Акт № 2745 от 26.06.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 45/2014
- Подписан
- 26.06.2014
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 205 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 209 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- § 2 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Закон за държавната собственост
- чл. 5 ал.3 · Закон за държавната собственост
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 10 ал.5 предл. 1, ал. 6, ал. 7 и ал. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10 ал.5 предл. 1, ал. 6, ал. 7 и ал. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10 ал.5 предл. 1, ал. 6, ал. 7 и ал. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10 ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10б ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14 ал.1 т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24 ал. 2, 3 и 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24 ал. 2, 3 и 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24 ал. 2, 3 и 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 158 · Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост
- чл. 11 ал.1-4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11 ал.1-4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11 ал.1-4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11 ал.1-4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13 ал. 4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13 ал. 4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13 ал. 4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13а ал.1, 2 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13а ал.1, 2 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 13а ал.1, 2 и 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18 ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 147 · Търговски закон
- § 2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Публикувай
Решение №
Номер
Година
10.12.2010 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
09.30
Година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Росен Василев
Секретар:
Величка Борилова Николай Грънчаров
Прокурор: като разгледа докладваното от
Николай Грънчаров дело номер
20101200500531 по описа за
2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от С. И. Т., с ЕГН – *, Н. И. Х. с ЕГН – *, В. И. В. с ЕГН – *, Е. Д. Я. с ЕГН – * и К. Д. Б. с ЕГН – *, всички на съдебен адрес: град Б., У. “Н. В.” № *, последната чрез пълномощника си- адвокат А. Б., срещу Решение № 1877/12.03.2010г. постановено по гражданско дело № 320/2004г. по описа на Районен съд Б., с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК, като неоснователни.
Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК/отм./ във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.
В жалбата се поддържа становището, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като жалбоподателите молят въззивния съд да го отмени изцяло и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявените искове като доказани и основателни. Наведени са оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, без да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и логическа взъимовръзка, като се е ограничил да обсъжда само някои от тях, а други неоснователно е пренебрегнал. Това е довело до грешни правни изводи за съда и до необоснованост на атакувания с жалбата съдебен акт. Възразява се от въззивниците, че като не е обсъдил и анализирал задълбочено всички доказателства по делото, като е пренебрегнал едни доказателства за сметка на други и е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК/отм./ при формиране на крайните си изводи във връзка с постановяване на атакувания съдебен акт, първостепенният съд е направил погрешни правни изводи, единият от които че върху спорния имот е налице реализирано мероприятие, което е пречка за извършване на земеделска реституция върху него. Според твърденията във въззивната жалба, погрешно са интерпретирани от съда редица факти, счетени за установени по делото, като в тази насока се излагат съображения за изградения в имота склад. Възраженията в тази насока се основават на обстоятелството, че този склад не е идентичен със склада описан в нотариалния акт от който черпи права „. , че този склад не се намира в имота възстановен по реда на ЗСПЗЗ, претендиран от въззивниците по наследство от техният праводател, а извън този имот, както и че за този склад и прилежащата към него площ е отреден самостоятелен имот – УПИ V, с площ от 980 кв.м. и записан в собственост на „. . Съобразно издаденото на собствениците по силата на земеделска реституция удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ с изх. № 706/10.10.2003г. на Община Б., пределите на възстановяването на собствеността не обхващат новооброзувания имот – УПИ V, за който е отбелязано че не подлежи навъзстановяване, а обхващат площ от 4.831 дка, който е включен в имота с който “М.” се легитимира като собственик по силата на издадения нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., който обаче според заключенията на експертите по делото, не съществува в този му вид описан в нотариалния акт в нито един от плановете на град Б., одобрявани по съответния ред. Възразява се във въззивната жалба, че първостепенният съд неоснователно се е позовал в решението си на Акта за държавна собственост от 1990г. при изграждането на правните си изводи. На първо място в тази насока са изложени процесуални възражения за липсата на формална доказателствена сила на този акт за държавна собственост, поради което посоченото в него не може да обвързва страните или съда с претенции за достоверност на посочените в него факти. Отделно са изложени съображения, че сам по себе си този акт не би могъл да породи вещни права за титуляра на правото на собственост според посоченото в него, без установяването на друго някакво правно основание за това, а освен това събраните по делото доказателства не потвърждават същият да се отнася за спорния между страните имот. Релевират се с жалбата доводи, че са събрани доказателства доказващи, че записването на процесния имот в капитала и ДМА на „. е извършено без оснвание. В тази насока се акцентира върху становището на експерта по изготвената експертиза, че в счетоводството но дружеството няма първични документи, които да установяват и доказват собственическите му права върху спорния между страните недвижим имот. Не на последно място с въззивната жалба са направени възражения и за допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, доколкото съдът е коментирал в решението си и основал изводите на обсъждане проведено ли е или не върху имота мероприятие, с което според въззивниците по делото е излязъл извън предмета на делото, а такова основание липсва посочено в исковата молба на делото, като липсва и възражения от ответната страна в тази посока. Въззивниците молят съда да уважи жалбата като основателна и да отмени изцяло първоинстанционното решение, като постанови ново и уважи предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК, като присъди и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание след изслушване становището на страните и по реда на чл. 205 от ГПК /отм./ съдът е отклонил и оставил без уважения техните искания за събиране на нови доказателства. Искането направено с въззивната жалба - за допускане на допълнителна съдебно техническа експертиза съдът е отказал, тъй като е счел че за част от формулираните във връзка с това искане въпроси, не е налице нуждата от специални знания, а за другата част от въпросите експертизите изслушани и възприети от първоинстанционния съд са дали отговор. Оставено е без уважение и искането за приемане като писмени доказателства на представени за пръв път пред въззивната инстанция Строително разрешение № 226 и Протокол № 148, тъй като поради липса на конкретика на описанието в тях на имота за който са издадени, не може да се извърши преценка дали те касаят спорния между страните имоти или друг имот, поради което съдът е счел че те са неотносими към предмета на делото. Оставено е без уважение и направено в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция искане за извършване на оглед на място, тъй като и на този въпрос е даден отговор въз основа на доказателствата събрани пред първата инстанция. Искането са събиране на гласни доказателства съдът е отказал, тъй като е преценил че фактите които свидетелите според направеното искане следва да устанвяват, не могат да бъдат установявани чрез гласни доказателства, а чрез другите предвидени в ГПК доказателствени способи.
В писмено становище по делото, адвокат Б., пълномощник на въззивницата К. Б., поддържа възраженията направени във въззивната жалба на основание подробно изложените доводи от фактическа и правна страна и моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 ал.2 от ГПК като доказани и основателни. Възразява се, че едва в хода производството пред въззивната инстанция е направено от процесуалния пълномощник на въззиваемото дружество – „. , възражения за придобИ.е правото върху спорния имот на основание извършена приватизация, което от една страна е процесуално недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане. Същото е и недоказано и от там неоснователно.
В писмено становище по делото, процесуалният пълномощник на ответното дружество – „. – адвокат А., моли въззивния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изказва се становище, че съдът следва по реда на косвения съдебен контрол, при обсъждането на законосъобразността на постановеното Решение № 1602/13.10.2003г. на О... Б., да отчете че същото е неправилно, тъй като не са били налице основанията за възстановяване на правото на собственост върху спорния между страните недвижим имот, тъй като са налице пречки за това по смисъла на чл. 10б ал.1 от ЗСПЗЗ или по смисъла на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. Възразява се че е налице и друго основание, поради което собствеността върху част от бившия земеделски имот, собственост на наследодателят на ищците – И. Т. Д., не подлежи на възстановяване в реални граници – това е обстоятелството че тази земя е включена в капитала на дружеството ответник и в този случай са налице специалните разпоредби на закона съобразно ЗППДОП/отм./ и ЗППК. Така държавното имущество на държавното предприятие завод “М.” е послужило като уставен фонд като държавно имущество и съставлява непарична/апортна/ вноска на държавата, което е отделен придобивен способ, посочен в нормата на чл. 77 от ЗС. Тогава когато имуществото е предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е търговското дружество, то според практиката на ВКС/Р – 1079/2005г. на ІV г.о./, то придобива правото на собственост върху това имущество и се легитимира като негов собственик, а държавата загубва правото си на собственост върху това имущество.
За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, както и с оглед на задълженията си като инстанция по същество, въззивният съд въз основа на доказателствата събрани от първата инстанция, анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, счита за установено от фактическа страна следното:
Производството се развива по искова молба, предявена от С. И. Т., ЕГН *, Н. И. Х., ЕГН *, В. И. В., ЕГН *, К. Д. Б., ЕГН *, и Е. Д. Я., ЕГН *, всичките наследници по закон на б.ж. на град Б. – И. Т. Д., починал на 22.08.1986г. Ищците са предявили искове с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./ и чл. 108 от ЗС, срещу “М. ”, ЕИК *, седалище и адрес на управление Б., У.Д. *, представлявано от Й. Г. С./Д. Н. Т., както и иск с правно основание чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./, с който се иска отмяната на констативен Нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 6976, дело № 462/2003г. на Нотариус К. М., вписана в регистъра на Нотариалната камара под рег. № *, с район на действия – Районен съд Б., с който ответното дружество се легитимира като собственик, до размера на исковата претенция. Първоначално предявения установителен иск с правно основание чл. 97 от ГПК/отм./ и ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, имат за предмет искова претенция за правото на собственост на имот с площ от 4 831.00 дка, съставляващ към момента на образуване на ТКЗС нива в м. “А... – Р”, в землището на град Б., а след възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ - имот с пл. № 6012032 от Помощния кадастрален план на Промишлена зона – Б., съставляващ част от ПИ с пл. № 6036, в кв. 8 по плана на Промишлена зона – Б., по плана на града одобрен със Заповед № 1318/19.03.2001г. на Кмета на Община Б., целият с площ от 11 960.00 кв.м., считано от 13.10.2003г. Основанията за искането се извеждат от възстановяването на правото на собственост върху тази част от имота на наследниците на И. Т. Д., по реда на ЗСПЗЗ, а правният интерес е обоснован от оспорване на правото на собственост от ответното дружество, доколкото същото се легитимира като собственик на имота въз основа на атакувания констативен нотариален акт. Наведени са твърдения в исковата молба, че записването на имота като част от активите на ответното дружество е без правно основание и в тази връзка оспорения констативен нотариален акт в частта на имота претендирана от ищците, подлежи на отмяна по съдебен ред, за което е направено искане пред първоинстанционния съд разглеждал делото.
В хода на процеса и по реда на чл. 116 от ГПК/отм./по искане на ищцовата страна, съдът е допуснал изменение на първоначално предявените искове с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм./ и чл. 108 от ЗС, като установителния и ревандикационния да се считат предявени за същия имот, но правото на собственост се претендира не считано от 13.10.2003г., а към момента на постановяването на съдебното решение по делото от съда.
Разпечатката съдържа 30 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f9c6e08-09c7-40fc-b093-647950cfd849