Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 12.01.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 1220/2022
Вид
Решение № 13
Подписан
12.01.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Георги Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ямбол, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. В. при участието на секретаря М. П. М. като разгледа докладваното от Георги Д. В. Административно наказателно дело № 20222330201220 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба М. К. М. от гр. Я. против Наказателно постановление /НП/ № ...г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Я., с което за нарушаване на чл.173, ал.3, чл.173, ал.3 и чл.103 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3, пр.1, чл.174, ал.3, пр.2 и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 2000 лв. и 2 год., 2000 лв. и 2 год., 50 лв. и 1 мес.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в с.з., но пледира чрез процесуалния си представител за отмяна на НП на процесуално основание, като се навеждат и доводи по същество за незаконосъобразно издаване на АУАН и НП. Иска се заплащане на разноските по делото.

Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и обосновано. Претендират се разноските по делото.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 01.03.2022 г. на жалбоподателя е съставен АУАН за извършени 1 административни нарушения по чл.174, ал.3, чл.174, ал.3 и чл.103 от ЗДвП от св. В. В. - полицейски служител при С-р “ПП“ към ОД на МВР-Я., затова, че на 01.03.2022 г., в 00,00 ч., в гр..Я. к-с..., на паркинг пред бл.27 е управлявал л.а.”...., собственост на „....“ ЕООД, като отказва да му бъдат извършени проверки с техническо средство „....,за установяване на употребата на алкохол, както и с техническо средство „...., за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Водачът не изпълнил и предписанието за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химически лабораторен анализ за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, както и предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като отказал да получи талони за изследване с номера – 0012133 и 0012134. Водачът отказал да предостави за проверка и СУМПС и СРМПС на полицейските служители – свидетелите В.В. и неговите колеги – В. К. и И. Д.. Жалбоподателят отказал да получи АУАН и талоните, като отказите му били удостоверени от полицай Стоян Марков. На мястото на проверката бил и св. И. А., приятел на жалбоподателя.

Било подадено писмено възражение срещу издадения АУАН, което не било уважено от наказващия орган.

На 26.04.2022 г. Началникът на Сектор “ПП“ при ОД на МВР-Я., изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания.

Жалбоподателя е наказван само с един фиш за нарушаване на ЗДвП през последните 5 год.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите-полицаи, които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, като показанията на тези свидетели са логични, последователни и безпротиворечиви. Съдът не кредитира само онази част от показанията на св.И. А., в които се сочи, че жалбоподателят не е управлявал МПС преди извършване на проверката, т.к. в тази част показанията на този свидетел, който е в близки отношения с жалбоподателя, 2 се оборват изцяло от показанията на свидетелите-полицаи.

Показанията на свидетелите в кредитираната им част са логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото - АУАН, НП, талони за изследване, справка от ОД на МВР-Я. за наложени наказания на жалбоподателя, заповед на Министъра на МВР - приети и прочетени от сьда на основание чл.283 от НПК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са законосъобразно издадени, в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН и по конкретно чл.36 - чл.58 от ЗАНН. В тази връзка, съдът не споделя доводите в жалбата и тези от с.з. на представителя на жалбоподателя, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е издаден в присъствието на нарушителя, като му е разяснено от актосъставителя точно от фактическа и правна страна при какви обстоятелства, кога и къде е извършил процесното нарушение и кои материални норми от ЗДвП е нарушил умишлено, същият е отказал получаването на акта, както и на талоните за медицинско изследване, като много добре е разбрал защо са му съставени тези актове и какво е било тяхното съдържание, както и какви ще са последици от неизпълнението на даденото му задължително предписание с талоните. Отказът на жалбоподателя да получи тези документи е законосъобразно удостоверен от св. С.М.след стриктното приложение от актосъставителя на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Това поведение на жалбоподателя по време на проверката не му дало възможност да се запознае в детайли с АУАН и талоните. Не е нарушена и разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, защото жалбоподателят е направил своите възражения и същите не са приети за основателни от наказващия орган.

Неоснователен е изложеният в жалбата и в с.з. довод, че в НП са описани признаците на две алтернативни административни нарушения отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване 3 на употребата на алкохол и наркотични вещества и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол и наркотични в кръвта и урината на водача, без да е конкретизирано кое точно от тях е извършил той и за кое е санкциониран, което водило до нарушаване правото му на защита. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол и наркотици, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Нар.№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – дадени са предписания по чл.3а от наредбата за лабораторно изследване и въпреки това проверките за алкохол и наркотични вещества не са осъществени по причина, която може да му бъде вменена във вина. Тези два метода са предвидени алтернативно и при отказ на водача да изпълни разпорежданията на контролния орган, чрез единия от тях, е налице административно нарушение, като в случая контролният орган е длъжен да издаде съответните талони на водача. В случая първоначално е налице отказ от страна на водача да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол и на наркотичви вещества. Установено е и, че на водача са издадени талони за медицинско изследване, но той е отказал да ги подпише и получи, като не е дал кръвн и проби и урина за изследване, т.е. водачът е отказал да съдейства на контролните органи и чрез двата метода. Видно от АУАН и от НП е ясно, че жалбоподателят е бил санкциониран за неизпълнение и на двата метода за установяване на алкохол и наркотични вещества, защото и отказът да се получат талоните се приравнява на отказ да се изпълни предписанието, след като от материалите по делото се установява, че нарушителят е присъствал при изготвянето на талоните, разяснено му е, че трябва да даде кръвна проба и проба от урина за анализ и е отказал да изпълни предписанието. В случая е налице поведение на нарушителя, което е недобросъвестно, като са извършени и двете нарушения по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП. Лицето не е представило за проверка и документите си като водач на МПС на контролните органи. И трите нарушения са установени категорично от показанията на разпитаните свидетели-полицаи, като съдът не кредитира показанията на св. И. А., че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС, защото е в приятелски отношения с жалбоподателя, заинтересован е от 4 изхода на делото, имайки предвид и установените чужди вещи в процесния автомобил, които били предмет на тежко умишлено престъпление и чийто показания се опровергават от показанията на очевидците на административните нарушения. По делото е категорично установено от разпита на свидетелите-полицаи, че изобщо водачът не е давал проби с техническо средство и тест за наркотици. Той не е изпълнил даденото му задължително предписание с талоните за даване на кръвни проби и проба на урина, с които е бил надлежно запознат. В този случай нарушителят не може да черпи права от недобросъвестното и незаконосъобразно поведение, при условие, че контролният орган е изпълнил стриктно разпоредбите на посочената наредба и ЗАНН при констатиране на административните нарушения.

При издаването на НП административните нарушения са точно формулирани, като правилно са посочени и административнонаказателните норми, по които е санкциониран жалбоподателя. Между АУАН и НП има пълна кореспонденция от фактическа и правна страна, като не са допуснати съществени нарушения на закона/ЗДвП и ЗАНН/, които да водят до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят умишлено е извършил нарушенията по правилно посочените от контролния и наказващия органи материалн и разпоредби от ЗДвП. Жалбоподателят е отказал не само да бъде изпробван с технически средства, но и да изпълни предписанията за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол и наличието на наркотични вещества в кръвта и урината му. В тази връзка са и показанията на полицаите, които сочат, че първоначално е отказано извършване на проб и за употреба на алкохол и наркотици, а след това нарушителят е отказал да получи и талоните за медицинско изследване. Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че от показанията на св.И.А. се установявало, че не е управлявал процесното МПС, поради което не е бил длъжен е дава проби за алкохол и наркотици с техническо средство или да дава кръвни проби и проба урина, защото не е бил водач на МПС, т.к. същите са категорично опровергани от показанията на полицейските служители.

5

Дори не бил следвало при процесния казус да се обсъжда въпроса дали лицето е употребило или не е употребило алкохол и наркотици, защото този факт е ирелевантен и не касае предмета на делото. Едно лице може да откаже проверка за алкохол и наркотични вещества и без да е употребило алкохол и наркотици, и само поради това следва да бъде санкционирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

При налагане на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ и за трите нарушения, наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като първите две санкции по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП са абсолютно определени по размер, съобразно визията на законодателя за тежестта на нарушението, която е висока, подбудите за неговото извършване и незачитането на установения в страната правов ред, а по отношение на нарушението по чл.103 от ЗДвП, правилно и справедливо са наложени наказания „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС на минимума“, съобразно превеса на смекчаващите обстоятелства. Съдът счита, че така определения размер на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС е законосъобразен и не може да бъде намален. Не може да се приеме, съобразно установената фактическа обстановка по делото, че се касае за „маловажни случаи” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което НП е законосъобразно издадено. В тази насока, съдът не приема доводите на жалбоподателя и процесуалният му представител за отмяна на НП, а приема аргументацията на представителя на наказващия орган, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.