Решение № 581 от 12.03.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

П.,12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА като разгледа гр. д. № 07237 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К.Т.К. е ЕГН **********, е адрес: ***, чрез процесуален представител адв. Г.Т., вписан в Адвокатска колегия - П. със съдебен адрес:***, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.П., кв. „В.“, ул.”С.” № 11, представляван от И.Н.В. сумите по изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № ****/****г. по описа на ПРС за сумата 439.77лв. - главница за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.11.2006г. - 30.11.2007г. вкл., и 25.80лв. - законна лихва за забава от 17.02.2007г. - 04.02.2008г, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и 12.31лв. - направени по делото разноски. Сочи се, че сумите не се дължат поради погасяването им по давност.

В исковата молба се сочи, че въз основа на молба с вх. № 449/10.02.2009г. на „Водоснабдяване и канализация“- ООД срещу К.Т.К. е било образувано изпълнително дело № 32 по описа на ЧСИ А.В. за 2009г. Горепосоченото изпълнително производство - образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № ****/****г. по описа на ПРС за сумата 439.77лв. - главница за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.11.2006г. - 30.11.2007г. вкл., и 25.80лв. - законна лихва за забава от 17.02.2007г. - 04.02.2008г, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и 12.31лв. - направени поделото разноски.

Претендираните от ответното дружество суми, се описва, че не се дължат от ищеца, тъй като са погасени по давност. Твърдението за недължимост на тези суми са поради погасяване на вземането, по съществото е посочено, че се прави възражение за изтекла погасителна давност, което е въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира. Основание на отрицателния иск за признаване със сила на присъдено нещо несъществуването на спорното парично вземане на ответника по иска, може да бъде всеки юридически факт, който е изключващ съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право на вземане на ответника. Счита за необходимо да отбележи още, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика се описва, че е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В тази насока са и мотивите на тълкувателното решение от 26 юни 2015 год., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия за 2013 г.

Предвид гореизложеното и обстоятелството, че по изпълнително дело № 32 по описа на ЧСИ А.В. за 2009г. взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, респ не е внасял съответните такси и разноски за извършването им, в продължение на повече от 3 години вземането се сочи, че е погасено по давност.

С оглед горното се заключва, че е налице е правен интерес от установяване на обстоятелството, че ищецът, не дължи по отношение на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гражданско дело № ****/****г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 32 по описа на ЧСИ А.В. за 2009г.

Предвид горното се моли съдът да постанови решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД сумите по изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № ****/****г. по описа на ПРС за сумата 439.77лв. - главница за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.11.2006г. - 30.11.2007г. вкл., и 25.80лв. - законна лихва за забава от 17.02.2007г. - 04.02.2008г, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и 12.31лв. - направени по делото разноски

Моли се да бъде изискано изпълнително дело № 32 по описа на ЧСИ А.В. за 2009г., което е било изискано и приощщено по делото, както и определението по ч. гражданско дело № ****/****г. по описа на ПРС.

С исковата молба са представени писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приети от съда.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация" ООД, П., е депозирал писмен отговор, в който се застъпва становище, че исковата молба е неоснователна, като сумите не са погасени по давност. Изложени са конкретни аргументи.

В последното по делото съдебно заседание, не са се явили представители и на двете страни по делото, каето съдът с протоколно определение е приобщил по делото представените и изиискани писмени доказателства.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложен изпълнителен лист от 29.02.2008 г., издаден на основание чл.237, и чл.249 ГПК отм., видно от който ищцецът- К.Т.К., ЕГН **********, е адрес: *** е бил осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, БУЛСТАТ:

*********, със седалище и адрес на управление гр.П., кв. „В.“, ул.”С.” № 11, представляван от И.Н.В. /към онзи момент/ сумите по изпълнителения лист, издаден по гражданско дело № ****/****г. по описа на ПРС, а именно- за сумата 439.77лв. - главница за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 30.11.2006г. - 30.11.2007г. вкл., и 25.80лв. - законна лихва за забава от 17.02.2007г. - 04.02.2008г, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и 12.31лв. - направени по делото разноски. По изисканото дело на е находящо се и Определението на съда от 22.02.2008 г., с което съдът е определил и осъдил лицето да заплати посочените суми и да се издадено изпълнителен лист за същите.

Следователно обсъжданото архивирано ч. гр. д. № 1800 по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд се състои единствено от издадения изпълнителен лист. Видно от същия, то е бил издаден на 22.02.2008 г., като на гърба на същия е посочено, че е бил връчен на 27.03.2008 г .лично, като е посочено, че тогава лицето е получило изпълнителния лист. Видно от същия /стр. 2 от и.д./, то той е бил издадено на 29.08.2008 г., като на гърба му е посочено, че последното изп. действие е било реализирано на 01.02.2010 г.

Видно от представеното по делото и.д. на ЧСИ

ВАСИЛЕВА, се установява, че взискателят е депозирал молбата си за иницийране на и.д. на 10.02.2009 г., като действително на 01.02.2010 г. е Било извършено и последното изпъ. Действие по делото-изпращане на запорно съобщение. С Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 01.11.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо изпълнително производство, а напротив установява се, че ид е било прекратено.

Ищцовата страна твърди, че не дължи парични суми, без да е навела доводи същите да са предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение, поради което предявеният иск намира основанието си в общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за производството, което е било по отм ГПК и е било постановено по реда на чл.237 ГПК отм. Определение, за процесните суми и издаването на изп. Лист, на база на което и последният е бил издаден на 22.02.2008 г.. Съгласно чл.

117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК) /новата уредба на отм. 237 ГПК, извънсъдебни изпълнителни основания/. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.