Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 26.11.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 275/2024
Вид
Решение № 285
Подписан
26.11.2024
В сила
06.03.2026
Състав
Елизабета Кралева, Таня Живкова, АЛЕКСАНДРА НАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Монтана, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500275 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №240/27.05.202024година постановено по гр.д.

№85/2023година по описа на Районен съд гр.Монтана е отхвърлен предявения от В. П. с ЕГН ********** от град *, ул.* *иск срещу М. М. с ЕГН ********** от град *, жк.*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*за установяване правото на собственост на ищеца върху площ от около 200 кв.метра от ПИ с идентификатор *по КККР на град *с административен адрес град *, ул.* *, която се владее от ответника без основание и за осъждане на последния да предаде процесната площ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Недоволен от така постановеното решение е останал В.П., от р. *и е обжалвал същото в предвидения в закона срок за това с доводи за неправилност и незаконосъоблазност. Счита, че същото е произнесено несправедливо и не коренспондира на събраните по делото устни и писмени доказателства за извършено обсебване на част от неговия имот от изградената ограда от М. М. незаконна без строителни разрешения и книжа за дадена му строителна линия и трасе. Това се установява от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 410 / 2014 на ОП - *. Три месеца по - късно ответникът е използвал бездействието на прокуратурата, и е „озаконил“ своята първично незаконна ограда за да му отнеме част от двора. И това е механизма на измамата- най-напред бута стара ограда, навлиза в съседен двор, построява своя масивна ограда като отнема или обсебва за себе си част от съседен парцел, а след това корупционно „озаконява“ извършената от него кражба. Моли съда като има предвид 1 гореизложеното да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и уважи исковата претенция изцяло, така както е предявена.

Това становище се подържа и в съдебно заседание от адв.Е., който служебно му е назначен с Определение №219 от 16.02.2023година за оказване на правна помощ в първоинстанционното производство в подробно изложени писмени бележки.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната страна по жалбата от М. К..Същия не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взима допълнително становище.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбите оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.108 от ЗС по отношение на 200.00кв. м. от имот с административен адрес с град *, ул.* *с площ от 735 кв.метра според документ за собственост от 1912 година, а по КККР - 591 кв.метра.Ищецът е претендирал, че е собственик на имот УПИ * в кв.*по плана на гр.*, а по КККР на гр.*, ПИ с индентификатор *, находящ се на административен адрес, гр.*, бул **с площ от 735кв.м. според документа за собственост от 1912годиан, а по КККР591кв.м.Ответникът М. М. е собственик на съседен имот с кратък индентификатор *.Ищецът твърди че ответникът е изградил ограда между двата имота, като е завзел част от собствения му имот от около 200кв.м.Претендира ответникът да му възстанови незаконно завзетата част от имота.

За да постанови атакуваното решение и отхвърли исковата претенция изцяло ,Районен съд Монтана е приел, че ищецът не е собственик на площ от около 200 кв.метра, която да е „завзета “ и да се владее без основание от ответника. По - малката площ на ПИ с идентификатор *от 591 кв.метра в сравнение с площта на имота, закупен през 1912 година от прадядото на ищеца 735 кв.метра, се дължи на извършената през 1958 година делба, при която от имота са обособени два Парцела и само онзи от тях, който е поставен в дял на Т.Г. е преминал в патримониума на ищеца.

Така изложените изводи на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни като краен резултата и напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради което МОС при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях.

За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, че имота се владее от ответника и това владение е без правно основание.

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез 2 правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Според разпоредбата на чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът сам се откаже от него Ищецът претендира да е собственик по наследство на ПИ с идентификатор *по КККР на град *, находящ се на административен адрес град *, ул.* *, а ответникът - собственик на съседния имот с идентификатор *.

Предмет на спора между страните е принадлежността на правото на собственост по отношение на площ около 200 кв.метра.

От представените нотариални актове, скици, протокол за доброволна делба и справка от СГКК - *, се установява, че през 1912 година М.Г. е закупил терен с площ от 735 кв.метра като част от градина. В последствие през 1958 година по силата на извършена съдебна делба по гр.д.

450/1958 година по описа на Видинския народен съд, имотът е поделен между синовете на М. Г. - Т.Г. и Л.Г., като от него са обособени два парцела, всеки с площ от около 400 кв.метра. Действащата кадастрална карта на град *е одобрена със Заповед РД 18 - 5/28.01.2008 година и не е променяна по отношение на двата имота - ПИ с идентификатор *и ПИ с идентификатор *.

Имотът за който претендира ищецът (този с кратък идентификатор *) е с площ от 591 кв.метра. Според записванията в кадастралния регистър, имотът е собствен на Т.Г., а построената в имота жилищна сграда - на двете му дъщери В.С. и В.Т. П.а по силата на дарствени разпореждания, извършени с НА *, тУП, рег.*, д.*от 31.03.1975 година и съответно НА *от 31.03.1975 година.

От заключението на вещото лице Е.Н. по изпълнената съдебнотехническа експертиза не се установява наличие на регулационни изменения, касаещи двата съседни имота, имотните граници съвпадат с действащия регулационен план, а изградената на място ограда съвпада с имотната граница, т.е. не е налице навлизане в съседния имот. Съгласно приложените документи (визи за проектиране) няма неуредени регулационни сметки. При подаване искане за издаване на разрешително за даден строеж, изискването за издаване на такова е дворищната регулация да е приложена. В случая имаме няколко такива документа, издадени от община *. Изискването за приложена регулация следователно е спазено.

Както се посочи по-горе за да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се установи, че ищецът е собственик на спорния имот, че същия се владее от ответника и това владение е незаконно.

На първо място МОС намира, че ищецът не е ангажирал безспорни доказателства че е собственик на процесния имот, тъй като не може да се установи правоприемство между него и М. Г. -не е представено удостоверение за наследници с оглед приложения нотариален акт от 1912година за собственост.Не се установява и кои са наследниците на В. и В. Т. със съответен акт.На приложената по делото скица л.65 като собственик на имота по КРНИ е записан Т.Г.

От друга страна дори и да се приеме, че ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца по отношение на имот с индентификатор *, МОС приема, че не е установено по несъмнен начин ответникът да владее част от 3 този имот и това владение да е без правно основание.Както се посочи по-горе в заключението си вещото лице изрично е посочило, че имотните граници на двата имота съвпадат с действащия регулационен план, а изградената на място ограда съвпада с имотната граница, т.е. не е налице навлизане в съседния имот. И съгласно приложените документи няма неуредени регулационни сметки, т.е всеки владее своята част от имота е.Горните изводи на съда не се променят и от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на св Н.С. и Л. Я., разпитани в с.з. от 24.04.2024година, които възпроизвеждат спомени за имота от 80-те години на миналия век, но не и към настоящия момент да установяват противоправно владение от страна на ответника по отношение на процесната част от имота.

При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира, че ищецът не е установил завладяване на част от негов собствен имот без правно основание от ответника, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Разноски по делото не се претендират, поради което МОС не присъжда такива.

Водим от гореизложеното МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение№260/27.05. постановено по гр.д.

№85/20243одина по описа на Районен съд гр.Монтана.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4