Определение № 3756 от 20.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3756 гр. София, 20.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20248002103745 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от П. И. П., чрез адв. О. И. Б., починал на 24. 04. 2024 г., след подаване на касационната жалба, на чието място е конституиран наследникът му по закон И.

П. И., представляван също от адв. О. И. Б., направил и изрично изявление, че поддържа подадената от наследодателя му касационна жалба, срещу решение № 53 от 27.03.2024 г. по в.гр.д.№ 604/2023 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 371 от 16.08.2023 г. по гр.д.№ 174/2022 г. на Районен съд-Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от П. И. П. срещу Държавен фонд „Земеделие“, Д. И. И. и И. П. И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК – с искане да се признае за установено, че апартамент с идентификатор ***, с площ от 99, 18 кв.м., ведно с прилежащо северозападно мазе и съответните идеални части от общите части на сградата, намиращ се на първи етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, гараж с идентификатор ***, с площ от 14 кв.м., както и на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 323 кв.м., с адрес [населено място], [улица], срещу които е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 277/2011 г. по описа на ДСИ – гр. Ловеч, не принадлежат на Д. И. И. и И. П. И.. В касационната жалба и изложението към нея се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрисконсулт Л. Х., с който се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

1

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно ожалване на въззивното решение, съобрази следното:

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК с твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело с взискател Държавен фонд „Земеделие“ и длъжници Д. И. И. и И. П. И., за събиране на парични вземания, на основание придобивна давност.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Д. И. И. и И. П. И. са сключили граждански брак на 30.05.1993 г. Придобили са процесния имот през време на брака, в режим на СИО, с договор за покупко-подажба, сключен с н.а. № 17/2004 г. от ответницата Д. И..

С н.а. № 164/8. 09. 2006 г. върху процесния имот е учредена ипотека за обезпечаване на вземанията на кредитора ДФ “Земеделие” към Д. И. И., по който И. П. И. има качеството на ипотекарен длъжник. Ипотеката е подновена на 18.08.2016 г.

Изпълнително дело № 277/2011 г. по описа на СИС при РС – Ловеч е образувано въз основа на издаден на 02.06.2010 г. по ч. гр. дело № 952/2010 г. по описа на РС – Ловеч изпълнителен лист в полза на ДФ “Земеделие” против Д. И. И. за сумата 32936 лв. главница, 994 лв. лихва за забава и разноски, 1467.90 лв. разноски. На основание чл. 27, ал. 2 ЗПЗП като взискател е конституиран НАП, процесуален субституент на ДФ “Земеделие” в изпълнителния процес.

По искане на взискателя по изпълнителното дело върху имота е наложена възбрана, вписана на 09.05.2011 г., а с молба вх. № 3070/02.08.2013 г. от НАП е направено искане за извършване на опис, оценка и публична продан на процесния имот с оглед събиране на вземането, възлизащо на 42839.02 лв. към 30.07.2013 г.

От протокол за опис на недвижим имот от 15. 01. 2014 г. е установено, че при извършване на описа достъп до процесния имот е осигурен от П. И. П., баща на И. П. И.. В протокола изрично е отбелязано, че по време на налагане на възбраната имотът е бил във владение на длъжника, а П. П. е назначен за управител на имота.

По искане на взискателя в хода на изпълнителното производство са били насрочвани няколко публични продажби, обявени за нестанали. Последната е насрочена от 09.05.2022 г. до 09.06.2022 г., но с определение № 469/26.05.2022 г., постановено по настоящото дело в производство по реда на чл. 389 ГПК, ЛРС е спрял изпълнителното производство.

Въз основа на показанията на свидетелите С. С. и П. М. е прието за установено, че П. П. живее на първия етаж от двуетажната сграда от 10-15 години, като ползва гаража и двора.

Свидетелите не знаят да е имал проблеми със собствеността и да е имало спорове между него и други лица.

От правна страна въззивният съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. Според указания, дадени в мотивите към ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искът по чл. 440 ГПК е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за 2 парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Искът е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е уважена. В настоящия казус липсват доказателства за упражнено право на жалба от ищеца, а от ангажираните гласни доказателства е установен фактът на упражняване на фактическата власт от него върху процесния имот. Настоящият иск е предявен при условията на висящ изпълнителен процес за събиране на парично вземане срещу Д. И. И. и И. П. И., взискател по който е ответникът ДФ “Земеделие”. Прието е, че правата на ищеца не са предмет на иска, а само обосновават правния интерес от воденето му, като на изследване в производството подлежат правата на собственост на длъжника. В случай, че същите бъдат отречени, правната последица е преустановяване на принудителното изпълнение срещу спорния имот. Поради изложените съображения въззивния съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на иска за собственост по чл. 440, ал. 1 ГПК и същият е процесуално допустим.

Въззивния съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 2011 г., но като държател, а не като владелец. Допускането му да живее в имота, собственост на сина му, от последния и съпругата му, и безвъзмездно то му ползване без противопоставянето на действителните собственици Д. И. и И. И. сочи на държане. Липсват доказателства ищецът да е извършвал действия, демонстриращи намерение за своене и отричащи правата на собствениците на имота. От показанията на свидетелите е установено, че ищецът не е имал спорове за имота с ответниците-физически лица, поради което манифестираното от него поведение е такова на държател и презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена. В подкрепа на този извод е и отразеното в протокола за опис на имота от 15.01.2014 г. по изпълнително дело № 277/2011 г. на СИС при ЛРС, в който изрично е отбелязано, че достъп до имота е осигурил П. П., но по време на налагане на възбраната същият е бил във владение на длъжника.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота не представлява владение и няма за последица придобиване на собствеността на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

Прието е, че имотът е собственост на длъжниците Д. И. И. и И. П. И., придобит при условията на СИО, на основание договор за покупко-продажба, сключен през време на брака.

Посочено е, че възбраната е вписана на 09.05.2011 г., към който момент, според вписванията в Службата по вписванията, собственици на имота са Д. И. и И. И., на основание сключен през време на брака им договор за покупко-продажба, Исковата молба, с която П. П. заявява за пръв път собственически права на основание давност е вписана на 08.02.2022 г., поради което правата на ищеца са непротивопоставими на кредитора. Правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на П. П. и по съображения, че съгласно чл. 173, ал. 1 ЗЗД 3 кредиторът, обезпечен с ипотека, може да се удовлетвори от цената на имота в чиято и собственост същият да се намира и независимо дали собствеността е придобита на деривативно или на оригинерно основание.

В касационната жалба и изложението към нея се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. На какви доказателства се основава решението в частта, разграничаваща субективния от обективния елемент на владението.

2. При доказано непрекъснато владение въз основа на какви доказателства съдът извежда извод за липса на елемента на придобивна давност.

3. Как съдът е извел извод, че вписана молба през 2022 г. е породила действие за минал период по отношение на касатора.

4. Въз основа на какви доказателства съдът е приел, че касаторът, като необезпокояван владелец, е длъжен да е запознат с действията на трети непознати лица.

5. Извършената проверка от Окръжен съд-Ловеч осъществена ли е и взети ли са предвид всички релевирани оплаквания на жалбоподателя.

6. Извършената служебна проверка от Окръжен съд-Ловеч осъществена ли е в цялост и в каква степен е осъществена по отношение на валидността и допустимостта с оглед съдържанието на въззивната жалба.

7. Извършена ли е проверка на доказателствата в тяхната съвкупност с цел изясняване на фактическата обстановка, обусловена от твърденията в жалбата.

8. Допуснато ли е нарушение на процесуалното законодателство при липса на доказателства за призоваване и респективно за конституиране на всички ответници/длъжници с цел участие в процеса.

9. Изследвани ли са всички взаимовръзки между съсобствениците с цел установяване на законосъобразното разпореждане с процесния имот.

10. Допустим ли е извод на съда при категорично доказано фактическо владение в продължение на повече от 10 години, без каквото и да е противопоставяне от трети лица и следва ли добросъвестния владелец да е запознат с намеренията на трети лица, които със свои действия вредят на добросъвестния владелец.

11. В настоящото производство по иск по чл. 440 ГПК страните в изпълнителното производство участвали ли са като задължителни необходими другари съгласно разпоредбата на чл. 440, ал.2 ГПК.

12. Установено ли е в процеса дали имотът се държи от длъжниците и дали това води до възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо тях.

Нито един от въпросите не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

На първо място, въпросите не поставят за разглеждане принципни правни проблеми, а представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушение и необоснованост на фактическите изводи. Отговорите на същите изискват обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, преценка обосноваността на фактическите изводи на съда и на 4 правилността на решението. Извършването на такава преценка на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК са различни от касационните основания за неправилност по чл. 281 ГПК и наличието им се преценява независимо от правилността на обжалвания съдебен акт. Само в случай на допускане на касационно обжалване на решението се извършва преценка на правилността на същото.

На следващо място, въпроси № № 1, 2, 3, 4, 9, 10 и 12 от изложението не кореспондират с приетите за установени факти по делото и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Въззивния съд е приел, че действията на ищеца по упражняване на фактическа власт върху процесния имот, основани на близка родствена връзка с ответниците И. И. и Д. И., изключват владението и възможността за придобиване на имота по давност при липса на данни ищецът, допуснат от сина си и съпругата му да ползва безвъзмездно имота за жилищни нужди, да е започнал да извършва действия, демонстриращи спрямо собствениците намерение за своене. Тези изводи са в съответствие с практиката на ВКС, според която само владението може да доведе до придобиване на един имот по давност, а ако фактическата власт е установена като държане или търпими действия, то промяната й във владение следва да бъде демонстрирана по отношение на собственика.