Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261395 от 24.11.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2482/2019
Вид
Решение № 261395
Подписан
24.11.2020
В сила
15.12.2020
Състав
ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 351, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 389 · Кодекс за застраховането
  • чл. 389, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 403 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е №

261395 гр. Пловдив, 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2482 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.С.Ч., ЕГН **********,*** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София , бул. „Цар Борис ІІІ“ 136в, с която е предявени иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8784 лв.- обезщетение за причинени на застрахованото МПС – лек автомобил с рег. № *** имуществени вреди, вследствие на ПТП от 08.02.2018 г. на основание сключен договор за застраховка, съгласно Застрахователна полица № *** и Анекс № 1 от 01.12.2017 г. и Анекс за промяна на общите условия, както и законна лихва върху главницата, считано от

11.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 646,60 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода от 23.05.2018 г. до 10.02.2019 г.

Претендират се и разноски.

Ищецът посочва, че е собственик на МПС с рег. № ***, марка „***“, като на 01.12.2017 г. сключил с ответника договор за застраховка „Каско“ за притежаваното от нея МПС. Освен договорът били подписани и два Анекса, както следва – Анекс № 1 от 01.12.2017 г. и Анекс за промяна на общите условия.

Застрахователната сума по сключения договор се сочи, че е в размер от 12 500 лв., а застрахователната премия е 718,47 лв., като е договорено заплащането й на 4 равни вноски, всяка от които в размер на 179, 91 лв.

Застрахователният договор е сключен за срок от 07.12.2017 г. до 06.12.2018 г., като в застрахователното покритие са включени рисковете пожар, природни бедствия, ПТП, злоумишлени действия на трети лица, кражба или грабеж на цялото МПС и други, настъпили не по волята на водача щети /раздел ІІІ, т. 7 от Общите условия/.

На 08.02.2018 г. ищецът сочи, че е претърпяла ПТП на път ***, за което е съставен АУАНН и Наказателно постановление. За настъпване на ПТП-то ищецът твърди, че е уведомила застрахователя веднага, като се обадила на телефона, който й е предоставен от дружеството.

Била изпратена мобилна група на мястото на ПТП, извършили първи оглед на автомобила, описали щетите и изпратили пътна помощ за транспортиране в доверен сервиз, за което ищецът заплатила и услуга транспорт в размер от 84 лв. Бил съставен и протокол, от който ищецът не е получила екземпляр. Автомобилът останал в доверения сервиз за втори оглед, насрочен за 27.02.2018 г. Ищецът твърди, че е изпълнила задълженията си по сключения договор за застраховка, като е депозирала всички необходими документи, свързани с претенцията й за щети, вследствие на настъпило застрахователно събитие. В края на месец април получила и номера на образуваната щета, но с оглед невъзможността да се свърже по телефона, за да получи информация, депозирала писмена молба на 22.05.2018 г. Два месеца след това ищецът получила писмен отговор от ответника, който я уведомява, че е налице тотална щета /пълна загуба/, поради и което за да получи застрахователно обезщетение следва да представи удостоверение за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС. Ищецът уведомила застрахователя, че не желае да прекратява регистрацията на автомобила, тъй като счита, че вредите не са от такова естество. Била уведомена по телефона, че застрахователят е определил обезщетение в размер от 7051,99 лв., което може да получи на каса след представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС-то.

На 11.08.2018 г. ищецът депозирала писмено възражение против размера на определеното обезщетение, което не съответства на договореното, както и по отношение на извода за наличие на тотална щета.

На 31.08.2018 г. ищецът получила писмен отговор от ответника, който заявява, че ще изплати застрахователното обезщетение след прекратяване на регистрацията на автомобила. На 03.10.2018 г. била връчена на ответното дружество покана от ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 8700 лв., но не постъпило плащане. Посочени са констатираните по описи заключение щети от 27.02.2018 г. Твърди се, че към днешна дата автомобилът е годен за експлоатация и напълно възстановен, като общият размер на причинените щети е в размер на 8784, 41 лв., включващи сумата от 84 лв. –услуга за транспортиране, 7880,41 лв.- закупени материали за извършения ремонт на изброените детайли от т.1 до т. 38 от Проформа фактура № 1390/16.04.2018 г., издадена от Лип Кар ЕООД и сумата от 820лв. за труд за извършените дейности по отстраняването на щетите. Претендира се и обезщетение за забава за периода от 23.05.2018 г. до 11.02.2019 г., както и законна лихва.

В срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва исковете, като неоснователни по подробно изложени съображения. Счита, че претендираните от ищеца имуществени вреди на процесния автомобил представляват тотална щата на моторното превозно средство по смисъла на КЗ. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 390 КЗ тотална щата на моторното превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Посочва се, че към момента на ПТП-то действителната стойност на процесното МПС е около 9 000 лв. т.е. за да е налице тотална щета следва стойността на разходите за необходимия ремонт да надвишава 6300 лв., което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Същевременно възстановителните разходи за ремонта му са над 18 000 лв. Ответникът посочва, че за да се заплати обезщетение, определено като тотална щета на моторното превозно средство, следва ползвателят на застрахователната услуга да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи по прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. В случая такова удостоверение не е представено, поради и което ответникът счита, че не дължи застрахователно обезщетение и претенциите на ищеца са неоснователни. С оглед неоснователност на иска за главница се сочи, че е неоснователен и искът за обезщетение за забава. Твърди, че е налице подзастраховане по смисъла на чл. 389 КЗ, като възстановителната стойност на застрахованото имущество надвишава значително уговорената застрахователна сума.

Същевременно т. 22 от Общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, във вр. с чл. 389, ал. 2 КЗ, ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователна сума и възстановителна стойност. В този смисъл се сочи, че дори да се установи основателността на ищцовата претенция, то размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи по реда на чл. 389, ал. 2 КЗ. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка, съгласно

Застрахователна полица № *** и Анекс № 1 от 01.12.2017 г. и Анекс за промяна на общите условия, както и по отношение на срока на договора и на застрахователните лимити.

На 01.12.2017 г. между ищеца в качеството на застрахован и ответника в качеството на застраховател е сключен Договор за застраховка Каско на МПС с обект на застраховката лек автомобил марка *** с рег. № *** и срок на покритие от 07.12.2017 г. до 06.12.2019 г. В договора е отразена действителна стойност 12 500 лв. и застрахователна сума 12500 лв. и застрахователна премия в размер на 718,47 лв., платима на 4 вноски от по 179,52 лв. с падеж на последната вноска 07.09.2018 г. С Анекс № 1 от 01.12.2017 г. към договора е уговорено застрахователно покритие извън територията на Република България.

Подписан е и Анекс за промяна на общите условия и по – конкретно – т. 14.11. относно изискуеми документи при регистриране на ПТП. На 05.12.2017 г. е изготвен талон за оглед на автомобила, в който е отразено, че застрахователната стойност на автомобила е 12500 лв., като не са отразени забележки на застрахованото МПС. Посочено е, че същото е с фабрична аларма, която е изправна и неблокираща. В предходните огледи, касаещи предходните договори за застраховка е отразено, че алармата е блокираща, като при първия оглед се сочи, че е налице и фабричен имобилайзер. Приети са като писмени доказателства и свидетелство за управление на МПС на ищцата, както и свидетелство за регистрация на МПС, включително и контролен талон.

Приети са като писмени доказателства, приложимите към сключения застрахователен договор общи условия. Съгласно т. 7 от общите условия застрахователният договор покрива частична щета или тотална загуба – пълна щета на застрахованото МПС, настъпила вследствие на реализиране на покрити рискове при условие, че застрахованият е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е налице общо или специално обезщетение. В т. 7.2. е предвидено, че в обезщетението могат да се включат целесъобразни и разумни транспортни разходи и разходи за товарене и разтоварване, когато МПС – то е повредено от застрахователното събитие до такава степен, че е невъзможно да се придвижва на собствен ход. Предвидено е, че тези разходи се доказват с платежен документ, издаден на застрахования от фирмата, извършила транспорта на МПС и се заплащат до лимит, посочен в съответната клауза. В раздел VІІ, т. 20 е предвидено, че застрахователната сума е тази, за която е застраховано МПС, като същата следва да бъде равна на действителната стойност.

Отразен е начинът на изчисляване на действителната стойност. В т. 23 от ОУ е предвидено, че ако застрахователната сума е по – ниска от действителната стойност, то при възникване на застрахователно събитие обезщетението се определя в съотношение на застрахователна сума към действителна стойност, а съгласно т. 22 при по – голяма от действителната застрахователна стойност отговорността на застрахователя е до размера на действителната стойност, като надплатената застрахователна премия не се връща. Тъй като в застрахователния договор е посочено, че застрахованото МПС е произведено 2005 г., то съдът счита, че по отношение на процесното МПС са приложими начините на определяне на дължимо обезщетение, съгласно т. 34.2. от Общите условия, а именно: по експертна оценка по писмено искане от застрахования или по представени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования, като с оглед размера на застрахователната премия, не е предвидена възможност за отказ от изплащане от страна на застрахователя.

Предвидена е и трета възможност, а именно: отстраняване на щетите в доверен сервиз на застрахователя само след писмено съгласие на застрахователя и издаване на възлагателно писмо. В т. 39 от приложимите общи условия е предвидено, че т. 39.2. - тотална щета е налице, когато стойността на обезщетението надвишава 70 % от действителната стойност (застрахователната сума) , както и съгласно т. 39.3, когато МПС е повредено до такава степен, че е икономически неоправдано да се ремонтира и възстановява. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът се позовава на първата хипотеза на тотална щета – т. 39.2.

Не се оспорва настъпването на застрахователното събитие, като същото е удостоверено и в приетия по делото протокол за ПТП.

На датата на настъпване на застрахователното събитие –

08.02.2018 г. ищцата е депозирала пред застрахователя – ответното дружество уведомление за настъпване на застрахователно събитие, в което описва случилото се и посочва, че са настъпили щети по предната част на автомобила. В уведомлението е посочено, че отстраняването на щетите ще бъде извършено от автосервиз, посочен от застрахователя, като е отразено и името на сервиза Липкар. Описани са приложените към уведомлението документи, сред които е АУАН и свидетелство на управление на МПС на ищцата.