Решение № 123 от 12.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20254001000195 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1.Въззивна жалба вх.№ 7599/02.07.2025г. на М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 58 от 13.06.2025г. постановено по т. д.№ 151/ 2024г. по описа на Окръжен съд -Плевен, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от въззивниците против ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, гр.

София, искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ , вр. чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати, разликата над 150 000 лв. до пълната претендирана сума от по 200 000 лв. за всеки /или по 50 000 лв. за всеки/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на тяхната дъщеря - М. М.ова Х. при ПТП настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/05/123003042244, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила , молят за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълния претендиран размер от по 200 000 лева за всеки от ищците. Излагат, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани в хода на производството 1 неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищците.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, същата е депозирала насрещна въззивна жалба.

2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 18001/11.07.2025г./ п.к. 10.07.2025г./ на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, гр. София, против Решение № 58 от 13.06.2025г. постановено по т. д.№ 151/ 2024г. по описа на Окръжен съд -Плевен, В ЧАСТТА, с която ЗК „УНИКА“ АД е ОСЪДЕНА да заплати на М. Я. Х., ЕГН ********** и М. Г. Х., ЕГН ********** суми в размер на по 150 000 лв. за всеки –представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на тяхната дъщеря - М. М.ова Х. при ПТП, настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/05/123003042244, ведно със законната лихва,считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

Считайки обжалваното решение за постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение да бъде намалено. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените от увредените лица неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за справедливост, като при определяне на обезщетението в полза на ищците не е взета предвид икономическата обстановка в страната. Оспорва и началният момент на присъждане на законна лихва, като поддържа , че увредените лица, нито в искането си до застрахователя, нито след това, въпреки разменената кореспонденция, са представили банкови сметки , по които да им бъде преведено търсеното обезщетение. Счита , че след като застрахователят е поставен в невъзможност да изпълни , същият не може да бъде поставен в забава и да му се начислява лихва. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответните по жалбата страни, в който същата се оспорва като неоснователна, претендират оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната част, както и присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

С протоколно определение от 29.10.2025г. производството по делото е прекратено по подадената насрещна жалба поради отказ от същата, в частта , с която се оспорва присъденото обезщетение размер на по 150 000 лв. за всеки от ищците, като същата се поддържа от застрахователя само относно началната дата на законната лихва.

В съдебно заседание по същество, М. Я. Х. и М. Г. Х., редовно призовани не се явяват лично,чрез процесуален представител с писмена молба, поддържат депозираната жалба, претендират уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА, вкл. и по прекратената насрещна жалба.

2

В съдебно заседание по същество, „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, гр. София, редовно призован, чрез процесуален представител, с писмена молба оспорва жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на решението в обжалваните части, както и уважаване на депозираната от него насрещна жалба, в частта за началната дата на дължимостта на законната лихва. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по искове на М. Я. Х. и М.

Г. Х., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против ЗК „УНИКА" АД, ЕИК 040451865, гр. София, за осъждане на ответника да им заплати сума в размер на по 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на причинената смърт на тяхната дъщеря - М. М.ова Х. при ПТП настъпило на 21.06.2024 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/05/123003042244, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция – 12.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищеца твърди, че на 21.06.2024 г. около 07,45 ч. на път ПП I-4, км.

44+000 при ПТП между МПС марка „Ситроен" модел „СЗ" с peг. № В 97****, собственост на „СИС Технология" АД, ЕИК 200510279, управляван от Р. Р. П., ЕГН ********** и МПС марка „Опел", модел „Астра" с peг. № ВТ 95****, собственост и управляван от С. Х. Ч., ЕГН **********, като пътник на предна дясна седалка на л.а „Ситроен“, е загинала дъщеря им М.

М.ова Х.. Твърдят, че причина за ПТП е поведението на Р. Р. П., който управлява МПС в разрез с разпоредбите на ЗДвП, напуснал лентата си за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което ударил челно движещия се там л.а. марка „Опел", с peг. № ВТ 95****, управляван от С. Х. Ч.. За ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 57/21.06.2024 г. на ОД на МВР - Ловеч, като по случая е образувано ДП № 285/2024 г. по описана РУ - Ловеч. Към датата на процесното ПТП – 21.06.2024 г. за МПС с ДК № В97**** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/05/123003042244, с начална дата: 09.10.2023 г. и крайна дата на покритие: 08.10.2024 г.

Ищците твърдят, че на 12.08.2024г. са представили пред ответника застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, по която застрахователят е образувал щета, по която с писмо изх. № 24440424 на 21.08.2024 г. ги е уведомил, че следва да предоставят допълнителни документи. Посочват, че липсата на банкова сметка, дори и такава да е изискана, както и на други документи не препятства възможността на застрахователя да разгледа претенцията по своята същност и да определи застрахователно обезщетение за всяко едно пострадалите лица.

Излагат, че загубата на дете е едно от най-тежките възможни житейски събития, така че дори и интензивността на страданието им да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Посочват, че са загубили своята голяма емоционална и духовна опора, най-голямата подкрепа в живота им –своята дъщеря М. М.ова Х., която е била в разцвета на силите си и в добро 3 здравословно състояние, жизнено и активно младо момиче, била изключително отговорна, амбициозна, целеустремена млада жена, с разнообразни интереси, изключително дружелюбен и позитивен човек и с която са имали силна емоционална връзка, която сама по себе си е неповторима и не може да бъде заменена и сравнена с нищо друго. Поради това, твърдят, че понасят изключително тежко загубата на М., като посочват, че са отгледали и възпитали едно умно и трудолюбиво дете, като са лишени завинаги от възможността да видят израстването й в професионален план, намирането на любим човек и създаването на семейство.

Били са задружно и сплотено семейство - М., М., М. и сестра й близначка - Й. винаги са ходили заедно на семейни почивки в България и чужбина, независимо, че М. и Й. са били вече самостоятелни. Ищците твърдят, че след настъпилия инцидент са се затворили в себе си и съпреживяват постоянно трагичния инцидент, отнел живота на дъщеря им М., изживяват болезнено смъртта й, отказват да говорят и да общуват с близки. Твърдят, че са станали поуязвими, по-неуверени и по-несигурни и всеки ден плачат и страдат от загубата на М..

Твърдят, че и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, а преди инцидента са били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот, срещи с близки и приятели и всеотдайна любов от страна на М.. Считат, че обезщетение от по 200 000,00 лв. за всеки един от тях, би отговорило на критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД .

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, чрез процесуалния представител, в който предявените искове се оспорват, като недопустими, тъй като в представената покана за доброволно уреждане на отношенията пред застрахователя, не е била представена банкова сметка за превод на застрахователно обезщетение, което, съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ е условие за предявяването на пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице е недопустим. В исковата молба не са спазени разпоредбите на чл.127 ал.4 от ГПК, поради което същата е нередовна. Посочва, че непредставянето на банковата сметка от страна на претендиращото лице има последствията на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва за периода до представянето на банкова сметка. Според ответника, до настоящия момент е била отнета възможността му да изпълни задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност", като изплати обезщетение и по този начин да се освободи от допълнителния товар на държавните такси и разноски по воденето на съдебно производство.

Предявените искове се оспорват като неоснователни, а претендираното обезщетение като прекомерно. Не се оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил марка„Ситроен",модел „СЗ",с peг. № В97****, обективирана в Застрахователен договор № 23410180026, номер на полица в Гаранционен фонд: BG/05/123003042244 с период на валидност от 09.10.2023г. до 08.10.2024г. Оспорва вината за настъпилото ПТП да е единствено на водача л.а. „Ситроен", модел „СЗ", с peг. № B97**** Р. Р. П., като твърди, че от приложените по делото материали 4 не става ясно как точно е възникнало процесното събитие, какво е било разположението на участниците в същото, каква е била видимостта на пътя.

Оспорва началния момент на дължимостта на законна лихва , като се позовава на разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ, съгласно която непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал.1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. Посочва, че изцяло възприетото от ВКС становище в постановените решения по т.д. № 2466/2018 г. и по т.д.