Решение № 260004 от 17.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260004 гр. Кюстендил, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева при секретаря Вергиния Бараклийска като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. д. № 54 по описа за 2017 г. на КОС и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к, при което са предявени специални установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл.417 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ”Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7 против И.К.С. с адрес *** и „А.М.М.”

ЕООД, БУЛСТАТ ******** / непререгистриран търговец/ със седалище и адрес на управление гр. К. ул. „Б.” № ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че в полза на ищеца съществуват вземания, както следва: за сумата от ***лева, представляваща неизплатена главница, дължима по Договор за банков кредит № 5/20.02.2007 г. и Анекс № 1/ 19.06.2009 г., иск за сумата от ***лева, представляваща просрочена договорна лихва дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г. и за сумата от 14 420, 21 лева, представляваща наказателна лихва за просрочена главница, изтекла за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2011 г. до окончателното й заплащане, които суми са дължими от ответниците като солидарни длъжници и за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 140/09.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011 г. на КнРС.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2012 г. по ч. гр. д. № 4232/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, по заявено искане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД и на основание чл. 417 ТПК, са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 140/09.02.2012 г. и въз основа на нея Изпълнителен лист от 10.02.2012 г., по силата на който „А.М.М.” ЕООД, БУЛСТАТ ********** и И.К.С., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД следните парични суми: 184 383,04 лева - главница, 51 154,47 лева - лихва за периода от 20.11.2009 г. до 26.12.2011 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски по издаване на изпълнителния лист - 4 710,75 лева за заплатена държавна такса.

Посочено е, че длъжникът „А.М.М.“ ЕООД, БУЛСТАТ **********, е непререгистриран търговец и по силата на § 5, ал. 2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/ дейността му е прекратена, считано от 01.01.2012 г., а по силата на § 5г, ал. 4 ЗТР дружеството се смята за заличено след 31.01.2017 г.

На основание издадения изпълнителен лист и по молба на ищцовото дружество, на 16.09.2016 г. е образувано изпълнително дело № 534/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Х.,*** действие - ОС - Кюстендил, само срещу длъжника И.К.С., ЕГН **********.

На 28.04.2017 г. ищцовата банка получила съобщение по ч. гр. д. № 4232/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил за подадено от длъжника И.К.С. възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по същото дело, с което е оспорено посоченото в заповедта вземане.

Предвид подаденото възражение за „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД се породил правен интерес да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.

415, ал. 1 ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4232/2011 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

Във връзка с обстоятелствата, от които произтича дължимостта на претедираните вземания ищеца е конкретизирал, че на 20.02.2007 г. в гр. София между „Е.В.Б.Б.Б.” АД /с правоприемник „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД/, от една страна, и „А.М.М.” ЕООД, представлявано от И.К.С., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № 5/20.02.2007 г. с размер на кредита 220 000,00 лева, предназначен за инвестиционно финансиране. Крайният срок за издължаване на кредита по договора бил 20.02.2017 г. Посочено е, че в подаденото заявлението по чл. 417 ГПК е допусната техническа грешка, като датата на сключване на договора е записана като „10.10.2008 г.“ вместо 20.02.2007 г.

Отпуснатият кредит бил усвоен изцяло от кредитополучателя „А.М.М.” ЕООД на 20.02.2007 г.

/съгласно Приложение 10-1 към договора, представляващо план за усвояване и план за погасяване на кредита/.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит, погасяването на главницата се извършвало съгласно погасителен план към договора или на 113 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 1 930,00 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 1910,00 лева, като погасителните вноски се дължали на 20-то число всеки месец, считано от срока на действие на договора, първата от които била дължима на 20.09.2007 г., а последната - на 20.02.2017 г.

Съгласно чл.

9, ал. 1 от договора за кредит, за усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължил да заплаща на банката лихва, в размер на променлив годишен лихвен процент /ГЛП/, образуван от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката, съгласно Общите условия на банката, минус отстъпка. Към момента на подписване на договора за кредит ГЛП по кредита бил 7,75 %, формиран от БЛП в размер на 8,934 % и отстъпка в размер на 1,184 %.

Съгласно чл.

9, ал. 2 от договора за кредит, в случай на просрочие от страна на кредитополучателя при погасяване на която и да е вноска по лихвата и/или главницата, банката начислявала върху неиздължените суми за времето на забавата наказателна лихва, представляваща сбор от определената в ал. 1 лихва и наказателна надбавка в размер на 10 %. В договора било уговорено дължимата лихва да бъде заплащана на 2-ро календарно число на всеки месец до окончателното издължаване на кредита.

Съгласно Анекс

№ 1/19.06.2009 г. към договора, като солидарен длъжник по договора за кредит встъпил представляващият дружеството и втори ответник по настоящия иск И.К.С..

С подписването на анекса към договора за банков кредит, ответникът И.С. /при условията на чл. 121 и сл. от Закона за задълженията и договорите/се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по договора за банков кредит при всички негови клаузи и условия, така както са подписани между страните, със следващите от това последици при неизпълнение.

С анекса бил изменен и погасителният план, като кредитополучателят се е задължил да погаси главницата по кредита на: 1) 24 равни месечни вноски, платими на 20-о число от съответния месец, всяка от които в размер на 700,00 лева, като първата вноска била дължима на 20.07.2009 г., а последната - на 20.06.2011 г.; 2) 67 равни месечни вноски, платими на 20-о число от съответния месец, всяка от които в размер на 1 800,00 лева, като първата вноска била дължима на 20.07.2011 г., а последната - на 20.01.2017 г.; 3) 1 последна изравнителна вноска, платима на 20.02.2017 г.

Кредитополучателят и солидарният длъжник не изплатили главницата и лихвите в сроковете, уговорени в договора за кредит и анекса към него, поради което изпаднали в забава.

Длъжниците не погасили на падежа усвоените суми ведно с дължимите лихви за периода 20.11.2009 г. - 26.12.2011 г., като просрочените суми към 26.12.2011 г. възлизали в общ размер на 235 537,51 лева /главница и лихви/.

Пояснено е, че по кредита били просрочени 23 броя погасителни вноски, дъжими на следните падежи: 20.11.2009 г.; 20.12.2009 г.; 20.01.2010 г.; 20.02.2010 г.; 20.03.2010 г.; 20.04.2010 г.; 20.05.2010 г.; 20.06.2010 г.; 20.07.2010 г.; 20.08.2010 г.;

20.09.2010 г.; 20.10.2010 г.; 20.11.2010 г.; 20.12.2010 г.; 20.01.2011 г.;

20.02.2011 г.; 20.03.2011 г.; 20.04.2011 г.; 20.05.2011 г.; 20.06.2011 г.;

20.07.2011 г.; 20.08.2011 г.; 04.09.2011 г.

Кредитополучателят и солидарният длъжник изпаднали в забава за погасяване на дължимите главница и лихва за редовен дълг от 20.11.2009 г.

Конкретизирано е, че претендираната сума за дължимите лихви в общ размер на 51 154,47 лева е формирана от просрочена договорна лихва в размер на 36 734,30 лв., дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г. и наказателна лихва за просрочена главница в размер на 14 420,21 лева, дължима за периода от 20.11.2009 г. до 04.09.2011 г.

С Уведомление с изх. № 0126/12660/02.11.2011 г. банката ищец поканила солидарните длъжници да заплатят в петдневен срок доброволно дължимите по договора за кредит суми в общ размер на 235 537,51 лева и заявила, че в случай на неизпълнение ще пристъпи към принудително събиране на вземането. Въпреки отправената покана за доброволно плащане преди повече от месец преди подаване на заявлението по чл.

417 ГПК, ответникът не погасил задълженията си към ищеца. След получаване на уведомлението не били правени възражения за недължимост на сумите.

В срока по чл.

367, ал. 1 е подаден отговор от ответниците И.К.С. и „А.М.М.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Л.А.. Изразено е становище за недопустимост на исковата претенция, доколкото в издадената заповед за изпълнение бил посочен договор, различен от процесния. Изложено е становище и за неоснователност на иска по основание и размер с доводи за извършвани по последния плащания, надвишаващи претедираната в производството сума. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност.

С депозирана в срок допълнителна искова молба са оспорени възраженията на ответниците за недопустимост, респективно неоснователност на исковите претенции. Пояснено е, че непререгистрирания търговец „А.М.М.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, се счита за заличен търговец и не е правен субект след 31.01.2017 г. /§ 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ/. Относно процесния договор за банков кредит е прието за неоснователно твърдението, че в случая са налице два различни договора и банката ищец претендира вземания по договор за кредит № 5/10.10.2008 г. Както било посочено и в исковата молба, процесният договор е с № 5/20.02.2007 г., като същият е приложен към подаденото в РС - Кюстендил заявление по чл. 417 ГПК от 27.12.2011 г. Посочено е, че действително с определение от 20.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 269/2017 г. по описа на ОС - Кюстендил е отменено незабавното изпълнение на заповед № 140/09.02.2012 г., издадена по ч. гр. д.№ 4232/2011 г. по описа на РС - Кюстендил, но съдът не е отменил Разпореждане № 1134/09.02.2012 г., по силата на което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Предвид отмяната на незабавното изпълнение било спряно и образуваното изп. д. № 534/2016 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743. Относно възражението за изтекла погасителна давност е застъпено становище, че в случая са налице два давностни срока: 1) от датата на изпадане в забава за погасяване на главницата и лихвите по кредита - 20.11.2009 г., до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 27.12.2011 г.; 2) от 27.12.2011 г. /или дори от датата на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист - 09./10.02.2012 г./ до датата на образуване на изпълнителното дело - 16.09.2016 г. Видно било, че в първия случай не е изтекла нито 5-годишната, нито 3-годишната давност. Във втория случай се приема за приложима само общата 5-годишна давност, която също не била изтекла до прекъсването й с образуването на изпълнителното производство. Посочено е, че датата на предявяване на настоящата искова молба е ирелевантна за давностните срокове - предявяването на иска е обвързано единствено с подаденото възражение против заповедта за изпълнение и срокът за това е изрично определен в чл. 415, ал. 1 ГПК.

В допълнителният отговор ответниците поддържат процесуалната легитимация на ответника „А.М.М.“ ЕООД, но твърдят, че спрямо него е пропуснат срока по чл.415, ал.1 ГПК, при което иска спрямо този ответник се явявал процесуално недопустим. Преповторени са изложените в първоначалния отговор възражения по допустимостта и основателността на исковата претенция, както и че вземането е погасено по давност.