Споразумение № 382 от 13.05.2025, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 382 гр. Варна, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Х. - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова и прокурора С. Н. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Х. - Желева

Административно наказателно дело № 20253110201797 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:03 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ К. С. П. – явява се лично и с адв. С. Л., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 381 и чл. 375а, ал. 1 от НПК и е образувано по внесено от Варненският районен прокурор споразумение за прекратяване на ДП № 162/2024г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна.

Председателят провери самоличността на явилите се лица.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. С. П., роден на ********** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.

1

На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа и установи, че същите са спазени.

Председателят на състава разясни на страните правата им по чл. 274 от НПК. Отводи и възражения не бяха направени.

Председателят на състава разясни на страните правата им по чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Със защитата на обвиняемия К. С. П. постигнахме споразумение за прекратяване на наказателното производство по АНД № 1797/2025 г. на ВРС, ХХVІІ състав в следния смисъл:

Обвиняемия К. С. П. се признава за виновен в това, че:

На 13.05.2024г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр.

Варна от гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо 406“ с peг. № **********, нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, а именно:

Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Чл. 58, т.3 от ЗДвП: „При движение по автомагистрала на водача е забранено:

3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство; и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. А. А., изразяваща се в счупване на тялото на първи поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движението на снагата за период от около 4-6 месеца, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2 вр.чл. 342, ал. 1 от НК.

Приели сме, че деянието е извършено умишлено при форма на вината непредпазливост.

Приели сме, че от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

За това престъпление сме се споразумели на обвиняемия да бъде наложено 2 административно наказание на осн. чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2 вр.чл. 342, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК вр.чл. 375а, ал. 1 от НПК ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 375а, ал. 2, пр. 2 от НПК сме приели на обв. П. ДА НЕ СЕ НАЛАГА кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Приели сме обв. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 1950.58 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна.

АДВ. Л.: Моля да одобрите постигнатото споразумение.

ОБВИНЯЕМИЯ П.: Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен.

Разбирам какви са последиците от споразумението и съм съгласен с тях. Декларирам, че се отказвам от правото си на по-нататъшно разглеждане на делото по съдебен ред. Доброволно съм подписал споразумението. Разбирам, че така постигнатото споразумение има характер на влязла в сила присъда.

СЪДЪТ на основание чл. 382, ал. 5 от НПК ПРЕДЛАГА на страните промяна в споразумението, а именно да постигнат договореност по отношение на веществените доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо съдия, с обвиняемия и неговия защитник постигнахме договореност отношение на веществените доказателства – 1 брой диск, съдържащ образни изследвания на А. А. и 1 брой диск предоставен от национален телефон 112 да останат към материалите по делото.

АДВ. Л.: Уважаема г-жо съдия, постигнахме договореност относно веществените доказателство - 1 брой диск, съдържащ образни изследвания на А. А. и 1 брой диск предоставен от национален телефон 112 да останат към материалите по делото.

ОБВИНЯЕМИЯ П.: Съгласен съм веществените доказателства да останат по делото.

ПРОКУРОР:

/Св. В./

ЗАЩИТНИК:

ОБВИНЯЕМ:

3

/адв. Л./

/П./

СПОРАЗУМЕНИЕ:

СЪДЪТ намира, че постигнатото между страните споразумение отговаря на изискванията на чл. 375а, ал.3 вр. чл.384, ал.1 и чл. 382, ал. 7 от НПК и като взе предвид, че същото не противоречи на закона и морала счита, че следва да бъде одобрено, а наказателното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на осн. чл. 382, ал. 7 вр. чл. 24, ал. 3 от НПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОДОБРЯВА постигнатото между страните по АНД № 1797/2025г. по описа на ВРС, ХХVІІ състав споразумение в смисъл, че:

ОБВИНЯЕМИЯТ К. С. П.:

На 13.05.2024г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр.

Варна от гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо 406“ с peг. № **********, нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, а именно:

Чл. 20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Чл. 58, т.3 от ЗДвП: „При движение по автомагистрала на водача е забранено:

3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство; и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. А. А., изразяваща се в счупване на тялото на първи поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движението на снагата за период от около 4-6 месеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2 вр.чл. 342, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК вр.чл. 375а, ал. 1 от НПК следва да 4 изтърпи наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 375а, ал. 2, пр. 2 от НПК на обв. П. НЕ СЕ НАЛАГА кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой диск, съдържащ образни изследвания на А. А. и 1 брой диск предоставен от национален телефон 112 следва да останат към материалите по делото.

Обв. П. следва да заплати направените по делото разноски в размер на 1950.58 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по АНД № 1797/2025г. по описа на ВРС, ХХVІІ състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.