Определение № 260129 от 22.06.2021, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Търговско дело 116/2019
- Вид
- Определение № 260129
- Подписан
- 22.06.2021
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Закон за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
22.06.2021 г., град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 22.06.2021 г. като разгледа докладваното от съдия Татяна Тодорова търговско дело № 116 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
С определение № 157 от 26.06.2020 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, ПОС е спрял производството по настоящото дело, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по НОХД № № 63/2020 г. по описа на ПОС, тъй като изходът от същото е от значение за правилното решаване на настоящия спор.
Постъпило е писмо с вх. № 261252 от 16.06.2021 г., към което е приложен заверен препис от влязла в сила на 02.06.2021 г. присъда с вх.
№ 261251 от 16.06.2021 г. по НОХД № 63/2020 г. на ПОС.
Предвид наличните по делото доказателства за влязла в сила присъда по НОХД № 63/2020 г., съдът намира, че са отстранени пречките за движението на настоящото дело, поради което и на основание чл.230, ал.1 от ГПК, съдът служебно следва да възобнови производството по същото, което да започне от онова действие, при което е било спряно.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът изготви и проект на доклад, който да бъде съобщен на страните.
Предявен е иск от А.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв.Я.Д. от САК срещу ЗАД „ОЗК- Застраховане“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
В исковата молба твърди, че на 19.06.2019 г., около
21:20 часа, Б. С. Б. е управлявала л.а. марка „БМВ“, модел „***“, с рег. № ***, в ***, с посока на движение към *** и на кръстовището с *** при наличие на пътен знак „Б1“, предприела маневра завиване наляво, при която не пропуснала движещото се по пътя с предимство МПС, марка „Сузуки“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано от И. Б. С., ЕГН **********, като по този начин е реализирала ПТП с последния. Твърди, че при настъпилото ПТП е починал водача на МПС марка „Сузуки“ – И. Б. С., с който ищцата е живеела на семейни начала. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има водача на л.а. марка „БМВ“, модел „***“, с рег. № ***, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретни разпоредби на ЗДвП, а именно – чл.5, ал.1, чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при „ПП“ ОДМВР – Перник, за което бил съставен констативен протокол № 2019-1028-297, в който били описани причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента. Поддържа, че Страхилов е починал вследствие на процесното ПТП, поради тежка черепно-мозъчна травма, остра кръвозагуба, гръдни и коремни травми, които били получени непосредствено при реализиране на ПТП-то.
Твърди, че настъпилата внезапна смърт на Страхилов била приета изключително болезнено от ищцата, като приживе между двамата е съществувала неразривна връзка, макар и нескрепена с граждански брак, но основана на взаимна обич и подкрепа, която била завинаги прекъсната. Сочи, че поради загубата на скъп човек, от когото получавала подкрепа през семейния им живот, ищцата претърпяла душевни болки и страдания, като и била отнета възможността да се осланя и разчита на съпружеска опора и утеха, както и възможността да посреща трудностите в живота и да споделя щастливите мигове с нейния житейски спътник.
Поддържа, че вследствие на трагичния инцидент психическото и състояние било изключително тежко, налице било постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност, изпадала в депресивни състояния, изразяващи се в изолиране от обкръжаващия ѝ свят, нежелание за комуникация, невъзможност за заспиване, а при заспиване сънувала приятеля си.
Сочи, че загубата на скъп за ищцата човек, била травмираща до степен, в която не искала да продължи напред, не си представяла живота без присъствието на любимия си. Сочи, че двамата правели сериозни планове за бъдещето си, а загубата ще се отрази на начина ѝ на живот.
Твърди, че към момента на ПТП-то за л.а. марка „БМВ“, модел „***“, с рег. № *** била сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, по застрахователна полица № ***, със срок на действие до 11.05.2020 г., като с молба – претенция вх. № *** г. била сезирала застрахователя за изплащане на обезщетение по щета № ***, представляващи неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, но с писмо изх. № 99-5122/25.11.2019 г. К. била уведомена от застрахователя за отказ от неговото изплащане, което обусловило правния ѝ интерес от предявяване на иска.
Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да ѝ заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в душевни страдания от загубата на човека, с който е живяла на семейни начала – И. Б. С., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2019 г. - датата на постановения отказ от страна на Застрахователя, до окончателното изпълнение на задължението, като и се присъдят и направените в производството разноски.
Ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор по исковата молба, с който е направил възражение за местна неподсъдност на делото, предвид разпоредбата на чл.105 от ГПК, което с влязло в сила определение № 65 от 28.02.2020 г., е оставено без уважение.
С отговора е оспорена активната материалноправна легитимация на ищцата, като се твърди, че К. не е в кръга на роднините, за които е прието, че съществува особено близка и трайна житейска връзка. Сочи, че от данните по делото било видно, че починалият е разведен, което не свидетелствало за намеренията му да създава ново семейство. Ищцата и починалия живели на различни адреси, поради което твърди, че между С. и К. не била изградена постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, която да предполага наличието на особено близка и трайна житейска връзка.
По основателността на иска, с отговора е оспорена изцяло вината на водача Б. С. Б. за причиняване на вредоносния резултат, която била депозирала пред застрахователя уведомление и обяснение, в което завила, че водачът на мотоциклета е шофирал с изключително висока скорост и нямала вина за настъпилото ПТП. Оспорени са твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди, като е оспорен и размера на исковата претенция. Противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата, настъпило като резултат от нарушение на вменените по смисъла на ЗДвП задължения и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, счита че размера на претенцията следва да бъда намален, съобразно приноса на пострадалия. С отговора е оспорен механизма на настъпилото ПТП и твърди, че починалият С. има вина за настъпилото ПТП, тъй като той е бил неправоспособен водач, който управлявал мотоциклет с прекратена регистрация и без застраховка „гражданска отговорност“. В тази връзка поддържа, че управляваният от С. мотоциклет не е бил годен да се движи по публичната пътна мрежа, а починалият не е имал свидетелство да управлява процесното МПС.
Твърди, че С. не е използвал каквато и да било защитна екипировка и с поведението си е демонстрирал грубо нарушаване на правилата, установени в ЗДвП, управлявал е мотоциклета с изключително висока скорост, като е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил дължимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което довело до посочените в исковата молба увреждания. Оспорен е и акцесорният иск за лихва, както неговия размер, така и началния момент, от който същите се претендират, като счита че ответника не е изпаднал в забава, и не дължи лихва върху претенцията, като отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
По изложените в отговора на исковата молба доводи и аргументи моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани, като ги отхвърли изцяло, и им се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищцата не е подала допълнителната искова молба.
Предявените искове са с правно основание – чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) във вр. с чл.86 от ЗЗД.
При така заявените от страните становища, следва да се обявят за безспорни факта за сключването на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, по полица № ***, със срок на действие до 11.05.2020 г., за л.а. марка „БМВ“, модел „***“, с рег. № ***, по който страна е ответника, както и датата на процесното ПТП – 19.06.2019 г. и участниците в него.
Всички останали факти са спорни между страните.
Съдът разпределя доказателствената тежест, като в тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, неговия механизъм, както и че в резултат на същото е настъпила смъртта на И. С., а също и твърденията си за изключителна близост с починалия И. С. – наличие на съвместно съжителство между ищцата и починалия, основано на семейни начала, а ответника Ответникът следва да докаже наличие на правопогасяващи и правоизключващи задължението обстоятелства- извършено плащане в съответствие с договора, изтекла погасителна давност и др.
С оглед противопоставеното в отговора на исковата възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, в тежест на ответника е да докаже, че водача на л.а. марка „БМВ“, модел „***“, с рег. № ***, няма вина за настъпилото ПТП, възражението си за съпричиняване – вина на С. за настъпилото ПТП, че последният е неправоспособен водач, управлявания от него мотоциклет е бил с прекратена регистрация и без застраховка „гражданска отговорност“, неизползване от страна на С. на защитна екипировка, управление на мотоциклета от С. с изключително висока скорост.
С оглед сторения от съда проект на доклад на ответника следва да бъде указано, че не сочи доказателства за твърденията си, че за управлявания от И. С. мотоциклет не е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото.
Постъпилия заверен препис от присъдата по НОХД № 63/2020 г. на ПОС, следва да се приеме по делото.
Искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане за установяване състоянието на ищцата (болките и страданията) след претърпяната загуба, както и за установяване на отношенията между нея и починалото лице, съдът намира за основателно, като следва да бъде допуснато изслушването на един свидетел по искане на ищцата, която в едноседмичен срок от съобщаването и да посочи имената на искания свидетел, като и се укажат и последиците при неизпълнение на дадените ѝ указания.
Искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел в режим на призоваване – Б. С. Б., съдът намира за основателно, като соченото от страната лице следва да бъде допуснато до разпит в режим на призоваване за насроченото съдебно заседание, от посочения от ответника адрес в отговора на исковата молба.
Искането на ищцовата страна за допускане изслушването на съдебно авто-техническа и съдебно – медицинска експертиза съдът намира за основателно.
Частично основателно е искането на ответника за поставяне на допълнителни задачи към съдебно авто-техническата и съдебно – медицинската експертиза, по следните съображения:
Поставените въпроси на съдебно авто-техническата експертиза: имал ли е Страхилов валидно свидетелство за управление на мотоциклет; управлявания от него мотоциклет бил ли е преминал годишен технически преглед; има ли данни процесният мотоциклет да е бил с поставен регистрационен номер и имал ли е регистрация за да бъде управляван по републиканската пътна мрежа, както и предполага ли се, че водач на МПС, който не е преминал съответно обучение не разполага с нужните знания за да предотврати подобен инцидент и би ли имал възможност човек, който е преминал съответното обучение да предвиди подобна ситуация и да я предотврати, не изискват специални знания, а така поставените въпроси в едната им част предполагат отговор на правен въпрос, а в другата отговор извън компетентността на вещото лице авто-техник и подлежат на доказване с други доказателства и доказателствени средства. Ето защо посочените въпроси под номер - № 4, № 6, № 7 и № 12 в отговора на исковата молба поставени към съдебно авто-техническата експертиза, вещото лице авто-техник не следва да отговаря на същите.