Решение № 1250 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330202864 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-6/06.04.2023г. , издадено от председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

В жалбата и в съдебно заседания се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:

-процесният обект не представлява „сграда“ по смисъла на ЗУТ, а постройка на допълващото застрояване, поради което не попадал в приложното поле на чл. 24, т.1 ЗЕВИ, респективно извършеното от жалбоподателя било несъставомерно по чл. 26, ал.3 ЗЕВИ;

-АУАН бил издаден след изтичане на шестмесечния срок от откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал.2 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически и правни очертания:

„Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ е допуснало следното нарушение: „Електроразпределение Юг” ЕАД не е издало в срок до 16.09.2021 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ***, кв. „***“, гр. С..

Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ): „За енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции па присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането.“ В съответствие с чл. 87 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6) Валентина Спирова Г.ева- Топалова, упълномощен представител на Пламен 2

Валентинов Топалов- управител на „***“ ЕООД е подала на 17.08.2021 г.

„Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа“.

На 03.11.2021 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило писмо с изх. № 50292 от 03.11.2021 г. за прекратяване на процедурата по присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване, а постройка за допълващо застрояване.

Като не е издало в срок до 16.09.2021 г. на адрес: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов" № 37 становище, с което да определи условията за присъединяване електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ***, кв. „***", гр. С., на 17.09.2021 г.

„Електроразпределение Юг" ЕАД е нарушило чл. 26. ал. 3 от ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ.

По делото не съществува какъвто и да било спор относно основните съставомерни факти, въз основа на които са издадени процесните АУАН и НП:

-обстоятелството, че „Електроразпределение Юг” ЕАД притежава издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“;

-че „***“ ЕООД е собственик на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор *** в кв. „***“, гр.

С.; че на 17.08.2021 г. „***“ ЕООД е подало до „Електроразпределение Юг” ЕАД „Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа“; че в ПИ с идентификатор *** е наличен строеж от пета категориясклад за инвентар, с идентификатор по КК ***; общата инсталирана мощност на ФЕЦ, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ***, е до 30 kW включително; да е предвидено ФЕЦ да се изгради върху покривни и/или фасадни конструкции на присъединения към електроразпределителната мрежа строеж пета категория- склад за инвентар с идентификатор по КК ***.1 или върху недвижимия имот към него и по-конкретно ПИ с идентификатор ***;

3 че имота се намира в урабинизирана територия; че в срок до 16.09.2021 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД не е издало по адреса си на управление Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37 становище, е което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ); вместо това на 03.11.2021 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило писмо с изх. № 50292 от 03.11.2021 г. до „***“ ЕООД за прекратяване на процедурата по присъединяване с мотив, че в имота няма сграда на основно застрояване, а постройка за допълващо застрояване.

Освен, че не са спорни, тези обстоятелства се установяват и от приложените по преписката писмени доказателства.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Страните не споря, че приложимата материално правна норма в случая е чл. 26, ал.3 ЗЕВИ, вр. чл. 24, т.1 ЗЕВИ, както при извършена служебна проверка се установи, че изцяло законосъобразно е посочено в АУАН и НП.

Не се формира по делото спор, че принципно кореспондиращата на чл.

26, ал.3 ЗЕВИ санкционна норма е тази на чл. 60а от ЗЕВИ, както и според съда правилно е посочено в НП.

Наложената санкция от 10 000 лева е в рамките на законоустановения минимум, поради което по-нататъшни съображения за нейната индивидуализация не се дължат.

Спорните по делото въпроси са:

-относно съдържанието на понятието „сграда“ по смисъла на чл. 24, т.1 ЗЕВИ;

-дали процесният строеж пета категория- склад за инвентар, с идентификатор по КК *** представлява строеж по смисъла на чл. 24, т.1 ЗЕВИ.

Относно първия от посочените два спорни въпроса съдът съобрази, че в приложимия по делото нормативен акт –ЗЕВИ липсва легална дефиниция на понятието сграда.

4

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗЕВИ „ За неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката“.

Същевременно в Закона за енергетиката също липсва легална дефиниция на понятието сграда. Нещо повече, при преглед на разпоредбите на този нормативен акт се установява, че: когато урежда присъединяването към електропреносната мрежа на производители (какъвто е процесния случай) и клиенти (чл. 116 и следващи от ЗЕ) законът борави с по-общия термин „обект“; понятието сграда се среща за първи път при уреждането на обществените отношения свързани с присъединяване към топлопреносната мрежа (чл. 133 и следващи от ЗЕ) и то като сградаетажна собственост.

При това положение с базисно значение се явява Решение № 1780 от 11.02.2021 г. по адм. д. № 6301/2020 на Върховния административен съд , в което изрично е прието, че:

- Закона за енергията от възобновяеми източници се явява специален закон, който урежда специфичен кръг обществени отношения;

-дефинициите на сграда, дадени в Закона за енергийната ефективност и в ЗСПЗЗ не могат да бъдат автоматично привнесени и използвани в процесния случай, доколкото ЗЕЕ и ЗСПЗЗ отново ся явяват специални закони и дадените в тях дефиниции отразяват спецификите на урежданите специфични обществени отношения. Особено видно е това от дадената в т.19 от ДР на ЗЕЕ легална дефиниция на сграда, която изисква използване на енергия за регулиране на вътрешната температура, което изискване е изцяло неприложимо към регулираните от ЗЕВИ обществени отношения по производство на енергия от възобновяеми източници.

В посоченото Решение на ВАС, обаче изрично е посочено, че при липса на легална дефиниция на сграда в ЗЕВИ, следва да се съобразява уредбата дадена в общия закон, уреждащ материята на строителството и устройството на територията, а именно ЗУТ.

Това становище се възприема и от настоящия състав, доколкото в чл.

147 и чл. 151 ЗУТ е налице изрична уредба на строежите по ЗЕВИ.

В ЗУТ отново липсва легална дефиниция на понятието „сграда“.

5

Използвани са, обаче две други понятия:

-сграда на основното застрояване и

-постройка на допълващото застрояване.

Легална дефиниция и за тези две понятия липсва в ЗУТ или подзаконовите актове по прилагането му.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗУТ, в които са използвани тези понятия, обаче може да се направи извод, че:

- сградата на основното застрояване представлява такъв вид строеж, който по своето предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, в който е построен;

- постройката на допълващото застрояване от своя страна е такъв вид строеж, който обслужва или допълва дейностите в сградите на основното застрояване в урегулирания поземлен имот.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 70 от приетата въз основа на ЗУТ Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в който е посочено, че:

Застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е:

1. основно - със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на поземления имот, определено с подробния устройствен план;