Решение № 550 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502843 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 261393/22.12.2023 г. по гр. д. №2518/2017 г. по описа на Софийски градски съд, е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по искове, предявени от П. Р. В., ЕГН:********** и Л. Р. Г., ЕГН:**********, срещу Б. Б. Б., с ЕГН **********, и Ц. Б. Д., с ЕГН **********, действаща чрез назначения по делото особен представител адв. Д.

(конституирани в качеството си на универсални правоприемници на починалия в хода на производството Б. Г. Д., конституиран в качеството си на универсален правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ответница Ц. С. Д.), В. Д. В., ЕГН:********** (починал след постановяване на решението и на негово място конституирани Р. Н. В. и С. В.

В.), К. М. И., ЕГН:**********, П. Л. И., ЕГН:********** и М. Л. И., ЕГН:**********, (конституирани в качеството си на универсални правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ответник Л. П. И.), Т. С. С., ЕГН:********** (конституиран в качеството си на универсален правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ответница В. Й. С.), Р. Г. К., ЕГН:********** и Я. Г. К., ЕГН:********** (конституирани в качеството си на универсални правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ответник Г. Й. К.), че П. Р. В. и Л. Р. Г. са собственици, на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при равни дялове на реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор ***, при съседи 1 на реалната част: ПИ с идентификатор *** - от две страни, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в Приложение № 2 (л. 173) към заключението на в. л. Г. и представляващо част от дял I, целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад - черен път, юг - К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток АПК „Слатина“, север - М. К. и дял II, който дял е описан в протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. дело № 5391/1980 г. по описа на СРС, 44 с-в.

Решението е обжалвано от част от ответниците в първоинстанционното производство съответно от: Ц. Б. Д., действаща чрез особения си представител адв. Д. с въззивната жалба от 25.01.2024 г.; Р. Г. К. и Я. Г. К. с въззивната жалба от 14.02.2024 г.; К. М. И., П. Л. И. и М. Л. И. К. с въззивната жалба от 01.04.2024 г. Във въззивните жалби се излагат подробни съображения, че решението е частично недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Твърди се, че видно от уточнителна молба от 10.06.2019 г. на ищците е, че те претендират да се установи, че са собственици на ½ ид. част от процесната реална част с площ от 1201 кв. м. от имота, а не както съдът ги е признал за собственици на цялата реална част, поради което е налице произнасяне свръх петитум. Възразява се, че съдът е разпределил неправилно доказателствената тежест в процеса, че като е възложил на ответниците да опровергават материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. 4292/1961 г. Заявява се, че след като липсва по делото влязъл в сила протокол за замяна по ЗТПС /отм./, то такава замяна не е била осъществена и наследодателя на ищците не е придобил права върху процесния имот.

Поддържа се, че е доказано надлежното възстановяване на собствеността на наследодателите на ответниците върху спорната част от имота по реда на ЗСПЗЗ. Оспорва се също така, че ищците са доказали идентичност, че частта, върху която претендират права, е била част от имота, който е придобит от наследодателят им Р. И. Р., описан в нотариален акт с № 129, т. XXIV, д.

4292/1961 г. Във въззивната жалба на Ц. Б. Д. се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал направеното от нея възражение за придобиване по давност на процесната част от имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Моли се решението да бъде обезсилено в съответната част, а в останалата част да бъде отменено, като предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски в двете съдебни инстанции.

Към посочените въззивни жалби на основание чл. 265, ал. 1 ГПК се е присъединила ответницата в първоинстанционното производство С. В. В., която заявява, че ги поддържа.

В установения от закона срок, въззиваемите и ищци в първоинстанционното производство – П. Р. В. и Л. Р. Г., действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали 3 бр. отговори на въззивните жалби. С него се излагат съображения за неоснователност на въззивните 2 жалби, респективно за законосъобразност на съдебното решението на първата инстанция. По отношение на оплакването за произнасяне свръх петитуим се заявява, че действително претенцията на ищците касае ½ ид. част от процесната реална част с площ от 1201 кв. м. от имота, а не цялата реална част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно, но е частично недопустимо.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Въззивният съд констатира, че с исковата молба ищците искат да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че П. Р. В. и Л. Р. Г. заедно с останалите наследници на Д. Р. Г. са собственици на югоизточната част от ПИ № 855, представляваща дял I, с площ от 4 612 кв.м., при съседи: запад- черен път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М. К. и дял II, а по скица – при съседи: запад – път, север – ПИ № 1161 и ПИ № 854, изток – част от ПИ № 1355, юг – ПИ № 1313 и ПИ № 1301. С уточнение на исковата молба от 28.03.2018 г. ищците уточняват петитума, като искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на ½ ид. ч. при равни дялове на югоизточната част от ПИ № 855, представляваща дял I, с площ от 4 612 кв. м., при съседи: запад- черен път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М. К. и дял II, а по скица – при съседи: запад – път, север – ПИ № 1161 и ПИ № 854, изток – част от ПИ № 1355, юг – ПИ № 1313 и ПИ № 1301. Впоследствие с уточнение на исковата молба от дата 10.06.2019 г. ищците отново уточняват петитума и са индивидуализирали спорния имот по следния начин: реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор ***, при съседи на реалната част: ПИ с идентификатор *** – от две страни, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. Ищците твърдят, че процесната реална част е обозначена с цифри 5-6-12-13-14-5 в Приложение 2 към заключението на в.л. Г. и представлява според твърдението на ищците част от дял I, целият с площ от 4612 кв.м., при съседи: запад- черен път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М. К., и дял II, който дял е описан в Протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. д. 5391 /1980 г. на СРС, 44 състав. Със следваща молба-уточнение от 3

10.06.2019 г. ищците уточняват, че са съсобственици на 1/2 ид. ч. от спорния имот - спорната реална част, при равни дялове – по 1/4 за всяка от тях. В резултат от всички уточнения става ясно, че ищците искат да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че П. Р. В. и Л. Р. Г. са собственици на ½ ид. ч. при равни дялове от следния имот: реална част с площ от 1201 кв.м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор ***, при съседи на реалната част: ПИ с идентификатор

*** – от две страни, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, която реална част представлява част от дял I, целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад- черен път, юг - К. В., П. С., И.

Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М. К., и дял II, който дял е описан в протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. д. №5391/1980 г. на СРС, 44 състав.

С обжалваното решение първата инстанция е признала за установено по отношение на ответниците по предявения иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че ищците са собственици на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при равни дялове на реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор ***, при съседи на реалната част: ПИ с идентификатор *** – от две страни, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, обозначена с цифри 5-612-13-14-5 в Приложение № 2 /л. 173/ към заключението на в. л. Г. и представляващо част от дял I, целият с площ от 4612 кв. м., при съседи: запад – черен път, юг – К. В., П. С., И. Я. и К. Б., изток – АПК „Слатина“, север – М.

К. и дял II, който дял е описан в протокол за съдебна спогодба от 28.04.1980 г. по гр. дело № 5391/1980г. по описа на СРС, 44 с–в.

По този начин този съд се е произнесъл свръх петитум, както основателно се явява във въззивните жалба. Поради тази причина обжалваното съдебно решение следва да бъде частично обезсилено като недопустимо по отношение на непретендираната останала ½ ид. ч. от реална част с площ от 1201 кв. м. от ПИ № 1355, представляващ по КК ПИ с идентификатор ***. Въззивната инстанция следва да разгледа оплаквания за неправилност на останалата допустима част от решението.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения относно разпределението на доказателствена тежест и че не се е налагало да дава на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. Същият обаче е пропуснал да се произнесе по правеното в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от особения представител на Ц. Б. Д. възражение по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на процесната реална част от имота 4 по силата на придобивна давност, започнала да тече от 09.07.2001 г. (датата на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността) до датата на процесната искова молба – 27.02.2017 г. В тази насока възражението не е преклудирано, тъй като многократно исковата молба е била оставяна без движение, като последната молба – уточнение от 10.06.2019 г. реално е връчена за първи път на назначения особен представител на Ц. Б. Д.. В тази насока въззивният съд следва да се произнесе по направеното възражение, като е указал на Ц. Б. Д., че в нейна тежест е да установи, че ответниците или някои от тях (наследници на Й. и С. К. Я.) са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от имота, съответното сградите в него, през периода от 09.07.2001 г. до 27.02.2017 г., като за установяването на това обстоятелство са събрани писмени и гласни доказателства по искане на страните във въззивното производство.

Въззивният съд, въз основа на събраните в съденото производство доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от нотариален акт с № 129, т. XXIV, д. №4292/1961 г. (л. 4 и сл. от делото пред СГС), че Р. И. Р. (наследодател на ищците съгласно удостоверение за наследници - л. 5 от делото пред СГС) е придобил по замяна правото на собственост върху нива с площ от 9150 дка в землището на с. ***, при граници: М. И. К., ТКЗС - Слатина, К. В., П. Г. С., И. Г. Я. и К. В. Б.. От съдържанието на нотариалния акт се установява, че нивата е дадена от ТПС комисия в замяна срещу включената в блока на ТКЗС с. Слатина негова нива в същото землище, м. „Бунаро“, с площ от 4750 кв. м. при граници: И. С., път, М. М. и С. И. и също нива в същото землище, м. „Под могилите“ с площ от 4400 кв. м., при граници: герен, Д. С., К. Г. и К. В.. От решение от 28.05.1979 г. на СРС (л. 10 от делото пред СГС) се установява, че с нотариален акт № 127, т.