Решение № 713 от 13.11.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Горна Оряховица, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120101512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на § 19 ал.1 от ЗИД на АПК вр. чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ вр. чл.145 АПК.

Образувано е по жалба на ЧЗК „Шипа“, със седалище и адрес на управление в с. Л., общ. С., в която се твърди, че е ползвател на основание договори за пренаемане на земеделска земя от 20.03.2023 г., находяща се в землището на село Л., за стопанската 2022г.-2023г. (стр.15-20). Посочва, че с искания вх. № 3406/21.04.2023 г. на дружество „Тива“ ООД, ЕИК 104117151 и с вх. № 3405/21.04.2023 г. на дружество „Тива I” ЕООД, ЕИК104504505 са поискали от Кмета на община С., на основание чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, да издаде заповед за изземване на посочените имоти от владеещия ги неоснователно ЧЗК „Шипа“ и да им бъдат предадени. Със Заповед № 1129/04.07.2023г., връчена на жалбподателя на 12.07.2023г., било наредено изземването на пренаетите от кооперацията земи и предоставяни за ползване на дружество „Тива“ ООД и дружество „Тива I ” ЕООД. Счита, че заповедта страда от пороци, а именно, че производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ могат да инициират само собственици с възстановено право на собственост или ползватели на валидно правно основание, като втората категория лица е 1 ограничена до първите. Твърди, че е установена съдебна практика, която приема, че кръгът на лицата, които могат да инициират такива производства е ограничен, като ясно били очертани правните субекти, чиито права могат да бъдат защитени по този бърз административен ред, най – вече собствениците на земеделски земи с възстановен право на собственост, и ползвателите, които обаче се легитимират като такива въз основа на облигационно отношение – пренаемане на земеделски земи. Счита, че приложение на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ може да има само при безспорно установено право на собственост, респ. на ползване на годно правно основание, а в случая е налице конкуренция на права, който спор не може да се реши чрез намеса на кмета на общината, нито в това производство, а в производство по общ исков ред.

Счита, че при така установеното Кмета на общината е следвало да откаже издаването на обжалваната заповед, след като са налице конкуриращи основания за ползване на земеделската земя, при което се изключа приложението на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да отмени заповедта с постановеното изземване на земеделската земя, като незаконосъобразен. Не претендира разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата си на наведените в нея основания.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община С., представляван в съдебно заседание от адв. Н.й А., заема становище за неоснователност на жалбата.

Счита атакуваната заповед за законосъобразна и издадена при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли заповедта на Кмета на Община С. да бъде потвърдена.

Заинтересованите страни:

1. „АГРОСТРЕНД" ЕООД с ЕИК 204287261, със седалище и адрес на управление: село Л., общ. С., ул. 43 № 7А, с адрес за кореспонденция : гр.

Горна Оряховица, ул. „Цар Асен Първи“ № 38, ет.2, представлявано от М.М.Е., тел. **********;

2. „АГРИКО" ЕООД с ЕИК 104591046, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ангел Каралийчев” № 5, представлявано от Д.Н.Д., тел.: ***;

3. „АГРО-СД“ ЕООД с ЕИК 203140874, със седалище и адрес на управление: с. Л., представлявано от А.Й. А.а, тел.: ***;

4. ЕТ „ХАДЖИЯТА - ФАТМЕ АСАНОВА" с ЕИК 104536085, със 2 седалище и адрес на управление: с. Върбица, ул. „Васил Левски” № 15, представлявано от Ф.В.А.;

5. „ТИВА“ ООД с ЕИК 104117151, със седалище и адрес на управление: с. Сушица, общ. С., ул. „Първи май” № 34, представлявано от заедно и поотделно от управителите Т.Г.Т. и Е.П.Т.;

6. „ТИВА-I“ ЕООД с ЕИК 104594505, със седалище и адрес на управление: с. Сушица, общ. С., ул. „Първи май” № 34, представлявано от заедно и поотделно от управителите Т.Г.Т. и Е.П.Т.

7. „Вароша 05“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №146, представлявано от Ю.А.Ю.;

8. „Нива Агро“ ЕООД, ЕИК 204576832, със седалище и адрес на управление с. Нова върбовка“, ул. „Тридесет и седма“ № 1, тел. **********.

9. „Агроком“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В.

Търново, ул. „Краков“ №5, тел. **********;

10. А. Д. А., ЕГН********** с наст. адрес: с. Л., общ. С., ул. ***;

11. „Ареде 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Л., общ. С., ул. „Осма“ № 1, тел. ***;

12. Д. С. М., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. С., ул. ***;

13. Д. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. С., ул. ***;

14. Е. Е. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. В. Т., ул. *** , Тел.**********;

15. Е. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В. Т., ул.***;

16. ЕТ „Декаданс-Д. Шишков“, ЕИК 827154656, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***;

17. З. К. З., ЕГН**********, с адрес: с. Л., общ. С., тел: ***;

18. Л. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. С., ул. ***;

19. Н. В. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. С., тел: ***;

20. „Никополис ад Иструм 2010“ЕООД, ЕИК 201038714, със седалище и адрес на управление, с. Сливовица, общ. Златарица, ул. „Шестнадесета“ № 8;

21. С. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. Г. О., ул. ***, не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи и становището 3 на ответните страни, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Административното производство е започнало по искания с вх. № 3406/21.04.2023 г. на дружество „Тива“ ООД, ЕИК 104117151 и с вх. № 3405/21.04.2023 г. на дружество „Тива I” ЕООД, ЕИК104504505 до Кмета на Община С. за издаване на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на имоти, подробно посочени в заповедта, находящи се в землището на село Л., община С., поради ползването им без правно основание от „ЧЗК Шипа” с. Л., представлявана от С.Й. А..

Видно от приложените към изисканата административна преписка документи, Кметът на Община С. е уведомил „ЧЗК Шипа”, сочен от „Тива“ ООД и „Тива I” ЕООД като ползвател без правно основание на посочените в заповедта имоти, и е поискал от същия становище, ползва ли действително имота, и ако това е така, да представи писмени доказателства за това.

Изискана е информация съответно от ОСЗ-С., Министерство на земеделието, относно декларациите по чл. 69 и заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2022-2023 г., относно собствениците и ползвателите на имота, предмет на искането. Постъпил е отговор от ОСЗ-С. с изх. № РД-10-4301/21.03.2023г., в който е посочено, че няма издадена Заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г., поради което земеделските производители в с. Л. следва да обработват земеделските си земи в реални граници.

Със Заповед № 687/26.04.2023г. Кметът на Община С. (стр.118) е назначил комисия, която да извърши проверка по депозираните от „Тива“ ООД и „Тива I ” ЕООД заявления и да даде становище за наличието на фактически основания по чл. 34 ЗСПЗЗ.

Със Заповед № 1129/04.07.2023г., на Кмета на община С. е постановени изземване на имотите посочени в заповедта, предмет на исканията на „Тива“ ООД и „Тива I” ЕООД, излагайки съображения, че имотите са неправомерно ползвани от ЧЗК „Шипа“.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от активно легитимирана страна /чл.147 ал.1 АПК/, имаща правен интерес да 4 атакува Заповедта на Кмета на Община С. за изземване на имотите по чл.34 ЗСПЗЗ. Правният интерес се извлича от твърденията на жалбоподателя, че е ползвател на процесните земеделски земи, за които твърди, че други лица – заинтересованите страни „Тива“ ООД и „Тива I ” ЕООД искат да ги ползват без правно основание. Оспореният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на АПК по силата на изричната норма на чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ. Поради това жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със Заповед на Кмета по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им, съответно ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Министерство на земеделието или ОСЗ по местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Материалната законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт /ИАА/ изисква наличието на три кумулативни предпоставки: направено искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот с възстановена право на собственост;

2/ползване на същия този имот от трето лице и 3/ това ползване да се осъществява без правно основание.

В настоящия случай оспореният ИАА е издаден от компетентен орган – Кмета на Община С., на чиято територия се намират земеделските земи, които са иззети от жалбоподателя. Защита по реда на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ могат да претендират собственици или ползватели на земеделски земи. В обхвата на защитата по този ред попада само онази земеделска земя, която принадлежи на съответния собственик след реституирането й, респ. отдадена е за ползване на трето лице само такава реституирана земеделска земя. Т.е. кметът на общината има правомощието да изземе земеделска земя, за която са налице доказателства, че е придобита в резултат на реститутивно правоприемство или се ползва въз основа на облигационно или вещно правоотношение, страна по която е собственик, придобил земеделската земя само при реститутивно правоприемство, а не въз основа на транслативно правоприемство или 5 оригинерно придобивно основание. В последните случаи облекчената бърза административна процедура по изземване на земеделските имоти е неприложима, тъй като лицата, които са собственици на земеделски земи, получени въз основа на давностно владение, респ. траслативна сделка /дарение, продажба, замяна и др./ могат да бранят правата си само по реда на гражданското правораздаване. В случая общинската администрация – комисия, назначена със Заповед № 687/26.04.2023 г. и доклад изготвен от адв.

Н. А., въобще не е изследвала въпроса, дали въпросните земи, за които са подадени заявления от заинтересованите страни „Тива“ ООД и „Тива I” ЕООД са придобити след реститутивно првавоприемство или след транлсативна сделка. Ето защо, дори само на това основание заповедта на Кмета на Община С. подлежи на отмяна, т.к. този облекчен и бърз способ не намира приложение в отношенията между страните.

При тези данни и доколкото ответникът по жалбата Община С. не доказа, че имотите предмет на Заповед № 1129/04.07.2023 г. собствеността върху които да е получена въз основа на реститутивно правоприемство, следва да се приеме, че е въз основа на договори за покупко-продажба, поради което защита не може да се търси по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Изрично в посочената норма е предвидено, че земеделските имоти следва да са с възстановено право на собственост, което е в унисон с логиката на цялостното уреждане на материята относно бързата защита по административен ред. Защитават се именно имотите с възстановено право на собственост, а не собствеността на земеделските земи въобще. В случая заинтересованите страни „Тива“ ООД и „Тива I” ЕООД са поискали издаването на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ без да притежава или по някакъв начин да доказват активна легитимация за това.

Поради изключване на възможността придобивното или облигационното основание на заинтересованите страни да произтича от реститутивно правоприемство, то те е следвало да търсят защита срещу нарушените си права по общия исков ред.

За пълнота следва да се посочи, че е правилно възражението на жалбоподателя, че издаването на заповед с правно основание чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ предполага да са се осъществили трите кумулативно предвидени в хипотезата на същата условия, а именно: направено искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване на същия този имот от трето 6 лице и това ползване да се осъществява без правно основание.