Решение № 548 от 19.02.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110104694 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, *****, чрез процесуалния й представител – адв. М.

Н., срещу Л. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Златоград, ул. *****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е едноличен собственик на следните недвижими имоти, поради трансформация на лично имущество, а именно: 1.

Поземлен имот с идентификатор 14653*****, с площ 686 кв. м., представляващ нива, шеста категория, при съседи: ПИ с идентификатори 14653*****, 14653*****, 14653***** и 14653.*****, находящ се в с. Генерал Кантарджиево, м-ст *****, община Аксаково, област Варна; 2. 72.01 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 14653.*****, целият с площ 1140 кв. м., представляващ нива, шеста категория, при съседи: ПИ с идентификатори: 14653.*****, 14653.*****, 14653.*****, 14653.*****, 14653.***** 14653.*****, 14653*****, 14653*****, 14653*****, 14653.*****,

14653.*****, 14653.*****, 14653.*****, 14653.*****, 14653.*****, *** и ***, находящ се в с. Генерал Кантарджиево, м-ст *****, община Аксаково, област Варна; 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.615*****, представляващ жилище – апартамент на ет. 1 от двуетажно масивно жилище – къща, находяща се в гр. Добрич, ул. *****, със застроена площ 50.60 кв. м., ведно с прилежащата изба с площ 11 кв. м., с отделен вход, при граници и съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 72624.615*****, ведно със съответните проценти идеални части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 72624.615*****, както и 4.

Поземлен имот с идентификатор 72693.*****, находящ се в с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ 536 кв. м., при съседи: ПИ с идентификатори 72693.***** 72693.***** 72693.***** и 72693.*****

В исковата си молба ищцата К. М. В. излага, че с ответника са съпрузи, като са 1 сключили граждански брак на 18.10.1998 г. в гр. Златоград, като има образувано гр. д.

№ *****2023 г. по описа на ВРС, 20 състав, за прекратяване на брака с развод. Твърди, че двамата с ответника са във фактическа раздяла от 2007 г., като тя живее в гр.

Добрич, а съпругът й от дълги години живее в Германия. Посочва, че е решила да придобие със свои лични средства имоти по време на брака им. С постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2023 г. на ЧСИ И.С., са й възложени следните имоти: ПИ с идентификатор 14653*****, както и 72.01 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 14653.*****, находящи се в с. Генерал Кантарджиево, област Варна, за сумата 3800 лв. Поддържа, че цената на тези имоти е заплатена чрез получено от нея дарение от страна на сина й М.Л. В.. По силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот от *****2019 г. е закупила жилище – апартамент на ет. 1 от двуетажно масивно жилище – къща, находяща се в гр. Добрич, ул. *****, с площ 50.60 кв. м.

Излага, че продажната цена на имота в размер на 14000 лв. е заплатена от нея на две равни части – по ½ на всеки от двамата продавачи. За целта е сключила договор за потребителски паричен кредит за сумата 18000 лв. на 05.09.2019 г. Посочва, че на 08.11.2019 г. е продала свой собствен имот – нива в землището на с. Добрин, община Крушари, за сумата 19002 лв., която сума покрива по-голямата част от кредита, с който е заплатила продажната цена на процесния апартамент. На 02.03.2021 г. сключила с „ОББ“ АД договор за потребителски кредит за сумата 19000 лв., с който погасява предходния кредит. Твърди, че всички останали месечни вноски по кредита са заплащани с личните й средства от получаваното трудово възнаграждение. С постановление за възлагане на недвижим имот от 12.10.2020 г. на ЧСИ Л.Т. й бил възложен поземлен имот с идентификатор 72693.*****, находящ се в с. Топола, област Добрич, за сумата 3560 лв., която твърди, че е заплатена със сумата от усвоения кредит от 02.03.2021 г. Поддържа, че така придобитите по време на брака между страните недвижими имоти са нейно лично имущество, тъй като ответникът няма какъвто и да е принос. Счита за оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът Л. М. В., редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. В. Х..

Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Излага, че към настоящия момент бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № *****2024 г. на ВРС, 20 състав. Оспорва като неотговарящи на действителността изложените от ищцата в исковата молба факти и обстоятелства.

Признава, че от 2007 г. двамата с ищцата са във фактическа раздяла. Посочва, че през цялото време е осигурявал цялостната издръжка на семейството, като ежемесечно е извършвал парични преводи по банковата сметка на ищцата и общия им син М.Л. В..

Счита, че от представения с исковата молба договор за дарение не може да се установи по категоричен начин извънбрачния произход на средствата в размер на 3800 лв., дарени на ищцата от сина им М.В.., доколкото е изпращал парични средства както на ищцата, така и на детето, тоест средствата са постъпвали в семейния бюджет.

Поддържа, че така сключеният договор за дарение е симулативен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като е налице пълна симулация. Твърди, че макар ищцата да е изтеглила кредит за закупуване на процесното жилище, то погасителните вноски по кредита са с произход семейни средства, предвид ежемесечните преводни нареждания, които той е извършвал към ищцата. Счита, че не е настъпила трансформация при условията на чл. 23, ал. 1 СК, а имотите, предвид придобиването им по време на брака със средства, постъпвали в семейния бюджет, са част от съпружеската имуществена общност, съответно след прекратяване на брака между страните са останали в обикновена съсобственост на двамата съпрузи при равни дялове. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото на 22.01.2025 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М. Н., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок представя 2 писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния му представител – адв. В. Х., в нарочна молба по хода на делото поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Представя писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

23, ал. 1 СК.

За основателността на така предявените искове е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване в производството да установи, ч е двамата с ответника са сключили граждански брак, че са във фактическа раздяла от 2007 г., както и че придобитите от нея по време на брака недвижими имоти са заплатени изцяло с нейни лични средства – чрез дарение от страна на сина й Мануел, както и средства от изтеглени от нея кредити, погасявани от нея с доходите от трудовото й възнаграждение, съответно със средства от продажба на свой собствен недвижим имот.

По делото са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, следните обстоятелства: че страните са сключили граждански брак на 18.10.1998 г. в гр. Златоград, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2007 г., както и че с решение № *****2024 г., постановено по гр. д. № *****2023 г. по описа на ВРС, 20 състав, бракът между ищцата и ответника е прекратен с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, на основание чл. 50 от СК.

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства – постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2023 г. /л. 8 и 9 от делото/, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от *****2019 г. /л. 15 от делото/ и постановление за възлагане на недвижим имот от 12.10.2020 г. /л. 30 от делото/ се установява, че ищцата е придобила процесните четири недвижими имота, предмет на предявения иск за трансформация. Не е спорно, че същите са придобити по време на брака между страните, съответно по време на съществуващата от години фактическа раздяла между съпрузите.

Съобразно изложеното в Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г., постановено по тълк. д. № 5/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, през време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК. Искът по чл.

23 СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко – продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност.

Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Трансформацията е възможна при доказване произхода на 3 средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството – чл. 32, ал. 2 СК /чл. 25, ал. 2 СК, отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.

По отношение на придобиването на ПИ с идентификатор 14653***** лв., с площ 686 кв. м., и 72.01 кв. м. от ПИ с идентификатор 14653.*****, целият с площ 1140 кв. м., представляващи ниви, находящи се в с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, област Варна, за сумата в общ размер от 3800 лв., видно и от постановлението за възлагане от 08.11.2023 г., ищцата навежда твърдения, че същите са придобити с нейни лични средства – получено дарение от сина й М.Л. В., доказателство за което е и представеният договор за дарение от 01.11.2023 г. /л. 14 от делото/, съгласно който дарителят М.Л. В. е дарил безвъзмездно на дарената К. В. М. сумата 3800 лв., които тя да използва за закупуването на посочените два имота, находящи се в землището на с. Генерал Кантарджиево.