ЕГН ********** от гр. К., ул. Г. К. №* вх.* ет* ап*, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. (10.23 евро) за нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. ( 25.56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на М. на в. р. - П. да заплати на П. Г. Д., ЕГН ********** от гр. К., ул. Г. К. №* вх.* ет* ап* сумата от 255.65 евро, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
КБ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5