Решение № 261 от 03.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Благоевград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210103108 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б**** ул. „А*** чрез адв. М. В. М., против „П***, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С* р-** бул. Б**, представлявано от Управителите С*Н* Я*Ч* и Н*М*.

Твърди се, че между Д. И. К., в качеството му на кредитополучател и „П*Д, с ЕИК *, в качеството си на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит „П* Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, по силата на който последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 600 /шестстотин/ лева, а ищецът е следвало да възстанови предоставената сума, ведно с възнаградителна лихва. Сочи се, че съгласно договора, страните се договорили годишен лихвен процент по правоотношението да бъде 40.90 % като кредиторът е посочил, че годишният процент на разходите по договора е 46.69 %. Уговореният срок на договора между страните бил 11 месеца. Излага се, че със сключване на договора за потребителски кредит са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка V от процесното съглашение, които са както следва: възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е в размер на 240 лева, а закупуването на допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 360 лева. Твърди се, че уговореното възнаграждение за двете предоставяни допълнителни услуги е в общ размер от BGN 600 лева и също трябвало да се изплати за 24 месеца, като общата месечна вноска за заплащане на допълнителния пакет е 54, 55 лева, и е дължима заедно с месечната погасителна вноска към кредита. Счита се, че при калкулиране на годишния процент на разходите по договора, не е включена таксата за услугите „Фаст“ и „Флекси“, а единствено е калкулиран като разход, договорения лихвен процент, което според ищеца води след себе си до недействителност на процесния договор, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Излага се, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието на посочените допълнителни услуги, като сключеният договор е предварително изготвен, с бланково попълнени параметри, с предварително съставени общи условия. Сочи се, че с начисляването на допълнителните услуги се определя възнаграждение за тези услуги и съответно допълнителна месечна вноска към тази, дължима по договора. Твърди се, че 1 въпросните клаузи са неравноправни, именно защото няма съответствие между правата и задълженията на двете страни в случая. Твърди се, че уговореното възнаграждение под формата на такса за „ползване на допълнителни услуги“ е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, поради което и поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

В случай, че съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен и в условията на евентуалност се иска от съда да постанови, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. В условията на евентуалност се иска от съда да постанови, че клауза, с която се уговаря възнаграждение за отпускане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка VI от договора е недействителна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

С оглед на горното, се иска от съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, сключен между „П* с ЕИК **и Д. И. К., с ЕГН:

********** е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, а в условията на евентуалност, да се признае за установено, че следните клаузи по сключения между „П*Д, с ЕИК *и Д. И. К., с ЕГН: **********, Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, са нищожни, а именно: чл. VI от Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 40.90 % /четиридесет цяло и деветдесет процента/ върху главницата и чл.

VI от Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, съгласно който се дължи възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“, в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева и възнаграждение за отпусната допълнителна услуга „Флекси“ , което е в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит при посочените от ищеца условия, както и че в съдържанието на същия е включена клауза за заплащана не уговорено възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, предоставени по желание на ищеца. Твърди се, че сключения между страните договор е действителен, сключен съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Сочи се, че в договора е посочен както ГЛП, така и ГПР. Твърди се, че по този начин от страна на кредитодателя са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК .

Сочи се, че в договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор се твърди, че няма. Твърди се, че в процесния договор ясно е посочен размерът на ГПР, както и размерът на дължимата възнаградителна лихва, като отделно е посочен и размерът на възнаграждението за предоставени услуги, както и общо дължимите суми по кредита. Оспорват се като неоснователни твърденията в исковата молба, че с уговорката да се заплаща възнаграждение по предоставените допълнителни услуги се нарушавало изискването за максималния размер на ГПР и водело до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че в сключения договор за кредит в раздел V „Допълнителни възможности за клиента“ ищецът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като изрично е посочено, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит.

Твърди се, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от 2 кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е. възнаграждението за закупени допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР, не е налице и заявеното основание за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, а именно - противоречие с добрите нрави. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и сторените по делото разноски.

Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП.

Не се оспорва от ответника, че между Д. И. К., в качеството му на кредитополучател и „П***, с ЕИК *, в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40020627148 от 11.10.2023 година, както и, че в договора са уговорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

В тежест на ищеца е да установи, че договора, респ. посочените в исковата молба клаузи от договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания.

Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, както и да установи, че договорът е сключен при шрифт не по-малък от 12, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.

Видно от приетия по делото като доказателство договор за потребителски кредит с № 40020627148, сключен между страните в производството, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 600 /шестстотин/ лева, а ищецът е следвало да възстанови предоставената сума, ведно с възнаградителна лихва и страните се договорили годишен лихвен процент по правоотношението да бъде 40.90% като кредиторът е посочил, че годишният процент на разходите по договора е 46.69 %. Уговореният срок на договора между страните бил 11 месеца. Със сключване на договора за потребителски кредит са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съгласно точка VI от процесното съглашение, които са както следва: възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ е в размер на 240 лева, а закупуването на допълнителната услуга „Флекси“ е в размер на 360 лева.

Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 240, 00 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 360, 00 лева. Размерът на вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 54, 55 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 1 329, 54 лв.; общ размер на вноската 120, 87 лева и дата на погасяване – 20 ден от месеца. Постигната е договореност между страните възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга да стане изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“ дължи възнаграждението за същата в пълен размер. Договорът е подписан от страните, по което не се спори. Представен по делото е и Погасителен план към цитирания по-горе Договор за потребителски кредит, от 3 който е видно, че месечните вноски по кредита са общо 11 на брой, с начален падеж 20.11.2023 г. и краен падеж 20.09.2024 г., с размер на вноската по кредита ежемесечно по 120, 87 лева. Към договора е приложена декларация от ищеца, от която се установява, че ищецът е получил екземпляр на договора за потребителски кредит, приложимите Общи условия (ОУ) към него, както и погасителен план.

В Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, които са в сила към 18.04.2022 г., представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение /годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в т. VI от ДПК. Общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. /т. 4. 1/. Следващата т. 4. 2 гласи, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита За целите на изчисляване на лихвата, посочена в т. VI от ДПК, се приема, че годината се състои от 360 дни, а месецът се състои винаги от 30 дни. В т. 4. 4 се посочва, че ако е закупена допълнителна незадължителна услуга, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което възниква на кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от него като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. Видно от т. 6.

Разпечатката съдържа 26 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f9da473-def1-40f3-9ba4-3d11cf1330de