Решение № 1279 от 03.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Варна, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско дело № 20233100501704 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.№ 260033/05.01.2023 г. на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище гр.София, чрез пълномощник ю.к. Е. А., против решение № 260449/05.12.2022 г., поправено с решение № 260056/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 16886/2020 г. по описа на ВРС, 14 състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище гр.София, срещу С. К. Ш., ЕГН **********, от гр.Варна за установяване на част от вземането му от длъжника по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7639/2020 г. в размер на 620.75 лева – дължима главница по цедиран Договор за кредит с № 592344344/08.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 187.97 лева – лихва за забава за периода от 21.03.2017 год. до 13.03.2020 год.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е 1 неправилно. Твърди се, че крайния срок за изпълнение по договора е настъпил на 02.11.2015г., а заявлението е подадено на 09.07.2020г. Сочи, че за процесните вземания не е изтекла 5-годишната давност, поради което решението е неправилно. Оспорва се извода на ВРС за нищожност на договора за цесия. Твърди се, че договорът за кредит не е нищожен. Сочи се извършено от ВРС процесуално нарушение – несъобразяване с направеното намаление на иска за лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. К. Ш., чрез пълномощник адв. И. И., е подала отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не се представлява. Преди съдебно заседание е депозирана молба от пълномощника на дружеството, с която моли за уважаване на жалбата и за присъждане на направените по делото разноски.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв. Н. И.а, която моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК 200644029, срещу С. К. Ш., ЕГН **********, от гр.Варна за установяване на част от вземането му от длъжника по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7639/2020 г. в размер на 620.75 лева – дължима главница по цедиран Договор за кредит с № 592344344/08.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 187.97 лева – лихва за забава за периода от 21.03.2017 год. до 13.03.2020 год. Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е сключил Договор за кредит с № 2

592344344/08.09.2014 год. с „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, по силата на който ПФБ е предоставило на ответника кредит в размер на 700 лева, а той е поел задължение да го върне с 60 месечни вноски. Излага, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 02.11.2015г. Сочи, че с договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г. и Приложение № 1 към него „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД му е прехвърлил вземанията си от ответника. Излага, че ответникът е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява иск за установяване на вземането си.

С писмен отговор пълномощникът на ищеца излага съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнало правоотношение между ищеца, респ. ПФБ ООД и ответника по силата на сочения договор. Оспорва възникване на предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Счита, че клаузите за договорна лихва и ГПР са недействителни, поради липса на информация как са формирани. Счита, че ответникът не е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията, както и че договорът за цесия е недействителен. Възразява, че задълженията са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

3

С Договор за кредит с № 592344344/08.09.2014 год., „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД е предоставило на ответника кредит в размер на 700 лева. В договора е записано, че кредитополучателят дължи такса за оценка на досие 35 лева, а общият размер на фиксираната лихва е 138.06 лева (31.82 % годишно), т.е. общо 173.06 лева. Съобразно договора ГПР е 48%. Посочено е, че С. Ш. дължи допълнително 548.08 лева такса за услуга кредит у дома, като общото задължение е 1421.14 лева. Ответникът е поел задължение да върне сумата от 1421.14 лева с 60 месечни вноски – 59 вноски по 23.69 лева и последна вноска – 23.43 лева, като първото седмично плащане се дължи от 15.09.2014г.

Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Към Договор за кредит с № 592344344/08.09.2014 год. не е приложен погасителен план, подписан от ответника. В договора не се съдържа информация какво се включва във всяка една от вноските, не е ясно в какво съотношение са сумите по различните пера във вноските, не са ясни и датите на които е дължима всяка вноска. Изложеното обуславя извода, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради това приложение следва да намери разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че ответникът е усвоил кредита от 700 лева, като е направил погашения в общ размер от 190 лева, т.е. дължи връщане на още 510 лева. В договора не е посочено каква част от главницата се включва във всяка една от шестдесетте месечни вноски, поради което съдът приема, че в същите се съдържа равна част от главницата, т.е. 11.67 лева. С направеното плащане на 190 лева ответникът е погасил първите 16 вноски и отчасти 17-та вноска по кредита.

4

Предвид наличието на дълг на ответника към ищеца следва да се разгледа възражението за погасяването му по давност. Настоящият състав е запознат с противоречивата практика на съдилищата във връзка с поставените въпроси за началния момент, от който следва да се прилага давността и дали е кратката такава по отношение на задълженията за лихви. По тези спорни въпроси съдът споделя становището, че давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо съобразно конкретно уговорения погасителен план на задължението /в този смисъл - Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК/. Погасителната давност е установена в обществен интерес и целта й е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Наред с това, давността гарантира правната сигурност, като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички правни субекти. Предвид целта на погасителната давност и обстоятелството, че тя е свързана с процесуалното бездействие на кредитора за предприемане на необходимите действия за реализация на субективните му права, началният момент на течението на давността винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. Неупражняването на правата в рамките на този срок, води до погасяването на възможността за осъществяване на правата му чрез способите на принудителното изпълнение.

Когато вземането по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната вноска настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, а именно с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, включително и по съдебен ред. Така, бездействието на кредитора се санкционира с течение на давностния срок по отношение на вече станалите изискуеми погасителни вноски. В настоящия случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му. Ето защо, не може да се приеме, че от една страна, кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи не води до течение на давностния срок за тази част от вземането. Именно по тези съображения, въззивният съд достига 5 до заключението, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска /в този смисъл и Решение № 45/ 17.06.2020г. по т. дело № 237/ 2019 по описа на ВКС, ТК, II отделение;

Решение № 147/ 10.03.2021г. по т. дело № 2356/ 2019г. по описа на ВКС, ТК, II отделение; Решение № 107/ 02.06.2020г. по в. т. дело № 147/ 2020 по описа на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационен контрол с Определение № 157/ 12.03.2021 г. по к. т. дело № 1574/ 2020 по описа на ВКС, ТК, I отделение/.

Предвид гореизложеното, вземанията за главница са погасени по давност до 06.07.2015г. Не са погасени по давност общо 17 вноски по 11.67 лева за периода от 13.07.2015г. до 02.11.2015г., в общ размер от 198.39 лева.

Това обуславя извода на въззивния съд, че по договора за кредит ответникът дължи главница 198.39 лева. Върху тази главница се дължи обезщетение за забава за периода от 09.07.2017г. до 13.03.2020г. в размер на 53.94 лева.

Заявлението е подадено на 09.07.2020г., поради което обезщетението за забава преди 09.07.2017г. е погасено по давност.

С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява и обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.