Решение № 837 от 20.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Перник, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720102391 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. ИЛ. ИВ., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й – адв. А.А. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищцата в качеството си на наследник на И.Г.И, починал на 03.09.2020 г., НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 2079.33 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., вкл. за имот – апартамент № 30, находящ се в гр*****, сумата от 299.75 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на Пернишкия РС – 29.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 141.37 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на Пернишкия и които суми са предмет на изп.д. № 155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и на изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника на наследодателя на ищеца – лицето И.Г.И, починал на 03.09.2020 г.

Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И.Г.И, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на 1

Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. Посочената заповед влязла в сила. В тази връзка и по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 17.08.2010 г. Въз основа на последния по молба от ответника срещу И.Г.И било образувано изп.д. № 155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. Впоследствие и след смъртта му, ответникът образувал и второ изпълнително дело – срещу ищеца като наследник – изп.д.

№ 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Бадев.

На следващо място в исковата молба се излагат подробни доводи, че след издаване на изпълнителния лист и образуване на изп.д. № 155/2011 г. по същото било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника при последно валидно действие от 04.07.2011 г. В тази връзка и цитираното изпълнително дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК след изтичане на двугодишен срок. Поради това и доколкото в случая била приложима кратката 3 годишна давност, то до образуване на изп.д. № 2377/2020 г. същата била изтекла. Излагат се аргументи с оглед приложението н а Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Обръща се внимание, че И.Г.И имал и други наследници освен ищцата, но всички те извършили отказ от наследство.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба са представени: квитанция за платена такса на ЧСИ Бадев за копие от изпълнително дело, удостоверение за наследници на И.Г.И и три броя удостоверения за отказ от наследство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.

По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. № 155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.

2

В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г., ищцата се представлява от адв. А., която изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата лицето И.Г.И за вземанията, които са предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3743 от 29.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на РС Перник.

Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 16.03.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания и възбрана върху имоти на длъжника И.Г.И.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 155/2011 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника И.Г.И като до него е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 06.06.2011 г., за която са налице данни, че е връчена чрез залепване на уведомление. По делото е наложен и запор върху пенсията на длъжника – от 02.04.2013 г. Суми обаче не са събрани, доколкото е върнат отговор, че лицето не е пенсионер в НОИ. Извършени са множество справки относно длъжника и имущественото му състояние, както и аналогични справки относно съпругата на длъжника и настояща ищца – независимо, че първоначалният длъжник все още е бил жив през периода на висящност на делото.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали и суми за погасяване на задълженията.

Въз основа на изпълнителния лист от 17.08.2010 г. по молба на взискателя ответник от 22.12.2020 г. срещу И.Г.И е образувано и второ изпълнително дело № 2377/2020 г. – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. По посоченото изпълнително дело е установено, че длъжникът е починал още на 03.09.2020 г. – съгласно справка. На 02.03.2021 г. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани ищцата Р. ИЛ. ИВ. – съпруга на починалия длъжник и лицата А.И.Г., Е.И.Г. и Ю.И.Г. – негови деца. В тази връзка на 13.12.2021 г. до длъжниците са изпратени ПДИ, за които са налице данни за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. От взискателя е постъпила 3 молба от 09.02.2022 г. за налагане на запор – като такива са наложени на банкови сметки на А.И.Г. и Ю.И.Г.. Последните обаче са уведомили съдебния изпълнител, че са извършили отказ от наследството на баща си, поради което и запорите са вдигнати.

В тази връзка по изпълнителното дело не са извършени други действия, нито са събрани суми в изпълнение на дълга.

От представено по делото удостоверение за наследници на И.Г.И се установява, че същият е починал на 03.09.2020 г. като е оставил за свои наследници съпруга – ищцата по делото Р. ИЛ. ИВ. и три деца – А.И.Г., Е.И.Г. и Ю.И.Г.. По делото обаче са представени и копия от три броя удостоверения, издадени от Пернишкия РС, от които е видно, че преди образуване на настоящото дело А.И.Г. /на 23.12.2020 г./, Е.И.Г. /на 28.07.2021 г./ и Ю.И.Г.

/на 23.12.2020 г./ са извършили отказ от наследството на баща си по надлежния ред. Така единствен наследник на лицето И.Г.И остава ищцата по делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 17.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев/.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може 4 да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).

Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца , за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.