Решение № 141 от 16.07.2020, Административен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ град Ловеч, 16.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 230/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Административното дело е образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Ветово по подадено от В. заявление.

В жалбата се излага, че по подадено по имейл заявление за достъп до обществена информация, до изтичане на законоустановения срок оспорващият не е получил решение за достъп или за отказ за достъп до исканата информация, нито съобщение за уточнение или за удължаване на срока. Сочи се единствено получен имейл с неподписано съобщение от адв. К., с което не се предоставя искания достъп. Така постановеният мълчалив отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи, че органът следва да постанови изричен писмен акт и мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Иска се съдът да отмени отказа и да задължи АО да постанови писмено решение за достъп до исканата обществена информация.

Претендират се направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. В представена писмена защита ангажира становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата. Доводите са, че на изпратеното становище с искане заявителят да обоснове обществената значимост на информацията не е получен отговор, поради което срокът за произнасяне на органа не е започнал да тече; исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като тя не се създава и съхранява от общината; за жалбоподателя липсва правен интерес от получаване на информацията, тъй като живее в с. Голец, общ. Угърчин, а правен интерес от информацията, свързана с Община Ветово, имат само гражданите на общината; изложени са и доводи за злоупотреба с право поради ситуацията в страната. В писмено становище се оспорва изначално правото на жалбоподателката да получи исканата обществена информация, като се твърди, че последната попада в ограниченията по чл.7 от ЗДОИ и решението за отказ на Кмета на община Пирдоп е законосъобразно.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Х.В. подава по електронен път на 14.02.2020г. в 16:40 ч. до Кмета на община Ветово заявление за достъп до обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да й бъде предоставена информацията. Заявлението е подадено на електронен адрес [email protected] и е регистрирано в общината с вх.№ 80Х-526-1/17.02.2020г. С неподписано становище от адв. К., юрист към общината и оправомощена да отговаря на заявления за достъп до ОИ, изпратено по имейл до заявителката на 02.03.2020г., последната е уведомена, че през периода 2014-2020г. в Община Ветово не е имало утвърден щат и структура и се е работило по приетите щат и структура за 2012г., копията на сключените договори съдържат лични данни на трети лица, които не са изразили изрично съгласие или несъгласие за предоставянето им и е необходимо техническо време да се осъществи контакт за получаване на съгласие. В съобщението се иска за периода на получаване на съгласие заявителката да обоснове подробно обществената значимост на исканата информация. В придружителното си писмо от 21.05.2020г. ответникът изрично сочи, че по заявлението до момента няма постановен отговор, тъй като срокът за отговор не е бил изтекъл.

На интернет сайта на Община Ветово в секция „Достъп до обществена информация“ са публикувани Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Ветово, като в правилата са посочени адреса на общината, адреса на електронна поща за подаване на заявления за достъп до ОИ [email protected] и мястото в общинската администрация, в което се приемат заявления по ЗДОИ. Именно на посочения във Вътрешните правила адрес на електронна поща е подадено и процесното заявление, което видно от входящия номер е получено в общината и е регистрирано.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по постоянен адрес на адресата на отказа, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Преценявайки основателността на жалбата на основание доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че ответникът е нарушил приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация, с което е формирал мълчалив отказ. Цитираната разпоредба задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение.

Според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно или не следва да се предоставя достъп до търсената информация.

С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричните разпоредби на чл.28, ал.2, чл.34, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл.3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл.28-чл.33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.

В случая в придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка, не са посочени основателни причини, които да обосноват липсата на произнасяне по заявлението. Липсват каквито и да е данни за произнасяне на органа в рамките на законовия срок, а и до момента, като неиздаването на писмено решение изрично се потвърждава от ответника. Най-малкото несериозно звучи твърдението на органа, че няма постановено решение, тъй като законовия срок не е бил изтекъл към 21.05.2020г. С административната преписка не са представени никакви доказателства, че действително е изискано съгласие от трети лица за разкриване на част от информацията, а за по-голямата й част дори не е налице основание да се прилага чл.31 от ЗДОИ. Независимо от горното, при всички законови хипотези на удължаване на срока за произнасяне последният е бил изтекъл към посочената дата.

Съдът намира за незаконосъобразни доводите на пълномощника на Кмета на община Ветово, обосноваващи липсата на произнасяне, че предвид спецификата на изисканата информация, от лицето са изискани допълнителни доводи за обществена значимост на информацията, както и че информацията не е обществена по смисъла на ЗДОИ и заявителят няма правен интерес. Съгласно легалните дефиниции на чл.2, ал.1 и чл.11 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, като служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. При така дефинираното в закона, исканата от В. информация за дължими и събрани данъци за недвижими имоти в Община Ветово и предприетите в тази връзка действия, безспорно представлява служебна обществена информация. Налице е и надделяващ обществен интерес от предоставянето й. Община Ветово несъмнено е сред субектите по чл.3 от ЗДОИ, а поисканата информация е служебна обществена информация, за която не се твърди да са налице ограниченията по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Чрез нея заявителят може да си състави мнение за дейността на общината при начисляване и събиране на местните данъци, с което да се изпълни и една от основните цели на закона – повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект. Законът не ограничава правния интерес на заявителите по техния настоящ или постоянен адрес, нито регламентира задължение за заявителя да обосновава обществената значимост на исканата информация – това е изцяло в преценката на задължения субект.

Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Х.В. се е възползвала от възможността, която й предоставя разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща по чл.15, ал.1, т.4, който е обявен на интернет страницата на община Ветово. При подадено заявление по електронен път на адреса на електронната поща, обявен в секция „Достъп до обществена информация“ на интернет страницата на община Ветово, АО е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало задължение за произнасяне по смисъла на закона. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено от Х.В. до задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение.

По изложените съображения съдът счита, че действително е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация, който е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл.3 от ЗДОИ във връзка с чл.28, ал.2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл.34, съответно чл.38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

При този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателката за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за което следва да се осъди ответника.

Съдът намира за основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“ на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019г. на ВАС по адм. д.