Определение № 132 от 02.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Смолян, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500097 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.83,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 1403/29.02.2024г. от Е. С. А., чрез пълномощника й адв.Е. И. срещу Определение № 121/19.02.2024г., постановено по гр.д.№ 97/2024г. по описа на Районен съд-Смолян, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса. Поддържат се оплакания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като ищцата разполагала със средства, за да заплати дължимата по делото ДТ в размер на 216 лева , която не е във висок размер. Първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на социалния статус на молителката, получавания от нея доход, че отглежда две непълнолетни деца и че получаваната от нея инвалидна пенсия за дете не са средства за заплащане на дължимите държавни такси, а заради болестта на дете което се нуждае от повече средства от всяко друго здраво дете, както и че държавната такса по заведените от нея множество дела надхвърля 2000 лева, по които дела следва да заплатят и разноски за ССчЕ. Твърди се, че по този начин районният съд възпрепятства достъпа до правосъдие. Сочи се, че при произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса по чл.83,ал.2 от ГПК, съгласно съдебната практика, съдът е длъжен да извърши преценка въз основа на доказателствата по делото за имущественото състояние на ищеца, за семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за заплащане на държавна такса и след изясняване на общото материално състояние на ищеца да извърши съпоставка с размера на дължимата държавна такса, за да прецени разполага ли с достатъчно средства за заплащането й. Моли да се изиска справка от РС-Девин за всички заведени от молителката дела и размера на дължимите по тях такси, да се изиска справка от ТД на НАП за получаваните от ищцата доходи, да се изиска справка от КАТ за регистрирани на името на ищцата МПС, да се изиска справка от ГРАО за децата на ищцата и тяхната възраст, както и справка от имотния регистър за регистрирани от ищцата недвижими имоти. Моли да се отмени обжалваното определение и ищцата да бъде освободена от внасянето на държавна такса и разноски по делото.

1

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че молбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Гр. д. № 472/2023 г. по описа на РС-Мадан е изпратено по подсъдност на РС-Смолян и е образувано под № 97/2024г. по депозирана искова молба от Е. С. А. срещу „Ф. Б.“ ЕООД с искане да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/10.07.2023г. с ответника, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.

С Разпореждане № 214/02.02.2024г. първоинстанционният съд оставил без движение исковата молба с указание за внасяне на дължимата ДТ в размер на 216 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено от ищцата, чрез пълномощника й адв Е.

И. на 09.02.2024г. С молба вх.№ 1048/13.02.2024г. ищцата е поискала освобождаване от внасяне на ДТ, поради невъзможност да я заплати, като е представила декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че семейството на ищцата се състои от нея и две деца- Я. ,родена на 20.02.2013г. –малолетна на навършени 11 години и Р., родена на 20.01.2016г.малолетна на навършени 8 години. Ищцата е декларирала, че получаваните от нея трудови възнаграждения възлизат на 970 лева и инвалидна пенсия в размер на 440 лева, че не притежава недвижими имоти, не притежава МПС, не притежава акции, облигации и движими вещи на значителна стойност, не разполага с влогове, няма вземания от трети лица. След извършена от въззивния съд служебна справка в ЕИСС относно действащите трудови договори на молителката се установява, че същата работи по трудов договори в „Й. Б.“ ЕАД като продавачконсултант.

С обжалваното Разпореждане № 121/19.02.2024г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за освобождаване от задължението за заплащане на ДТ в размер на 216 лева, като е приел, че при съпоставянето й с имущественото състояние на семейството, не са налице основания за освобождаване от заплащането на държавна такса.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че изводът на първоинстанционният съд за липсата на основания за освобождаване от държавна такса е правилен.

Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 573/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т. о., Определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о., Определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 155/07.04.2020г. по ч.т.д.№ 173/2020г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 603/02.10.2014. по ч.т.д.№ 2139/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът следва да ги съпостави с цената на иска и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна 2 такса.

В случая въззивният съд счита, че не са налице основания за освобождаването на ищцата от задължението за заплащане на държавна такса по исковото производство, тъй като таксата не е прекомерна и не поставя ищцата в невъзможност да я заплати. От представената декларация за гражданско и имуществено състояние и от направените от въззивният съд справки се установява, че ищцата е на 33 навършени години, в трудоспособна възраст е, работи по трудов договор, като е декларирала, че получава трудово възнаграждение в размер на 970 лева, не е посочила дали има съпруг и какви доходи получава, ищцата има две малолетни деца на 11 и на 8 години, за които не е декларирала, че получава детски надбавки, но с оглед декларираните й доходи би следвало да получава детски надбавки в размер на 110 лева.Декларирала е,че получава инвалидна пенсия с твърдение в жалбата, че е за дете в размер на 440 лева. Не е декларирала, че има влошено здравословно състояние. Ищцата е получила паричен заем в размер на 4000 лева по процесния договор, поради което след преценка на имущественото й състояние и съпоставянето му с размера на дължимата държавна такса, съдът счита, че ищцата е в състояние да заплати дължимата държавна такса. Обстоятелството, че молителката в кратък период от време е завела общо 10 броя дела, видно от изисканата справка от РС-Смолян, не може да се приеме за основание за освобождаване й от внасянето на държавна такса, тъй като преценката се прави по всяко конкретно дело.

Следва да бъде допълнено, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 134/22.01.2024г. по т.д.№ 2023800390/1958 по описа за 2023г. на І т.о. на ВКС цената на иска се определя от „стойността на договора“, който в настоящия случай е 4000 лева, като начислените върху тази сума акцесорни вземания не влизат в понятието „стойност на договора“ или в случая дължимата ДТ е в размер на 160 лева.

По изложените съображения въззивният съд счита, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на ДТ по делото и като е достигнал до този извод районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 121/19.02.2024г , постановено по гр.дело № 97/2024г. по описа на РС-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3