Решение № 100 от 07.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600088 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 3 по НОХД № 190/21г на Търговищкия окръжен съд, постановена на 31.01.2022г., с която подсъдимите лица Д. Д. М., Д. М. М., Ю. Р. Р. и Р. М. О. са признати за ВИНОВНИ в извършване на деяние, наказуемо по чл.116, ал.1 , т.6, предл. 2 и 3, /за подс.

Дж. М. и т.12 / във вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК, а за двамата непълнолетни подсъдими и вр. чл. 63 ал.2 т.1 – за подс. Юл. Р. и чл.63 ал.1 т.2 от НК – за подс. Р. О. за това, че на 23.03.2021 год. в землището на с. Ралица, общ.

Търговище, в съучастие като съизвършители, с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития, умишлено умъртвили К. А. А. от с.Подгорица, общ. Търговище, чиято смърт настъпила на 23/24.03.2021 год., като деянието е извършено от подс.Д. М. при условията на опасен рецидив, а непълнолетните подсъдими Ю. Р. и Р. О. са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. На основание чл.54 от НК са наложени наказанията на четиримата подсъдими, а именно:

-на подс.Д. М. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 16 /шестнадесет/ 1 години при първоначален строг режим;

-на подс.Д. М. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 15 /петнадесет/ години при първоначален строг режим;

-на подс.Ю. Р. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 /пет/ години и 4 /четири/ месеца при първоначален общ режим;

-на подс.Р. О. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца при първоначален общ режим;

Със същата присъда четиримата подсъдими са признати за невинни и оправдани по първоначалното обвинение по чл.116 ал.1 т.11 от НК - да са извършили Д.ието по хулигански подбуди.

На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД двамата подсъдими Д. М. и Д. М. са осъдени солидарно да заплатят на гражд. ищци С. А. А. и Е. А. А. обезщетение за претърпните от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер общо на 100 000 /сто хиляди лева/ - по 50 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2021 год. до окончателното им изплащане, като до предявения размер от общо 200 000 лева за всеки от тях - искът е отхвърлен.

С така постановената присъда съдът е зачел времето, през което четиримата подсъдими са били с МНО „Задържане под стажа“ и такава по ЗМВР; налице е произнасяне по направените по делото разноски в полза на гр. ищци, на Държавата, както и държавна такса върху уважения гр. иск, а също и по веществените доказателства по делото.

Въззивното производство е образувано по жалби на защитниците на четиримата подсъдими Д. М., Д. М., Ю. Р. и Р. О. - адвокати Е. Р. /АКТърговище/, Д. М. /АК- Търговище/, Й. К. /АК-Търговище/ и Т. Р. /АКВидин/, в които се излагат аргументи за неправилност на присъдата, и в частност за необоснованост на същата, доколкото правните изводи на съда не съответстват на установеното от фактическа страна. Молбата е за отмяна на присъдата поради липсата на категорични доказателства за виновността на 4 подсъдими и и постановяване на нова, с която да бъдат оправдани; за връщане на делото за ново разглеждане от първоинст. съд поради допуснати съществ. процесуални нарушения, а също и за изменение на първоинст. съдебен акт и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление - такова по чл.124 от НК с налагане на съответното наказание на всеки от подсъдимите лица по реда на чл.55 от НК, а на подс.Р. О. и с приложение на института на условното осъждане.

В хода на съдебните прения пред състава на въззивния съд, представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на 2 жалбите, подробно мотивира становището си за правилност и обоснованост на постановената присъда, оспорва доводите на защитата на четиримата подсъдими за наличие на основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 124 от НК. Прави искане за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

Частните обвинители и гр. ищци С. А. А. и Е. А. А. не се явяват, не се представляват и от повереника си от първоинст. производство – адв. Д. П.

/АК-Търговище/.

Четиримата подсъдими се явяват лично и се представляват от надлежно упълномощени защитници.

Защитата на подс. Юл. Р. в лицето на адв. Й. К. /АК-Търговище/ поддържа жалбата с изложените в нея доводи за несъставомерност на деянието по чл.116 от НК, базирайки се на заключенията по СМЕ и КСМЕ във връзка с установените увреждания по пострадалото лице, както и това по СППЕ, имащо отношение към психическата зрялост и волевите задръжки на подзащитния му, в конкретната ситуация при наличието на авторитети – този на подс. Д. М., а също и данните за употреба на алкохол преди деянието.

Защитниците на подсъдимите Д. М., в лицето на адв. Ем. Б. /АКБлагоевград/, преупълномощен от адв.Д. М. /АК-София/ и Д. М. в лицето на адв. Т. Р. /АК-София/ поддържат депозираните жалби, като развиват доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, с твърдения за необоснованост на присъдата, т. к. е налице едностранчивост в подхода на първостепенния съд при кредитиране на гласните доказателства и превратна интерпретация на всички доказателства по делото, липса на цялостен анализ на същите, което оценяват на липса на мотиви; оспорват и правната интерпретация на направените от ТОС фактически изводи досежно умисъла на деянието и настъпилия вредоносен резултат с искане за преквалифицирането му по чл.124 от НК поради липса на умисъл за умъртвяване на постр.; навеждат доводи и за липса на категорични доказателства във връзка с квалиф. елемент по т. 6 пр. 2 –„особено мъчителен за убития начин“, поради необоснованост на заключенията на в. л. по приобщените СМЕ и КСММ; за явна несправедливост на наложените наказания. Основното искане, което се прави пред настоящата инстанция е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подзащитните им да бъде оправдани по възведените обвинения, а при условията на евентуалност за преквалифициране на деянието по чл.124 от НК.

Защитата на подс. Р. О. – адв.Т. Р. /АК-Видин/ поддържа депозираната жалба и развива съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради необоснованост на фактическите изводи на ТОС, а от там и правните такива. Молбата е за отмяна на присъдата и постановяване на 3 нова, с която подзащитният му да бъде оправдан, при условията на алтернативност - за изменение на присъдата с прилагане на закон за–леко наказуемо престъпление, такова по чл.124 от НК и налагане на наказание, което да позволи приложението на института на условното осъждане.

В своя защита: подс.Юл. Р. изразява съжаление за настъпилия съставомерен резултат, пояснява, че е искал само да набие пострадалия, т. к. последният задирял братовчевката му – св.Л. С., моли за намаляване на наказанието; подс.Д. М. поддържа изложеното от защитника му и моли да бъде оправдан по възведеното му обвинение; подс. Д. М. моли да бъде оправдан; подс. Р. О. изразява съжаление за случилото се пострадалия и моли съда за намаляване на наложеното му наказание за да може да продължи обучението си.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимите Юл. Р. и Р. О. отправят искане за намаляване на наложените им наказания, а подсъдимите Д. М. и Д. М. – да бъдат оправдани.

Съставът на въззивният съд, преценявайки доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като според защитниците на подсъдимите Д. М. и Д. М. са налице неправилно установени и напълно неизяснени отделни фактически положения. С оглед пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК и след събиране на допълнителни доказателства в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, настоящият състав на АпС-Варна обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за установени следните факти и обстоятелства:

Четиримата подсъдими лица Д. Д. М., Д. М. М., Ю. Р. Р. и Р. М. О. са роднини и близки приятели, като към 2021г, с изключение на подс.О., живеели със семействата си в с.Ралица, общ. Търговище. Подс.Д. М. е син на подс.Д. М., подс.Р. О. /към инкриминираната дата е бил 15 годишен/ е племенник на Д. М., т. к. последният и майката на О. са брат и сестра. Той живеел с майка си в гр.Търговище, но често гостувал на баба си - майката на Д. М., в с.Ралица. Семействата на подс.Ю. Р. /към инкриминираната дата е бил 16 годишен/ и на подс.Д. М. поддържали приятелски отношения и при гостуването на подс.Р. О. в с.Ралица, Юл.Р. също бил постоянно в къщата на М.и.

В същото село в къща, предоставена му под наем от подс.Д. М., живеел св.Е. С.. Последният имал десет деца, но след смъртта на съпругата му, при него останали да живеят две от тях- пълнолетния му син- св.Севдин С., който 4 работел заедно с него във фермата на селото и непълнолетната му дъщеря -св.

Л. С. /15 годишна/. Непълнолетната свидетелка до м.октомври 2020г била настанена в професионално приемно семейство поради невъзможност за отглеждане в семейна среда и след прекратяването му през м.декември, грижите по оглеждането й поел баща й. Момичето живеело в наетата под наем от баща й къща и помагало в домакинството.

Пострадалият К. А. живеел в с.Подгорица, общ.Търговище и бил дългогодишен приятел със св. Е. С., на когото често гостувал, оставайки за няколко дни в дома му. Св.Е. С. имал доверие на пострадалия и не се притеснявал при оставането му в дома заедно с дъщеря му.

Подс.Д. М. изпитвал симпатия към петнадесетгодишната Л. С., дразнел се когато младежи посещавали момичето в дома й, затова и изхвърлил двама от тях при гостуването им.

На 22.03.2021 год. постр.К. А. посетил дома на св.Е. С., т. к. имал да му връща парична сума,/която върнал/ и останал да пренощува там.

Вечерта на 23.03.2021г св. Е. С., брат му – С. С. - баща на пост.Юл. Р. и подс.Д. М. се черпели с алкохол в местния магазин. След затварянето му в 19.00 часа, тримата се преместили в дома на Д. М. и подс.Д. М., където продължили с консумацията на алкохол. Към тях се присъединили подс.Д. М. и непълнолетните Ю. Р. и Р. О.. Всички, с изключение на подс.О. консумирали алкохол. Тогава станало въпрос, че постр.К. А. гостува на св.Е.

С. от предната вечер. След 19 часа св.Е. С. тръгнал за работа, а с него излязъл и брат му С. С.. Към 20.00ч четиримата подсъдими Д. М., Д. М., Р. и О. решили да отидат с автомобила на подс.Д. М. /ЛА„Опел Зафира“ с рег. № Т 22 74 КК/ до съседното село Давидово и да закупят още алкохол, т. к. знаели, че магазина работи до 21.00 часа. Тогава подс.Д. М. казал, че първо ще отидат до дома на св.Е. С. за да изгонят К. А.. Когато стигнали до къщата, от автомобила слезли двамата непълнолетни подсъдими Р. и О. и през полуотворената врата влезли в нея. Видели, че постр.К. А. седи в стаята на дИ.а и гледа в телефона си, а св. Л. С. и двете и братовчедки - М. Е. /на 11 години/ и Сюлбие Е. /на 9 години/ - сестри на подс.Р., слушат музика. Пръв към пострадалия се насочил подс.Р. и го запитал, какво прави в дома, след което започнал да му нанася удари с юмруци в областта на гърдите и главата.

Ударите прераснали в ритници след като пострадалият паднал, и тогова към побоя се включил и подс.О.. В този момент в стаята влязъл и подс.Д. М., който веднага се насочил към пострадалия и с чашата за кафе, находяща се на масичката, му нанесъл силен удар в областта на лицето, като също започнал да го рита по тялото. Св.Л. С. и двете й малолетни братовчедки били силно уплашени и плачели и подс.Ю. Р. казал на двете си сестри /М. и С./ да отидат в другата, но те не сторили това. Последен в стаята влязъл подс.Д.М., който 5 на два пъти блъснал постр.К. М. по гърдите, за да не му позволи да стане, влючвайки се с ритници в побоя над него. Виждайки уплахата на св.Л. С. и на двете деца, подс.Д. М. ги избутал в другата стая, която нямала врата и дръпнал завесата, за да не се вижда случващото се в помещението. Св.Л. Е. обаче веднага я дръпнала в обратна посока и видяла, че постр.К. А. лежи на земята без да се съпротивлява и само предпазва с ръце главата си. Тогава чула подс.Д. М. да казва на другите трима да го бият и те продължили всички едновременно да го ритат. Виждайки побоя над пострадалия и кръвта по лицето му, св.Л. С. излязла от съседната стая и направила опит да хване за гърба братовчед си - подс.Р. за да преустанови той нанасянето на удари. В един момент пострадалият успял да се измъкне и побягнал навън, както бил по чорапи и тънка блуза. Тримата подсъдими Д.М., Д. М. и Р. О. хукнали веднага след него, а подс.Р. останал за малко в стаята и взел телефона на постр.А.. Веднага след това и той излязъл навън, като св.Л. С. го последвала.