Решение № 307 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110205650 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Б. М. П., ЕГН **********, против наказателно постановление № 23-4332-002611 от 23.02.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че жалбоподателят П. не е извършил твърдяното нарушение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП.

Акцентира на това, че не се доказало П. да е извършил вмененото му нарушение, а освен това нямало никакви признаци да е употребил наркотици. Сочи се, че нямало как жалбоподателят да е извършил нарушението в 02:52 часа, понеже имал време до 04:00 часа да се яви в болницата, за да даде кръвна проба. Представят се писмени бележки и се претендира адвокатско възнаграждение.

За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.

1

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2023 г. около 02:52 часа, жалбоподателят Б. М. П. управлявал лек автомобил марка „******“, модел „*****“ с рег. № *****, като се движел в град София, по бул. „*****“, в посока от ул. „*****“ към бул. „****“. На кръстовището с ул. „******“ автомобилът на жалбоподателя бил застигнат от патрулен автомобил на СДВР-ОПП, който подал сигнал на водача да спре за проверка, понеже полицаите видели, че шофьорът е без поставен обезопасителен колан. Водачът се подчинил и спрял вдясно на платното за движение. Служителите на ОПП-СДВР поискали водачът П. да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици, тъй като бил превъзбуден, оплаквал се от полицейска репресия. Жалбоподателят П. се съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен, но категорично отказал да бъде тестван за употреба наркотици с „ДРЪГ ТЕСТ 5000“. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, но той не се явил във ВМА, за да даде кръв. Малко по-късно П. отново бил спрян за проверка в близост до Летище – София от други полицейски служители.

Във връзка с отказа да бъде изпробван за употреба на наркотици, срещу жалбоподателя П. бил съставен АУАН № 902334 от 11.02.2023 г. за нарушение на чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил връчен лично на П. на същата дата за запознаване, а той го подписал без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-4332-002611 от 23.02.2023 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Е. С., С. С., В. А. и Н. Б., от приложените по делото писмени доказателства, както и от извършения оглед в съдебно заседание на приложения по делото оптичен носител, съдържащ видеозаписи от камерите в полицейския автомобил, записали проверката на жалбоподателя.

Свидетелката Е. С. е съставила акта за установяване на административно нарушение, като тя подробно разказа как на процесната дата спрели за проверка лекия 2 автомобил, управляван от жалбоподателя П.. Поводът за спирането на водача бил, че той нямал поставен обезопасителен колан, за което му бил съставен отделен АУАН. По време на проверката водачът се оплаквал от репресия на полицейските органи, тъй като по-рано през деня бил спрян за проверка от други полицейски служители. Понеже П. изглеждал малко превъзбуден, той бил поканен да даде проба за употреба на алкохол и наркотици. Пробата за алкохол била отрицателна, след което П. категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, като заявил на полицаите, че преди три, четири дни пушил марихуана и това е причината за отказа му. Заради отказа на водача да бъде изпробван за употреба на наркотици му бил съставен акт и му бил връчен талон за медицинско изследване във ВМА.

Показанията на свидетелката С. намират пълна подкрепа в разказаното от колегата й С. С., който също заяви, че по време на нощна смяна спрели за проверка автомобил, управляван от жалбоподателя П., понеже бил без поставен обезопасителен колан. При покана от свидетеля С. към водача да бъде тестван за употреба на наркотици, последният категорично отказал, като заявил на свидетеля, че е пушил трева преди няколко дни. Бил съставен АУАН за отказа и издаден талон за медицинско изследване във ВМА.

Свидетелката В. А. потвърждава, че процесната вечер е била заедно с жалбоподателя в автомобила, когато той два пъти бил спрян за проверка от полицейски служители. Споделя, че именно П. я карал към летището, понеже трябвало да отпътува за чужбина със самолет. Проверките доста се проточили, като при втората проверка и понеже вече били близо до летището, свидетелката А. си взела багаж и тръгнала пеша.

По време на първата проверка свидетелката седяла в автомобила, като само веднъж излязла да пита, дали ще се проточи проверката, защото бързала за летището, а полицаите я уверили, че нямало да се бавят.

Свидетелят Н. Б. е един от полицейските служители, които са участвали във втората проверка, когато жалбоподателят П. е бил спрян вече в близост до летището.

Споделя, че и при тази проверка водачът отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици. Свидетелят се отзовал на проверката по сигнал на негови колеги, които преди това спрели водача, но нямали необходимите технически средства, за да извършват теста за наркотици. Свидетелят разказва, че жалбоподателят изглеждал спокоен и нямал някакво специфично поведение.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират изцяло на писмения доказателствен материал, на отразеното в съставения АУАН и издаденото НП. Не само това, но в съдебно заседание бяха изгледани и видеозаписите от камерите в полицейския автомобил, записали проверката на жалбоподателя, като съдът не установи някакви други обстоятелства, различни от 3 изложените от свидетелите. Ясно се вижда как жалбоподателят е изпробван за употреба на алкохол, след което води разговор с полицейския служител, като явно тогава отказва да му бъде извършена проверка за наркотици, но записите нямат звук, след което полицаите пристъпват към съставяне на акт. Реално видеозаписите изцяло подкрепят думите на полицаите относно спирането на водача и последвалата проверка.

Ирелевантно в случая е, дали П. преди това е употребил наркотици, тъй като той е наказан за отказ да даде проба за употреба на наркотици, а не за употреба на такива.

Няма никакви противоречия относно това обстоятелство, като думите на свидетелите се подкрепят и от издадения талон за медицинско изследване, който също потвърждава отказа на П..

Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е опредЕ. санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество.

С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че жалбоподателят П. е управлявал на процесната дата лек автомобил марка „******“, модел „*****“ с рег. № *****, като е бил спрян за проверка от полицейски служители при ОПП-СДВР. След като е бил поканен от контролните органи, водачът категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като дори е заявил на полицаите причината за отказа – употреба на марихуана преди няколко дни. Отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотици се установява както от показанията на двамата полицейски служители, 4 извършили проверката, така и от приложения по делото талон за изследване. По този начин Б. П. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тук отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение, дали той действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва отказът му да даде проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици, което е престъпление и въобще не следва да се наказва по административен ред. Този отказ може действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя, че е употребил наркотици, тъй като при установена употреба на такива вещества ще следва да се търси вече наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно възможно жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в противен случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал такива вещества. В тази връзка са несъстоятелни възраженията на защитника, че жалбоподателят нямал признаци за употреба на наркотици, не бил употребил такива и как полицаите не се притеснявали, че пускали употребил наркотици човек да шофира.

В случая няма никакво значение, дали жалбоподателят е имал признаци на употреба и дали е употребил наркотици, защото той е наказан за отказа да му бъде извършен тест.

Полицаите не са имали друга възможност, освен да го пуснат, тъй като не е доказано той да е управлявал след употреба на наркотици и те нямат основания да го задържат.

Дори да са имали притеснения, то техните правомощия са били да му съставят акт за отказа и да издадат талон за медицинско изследване, но не и да го задържат или придружават до болнично заведение, след като тестът за алкохол е бил отрицателен, а за наркотици въобще не е бил направен тест, поради отказа на водача. Относно възражението, че полицаите не са имали основание да извършат проверка, тъй като водачът нямал външни признаци за употреба на наркотици, то правомощие на пътните полицаи е да спират автомобили за проверка и да извършват рутинни проверки, без да е необходимо да е станало някакво ПТП или да има някакъв конкретен и изричен повод за проверката. Те имат правомощия да осъществяват контрол на водачите на превозни средства, като това им дава право да извършват и рутинни проверки за спазване на правилата за движение по пътищата. Много често се правят и полицейски акции, които дори се обявяват по телевизията, че в конкретен период ще има засилени проверки за употреба на алкохол, на наркотици или контрол за шофиране с превишена скорост, тоест при тези полицейски акции автомобилите се спират на случаен принцип и не е необходимо да има някаква конкретна причина за проверката. Често при тези случайни проверки се установяват неправоспособни водачи, които не е имало видими причини да бъдат спрени за проверка, а това е станало на случаен принцип.