Решение № 12602 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12602 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110142207 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Л. М. М., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 213,01 лева, представляваща остатък от главница по договор за потребителски кредит № 40006863139 от 01.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК30.12.2024г. до окончателното плащане, сумата от 776,36 лева–договорна лихва за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г., сумата от 577,32 лева-мораторна лихва за периода от 16.10.2022г. до 04.10.2024г., сумата от 149,76 лева-мораторна лихва за периода от 04.10.2024г. до 29.12.2024г. и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 413,11 лева, представляваща непогасен остатък от възнаграждение за предоставена допълнителната услуга „Фаст“ и за сумата от 1 197,84 лева, представляваща непогасен остатък от възнаграждение за предоставена допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.07.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът–„Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на 01.12.2021г. сключил с Л. М. М. Договор за потребителски кредит № 40006863139, по силата на който на последната е отпуснат заем на стойност от 3 500 лева при ГЛП 41,00 % и ГПР - 49,15 1

%. Сочи, че за кредитополучателя е възникнало задължението да погаси заема в 36месечен срок съгласно определен погасителен план. Поддържа, че по желание на ответника са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като за тяхното предоставяне било уговорено възнаграждение от 875 лева за първата и съответно 2 450 лева за втората услуга. Сочи, че общият размер на ежемесечната погасителна вноска с включените допълнителни услуги е в размер на 259,08 лева, изискуема на 15-то число на съответния месец. Поддържа, че е изпълнил точно и своевременно задълженията си си по договора, като на 01.12.2021г. е извършено поисканото от ответницата рефинансиране на кредит с кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата от 1 145,65 лв. Сочи, че по желание на ответника е сключена застраховка „Защита на кредита“, като част от усвоената сума, възлизаща на 119,70 лв., е преведена на застрахователното дружество, а с остатъка от 2 234,65 лв. е заверена посочената от кредитополучателя банкова сметка. Излага, че на 06.07.2023г. страните са постигнали съгласие за отлагане на погасителни вноски № 19, № 20 и № 21. Посочва, че ответната страна е усвоила кредита и е извършила плащания на обща стойност от 4 774,36 лв.

Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 04.10.2024г., за което обстоятелство ответникът е уведомен чрез писмо на посочения в договора адрес.

Излага, че към момента на депозиране на исковата молба е настъпил падежът на всички погасителни вноски–15.02.2025г. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да уважи предявените искове.

Ответникът – Л. М. М. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на сумите за договорна лихва с аргументи, че клаузата е нищожна и неравноправна. Релевира възражение за недействителност и на уговорките, предвиждащи възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ като противоречащи на ЗЗП. Оспорва размера на лихвите и на допълнителните услуги, като прекомерни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

2

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства от ищеца: договорно правоотношение с ответника, по силата на което му е предоставен заем в сочения размер, че падежът на задължението е настъпил, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост, обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, наличието на валидна уговорка между страните за предоставяне на процесните допълнителни услуги, предоставянето на услугите от ищеца и тяхната стойност, както и че клаузите от договора са индивидуално уговорени. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на задълженията на падежа, както и въведените с отговора на исковата молба възражения.

От изявленията на страните в хода на производството, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 01.12.2021г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и Л. М. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 40006863139, по силата на който на ответницата е отпусната заемна сума в размер на 3 500 лв. при ГЛП от 41 % и ГПР – 49,15 %, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 5 999,54 лева. От договора е видно, че предоставената на заем сума е отпусната за рефинансиране на задължение на кредитополучателя към финансовата институция в размер на 1 145,65 лв. Страните са постигнали съгласие и за допълнителна услуга „Fast”, предоставящо право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и допълнителна услуга „Flexy” за промяна на погасителния план на потребителския кредит. Срещу предоставянето на тези допълнителни услуги е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 875 лв. за първата и 2 450 лв. за втората услуга, като съгласно преддоговорната информация размерът на вноските на закупените допълнителни услуги са дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В чл. 15 от Общите условия е посочено, че закупуването им е по желание на кредитополучателя. Установява се, че размерът на задължението потребителския кредит, ведно с допълнителните услуги е 9 324,54 лева, платима на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 259,08 лв. с падеж 15-то число на съответния месец съгласно приложения погасителен план. От раздел V на договора е видно, че е сключена и застраховка „Защита на кредита“ в полза на кредитора срещу застрахователна премия в размер на 119,70 лева.

Установява се, че на 05.07.2023г. страните са сключили Анекс № 1 към договора за потребителски кредит, по силата на който се отлага изпълнението на погасителни вноски № 19, № 20 и № 21, като е изготвен и нов погасителен план, съгласно който 3 падежът на последната погасителна вноска е 15.02.2025г.

Основен спорен въпрос между страните е действителността на клаузата относно възнаградителната лихва. При преценката за нейния валиден характер следва да се вземе предвид, че ответникът е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, нито е налице някое от изключенията по чл. 9, ал. 1 ЗПК. В това отношение, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори. /Решение по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, Решение по дело Salvat Editores – С-244/98, Решение по дело Mostaza Claro – C-168/05, Решение по Pannon GSM – C-243/08, Решение по Banco Espanol de Credito SA – C618/1/.

С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя.

Като твърдян порок на договора за потребителски кредит е посочено противоречието на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй като нейният размер многократно надхвърля стойността на законната лихва за забава. На първо място, следва да се отбележи, че съдебната практика, която ограничава преценката за нищожност на възнаградителната лихва единствено до размера на законната лихва за забава е преодоляна. Понастоящем се възприема, че задаването на императив на конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния размер на законната лихва, без подобен максимален размер да е законодателно уреден и без да се преценят всички обстоятелства по договора, е необосновано /в този смисъл Решение № 50086 от 21.12.2023г. по т.д. № 1027/2022г. на ВКС, I т.о./. Нищожност на това основание би била налице, ако клаузата за заплащане на договорна лихва предвижда такъв размер, който излиза извън присъщата функция да бъде възнаграждение, което заемателят дължи на кредитора за това, че му е предоставена възможността да ползва паричните средства, предмет на договора, за определен продължителен период от време. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Преценката следва да се осъществи и като се прецени същността на възнаградителната лихва, която от една страна представлява цената на 4 парите като капитал, а от друга – цената на времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. Следователно, от определящо значение за съответствието на клаузата за възнаградителна лихва с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност е продължителността, по време на която заемателят ще се ползва отпуснатите му парични средства – 36 месеца, че същата е във фиксиран размер за срока на договора – арг. от раздел III, т. 1 от СЕФ и чл. 4.1 от общите условия, както и че се касае за кредитиране без предоставено обезпечение.

Съобразявайки тези факти, следва да се приеме, че уговорката за договорна лихва кореспондира с общоприетите правила на морала, израз е на свободата на договаряне и не внася неравновесие в правата и задълженията на страните.

Както националното законодателство, така и правото на Европейския съюз, в частност Директива 93/13/ЕИО регламентират задължение в тежест на съда да следи служебно за нищожността на договорите, сключени с потребители, като в преценката си относно действителността не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания. При анализ на договора за потребителски кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.