Решение № 66 от 16.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Русе, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520201637 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С. К. „Лилиан – Експрес Ел-Ро“ ООД, CUI 8915742, чрез адв. М. Р. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Църковна независимост“ № 16, ет. 15, против Електронен фиш за налагане на глоба, серия К 11378498, издаден от ОД МВР – Русе за това, че на 23.08.2025 г., в 16,44 ч, в гр. Русе, на Първокласен път I-5(Русе – Велико Търново), при 6+400 км (Холеман), с посока на движение гр. Велико Търново, в населено място, при ограничение въведено с пътен знак В-26 от 60 км/ч, е извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП с МПС „Мерцедес Бенц“, с рег. № ****, собственост на жалбоподателя, изразяващо се в превишаване на разрешената съгласно чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост за движение с 19 км/ч.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен, като издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Налице била наложена глоба на юридическо лице, което нарушавало принципа на законоустановеност на административните наказания, доколкото на юридически лица глоба не може да бъде наложено като наказание, а само имуществена санкция съгласно чл. 83, ал. 2 ЗАНН. На 1 следващо място субектът на нарушението не може да бъде юридическо лице, а отговорността се носи от физическото лице, което го представлява – чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Постъпило е становище от процесуалния му представител, в което се поддържа жалбата, моли се за отмяната на обжалвания електронен фиш и се претендират разноски за производството.

ОД МВР – Русе, редовно уведомени, не изпращат представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 03.11.2025 г., при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 28.10.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на глоба, серия К 11378498 е издаден от ОД МВР – Русе за това, че на 23.08.2025 г., в 16,44 ч, в гр. Русе, на Първокласен п ъ т I-5(Русе – Велико Търново), при 6+400 км (Холеман), с посока на движение гр. Велико Търново, в населено място, при ограничение въведено с пътен знак В-26 от 60 км/ч, с АТСС е установено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП с МПС „Мерцедес Бенц“, с рег. № ****, собственост на „С. К.

„Лилиан – Експрес Ел-Ро“ ООД, CUI 8915742, изразяващо се в превишаване на разрешената съгласно чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост за движение с 19 км/ч.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл.

189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане, а цитираната във фиша административнонаказателна разпоредба съответства на описаните в същия белези на административното нарушение, поради което административнонаказващият орган правилно е субсумирал релевантните за 2 административнонаказателното производство факти под правилната правна норма.

С издаването на електронния фиш наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, доколкото е наложил административно наказание „глоба“, което, макар и да е в предвидения от закона абсолютен размер, е наложено на субект, спрямо който според чл. 83, ал. 1 ЗАНН може да бъде наложено като административно наказание само „имуществена санкция“. В настоящия случай е ангажирана отговорността на юридическо лице, за което същата разпоредба от ЗАНН предвижда да му бъде наложено само административно наказание „имуществена санкция“, а не други видове, макар и парични, към които се числи и глобата, поради което са основателни развитите от жалбоподателя съображения за нарушения на принципа на законоустановеност на наказанието, защото административно наказание „глоба“ не е предвидено за юридическите лица и едноличните търговци като субекти на административнонаказателната отговорност.

Нарушението на материалния закон обаче не се ограничава само до налагане на наказание, което не е предвидено за този правен субект, но и в ангажиране отговорността за административното нарушение на лице, която отговорност обаче, съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП, следва да се понесе от законния му представител. Само в изрично изброените от Закона хипотези може да се ангажира отговорността на юридическо лице директно, без субект на наказание да бъде негов законен представител, като такива например са санкционните разпоредби на чл. 178г, ал. 2, ал. 4, ал. 7-10 ЗДвП, чл. 178з, 187а, ал. 2 ЗДвП и чл. 187б, ал. 2 ЗДвП. В настоящия случай за нарушения, свързани с режима на скоростта, носител на административнонаказателна отговорност не може да бъде юридическо лице, поради което е нарушен и принципът и на законоустановеност на нарушението.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Той е направил необходимото изрично искане за присъждане на такива, каквито му се следват според правилото на чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143 АПК. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че той е заплатил сумата от 400 лв. в брой за адвокатско възнаграждение и същата съставлява разноски, направени в хода на съдебното производство, които подлежат на обезщетяване, предвид на което юридическото лице, издател на оспорения 3 административнонаказателен акт, следва да бъде осъдено да заплати тази сума в полза на жалбоподателя. В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е била насочена към РС – Русе се съдържа волеизявление за евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Съдът счита обаче, че не следва да вземе същото под внимание, тъй като не е надлежно сезиран – писмото е изходящо от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, който не е страна по делото, тъй като това е Областната дирекция на МВР – Русе. При това положение съдът не може да се произнесе по въпроса за прекомерността на разноските на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, тъй като липсва изявление от надлежна страна, съдържащо възразяване срещу техния размер, поради което те следва да бъдат присъдени изцяло. Дори и да се приеме хипотетично обаче възможността на съдът да упражни правомощието си по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН за редуциране на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, то видно от представения договор за правна защита и съдействие, същите са уговорени в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за ВАР.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К 11378498, издаден от ОД МВР – Русе, с който на „С. К. „Лилиан – Експрес Ел-Ро“ ООД, CUI 8915742, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 16, ет. 15, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено на 23.08.2025 г. нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР – Русе, със седалище в гр.

Русе, бул. „Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на „С. К. „Лилиан – Експрес ЕлРо“ ООД, CUI 8915742, чрез адв. М. Р. от АК – Русе, със съдебен адрес гр.

Русе, ул. „Църковна независимост“ № 16, ет. 15, сумата от 400 лв. – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5