Решение № 145 от 24.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. К., 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500127 по описа за 2023 година

С Решение № 56/14.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1293/2022 г. по описа на Районен съд – К., е отменено като незаконосъобразно наложеното на Н. Й. М. със Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М. Г.“ П. С., дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

С решението ответникът ДГ „М. Г.“ е осъден да заплати на ищцата Н. Й. М. сумата от 420 лева - разноски по делото, а по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 50 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ДГ „М. Г.“, гр. К., който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и като необосновано. С въззивната си жалба същият оспорва правните изводи на решаващият съд за основателността на предявения иск с правно основание чл. 357 от КТ. Излага доводи за провеждане на дисциплинарното производство при спазване разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ, в следствие на което е наложено на ищцата дисциплинарното наказание за осъщественото от нея нарушение, изразяващо се в „преждевременно напускане на работа на 18.07.2022 г.“. Твърди се в този смисъл, че посочените в Заповед № 277/15.09.2022 г. нарушения на длъжностната характеристика и Правилника за дейността на ДГ„М. Г.“, гр. К. не представляват самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, а потвърждават извършеното на 18.07.2022 г. нарушение „преждевременно напускане на работа“, вменено като задължение на въззиваемата именно в трудовия й договор, в длъжностна й характеристика и в правилника за дейността на детската градина. Твърди също, че издадената заповед съдържа необходимите реквизити, даващи информация за фактическата обстановка, обстоятелствата за извършеното дисциплинарно нарушение и последиците от него – 17 деца на възраст между 3 и 5 години оставени без контрол, за да присъства тяхната учителка в протест пред детската градина. Излага и съображения, че решението е неправилно и досежно формираните от първоинстанционния съд доводи, че наложеното на въззиваемата 1 дисциплинарно наказание не отговаряло по тежест на извършеното нарушение. Счита Заповед № 277/15.09.2022 г. за законосъобразна. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл.357 от КТ бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а Заповед № 277/152.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М. Г.“, като законосъобразна, да бъде потвърдена. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въпреки дадената й възможност, не е постъпил писмен отговор на жалба от въззиваемата на Н. Й. М..

В съдебно заседание, въззивникът ДГ„М. Г.“, гр. К., чрез процесуалните си представители адв. М.К. и адв. Д.П., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата на Н. Й. М., чрез процесуалния си представител адв.

Д.Д., оспорва предявената въззивна жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, приема следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се явява допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а за да се произнесе относно неговата правилност, съобрази следното :

Районен съд – К. е сезиран с разглеждане на иск с правно основание чл. 357 от КТ, във вр. с чл.358, ал.1, т.2, предл.1 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата на Н. Й. М. на длъжност „учител“ със Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на Детска градина „М. Г.“, гр. К..

От фактическа страна по делото не е спорно, а и видно от приложеното по делото копие от личното трудово досие на ищцата, между страните съществува безсрочно трудово правоотношение, по силата на което същата заема длъжността „учител“ в ДГ„М. Г.“, гр. К. и е и „секретар-касиер“ на синдикалната организация на СБУ към КНСБ.

С процесната Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ„М. Г.“ П.

С., на основание чл.188, т.2, във вр. с чл.187, ал.1, т.1, предл.ІІ, т.3, предл.І, т.7, т.10, предл.ІІ и ІV от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От прочита на заповедта се установява, че наказанието е наложено за това, че на 18.07.2022 г. ищцата напуснала работното си място за неопределено време, като оставила 17 броя деца на възраст между 3 и 5 години без контрол, за да участва в протест пред ДГ„М.

Г.“, гр. К., и който протест бил медийно отразен. Установява се също, че съгласно действащите през учебната 2021/2022г. за детската градина норми на Правилника за дейността / чл.145, ал.1 и ал.3/ и на Правилника за вътрешния трудов ред /чл.4,чл.6, чл.8, чл.47/, детската градина работи на петдневна работна седмица от 06.00 часа до 18.00 часа, а работещите в нея учители са с трудова заетост в рамките, предвидени от КТ от 8 часа дневно. Съгласно утвърден график и издадена заповед, на 18.07 22.08.22 г., ищцата Н. Й.

М. била І смяна на работа с работно време от 07.00 ч.до 13.00 часа, като учител на сборна 1ва и две деца от 2-ра групи, съставена от деца на възраст между 3 и 5 години; на процесната дата в сборната група имало 17 деца; като учител в тази детска градина същата била задължена да спазва установената трудова дисциплина и да изпълнява работата, за 2 която се е уговорила с трудовия си договор- да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното си време, като го използва за изпълнение на възложените й задачи; като учител в тази детска градина същата е била задължена да осигурява необходимите условия за безопасност на децата във всеки един момент от престоя им в детската градина и не е имала право да оставя същите без контрол под какъвто и да е предлог. Заповедта е с дата 15.09.2022 г. и е връчена лично на служителя Н. Й. М., на същата дата.

Установява се в съдебното производство, че дисциплинарното производство е започнало по реда на чл.193 от КТ с писмо- искане, връчено лично на служителката на 12.09.2022 г., за даване на обяснения във връзка с извършено от нея дисциплинарно нарушение на 18.07.2022г., изразяващо се в преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, нарушаване на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“ за учебната 2021/2022 г.

В дадения тридневен срок, а именно на 14.09.2022 г., е подадено от служителката Н. Й.

М. обяснение, в което същата изтъква, че не е извършила дисциплинарно нарушение на 18.07.22 г. и не е напускала преждевременно работа на тази дата, че е изпълнявала точно и съвестно трудовите си задължения, че е спазила посочените в искането правила на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ„М. Г.“ и задълженията си, предвидени в длъжностната й характеристика. Ищцата М. е обяснила и, че на процесната дата -18.07.2022 г. пред детската градина е бил организиран протест от родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който протест бил подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната й организация, и бил отразен в местните и национални медии, и с който протест служителката била солидарна.

За да постанови обжалвания в производството съдебен акт, първоинстанционният съд, като е обсъдил, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 от КТ и че процесната Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ„М.

Г., гр. К., не съдържа времето на извършване на нарушението, и че същата е немотивирана с оглед изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като несъдържаща цялостно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и последиците от същото, в резултат на което в производството не могло по безспорен начин да се установи дадените от ищцата обяснения по кое конкретно дисциплинарно производство са, е приел, че следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Настоящата въззивна инстанция не споделя тези изводи. Съобразявайки изложеното до тук, счита, че работодателят е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ задължение преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме писмените обяснения на служителя, и да събере и оцени посочените от него доказателства. Определено в казуса работодателят е поискал писмени обяснения от служителя- учител Н. Й. М. за извършено от нея на 18.07.2022г. преждевременно напускане на работа, квалифицирано от него като неизпълнение на трудовите й задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, в Правилника за дейността и в Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ„М. Г.“ за учебната 2021/2022г. Безспорно служителката е дала писмени обяснения, разбира се с оглед на своето възприятие за поведението си на 18.07.22 г., че е изпълнявала точно и съвестно трудовите си задължения, че е спазила правилата на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред на градината и задълженията си, предвидени в длъжностната й характеристика, като изрично е посочила и доказателства за организирания пред детската градина протест от родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който протест бил подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната организация, и бил отразен в местните и национални медии и към който протест същата била солидарна.

А че тези доказателства са били събрани и оценени от работодателя, се установява от процесната заповед, в която изрично е посочено, че именно за да участва в протест, организиран пред ДГ„М. Г.“, гр. К., който бил и медийно отразен, служителката Н. Й. М. е 3 напуснала преждевременно работното си място, като оставила 17 броя деца на възраст между 3 и 5 години без контрол. Казаното до тук обуславя и мотивираност на процесната заповед, в частност и досежно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, а и относно последиците от същото. И изводът на решаващия съд за нарушение на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, е неправилен.

Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им. В случая дори да се приеме, че моментът на откриване на нарушението е възможно найранната дата-денят на осъществяването му -18.07.2022г., с оглед и медийното отразяване на процесния протест, на който учителката М. е присъствала, бъдейки извън своята сборна група в детската градина, то законовият двумесечен срок е спазен, тъй като заповедта е издадена на 15.09.2022 г. Или, казано в обобщение, въззивният съд намира, че в производството е неприложима разпоредбата на ал.2 на чл.193 от КТ, при която съдът може да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.