Решение № 230 от 20.12.2023, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Бяла, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20224510100986 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на

„Електроразпределение Север“ АД срещу Р. М. Й..

Ищецът твърди, че Я.Н.Я., наследодател на ответницата Р. М. Й., е завела отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 9 702,19 лв., представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 05.05.2017 г. - 03.06.2019 г. в резултат на корекционна процедура по чл.55 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, за обект с абонатен номер ***, клиентски номер 1700144724 и място на потребление: гр.Б., ул.“О.П.“ № ***, с падеж за плащане на сумата - 16.08.2019 г., който иск бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 1121/2019 г. на Районен съд - Бяла, като в хода на процеса на мястото на починалата била конституирана ответницата. Счита, че посоченото решение със сила на присъдено нещо установява дължимостта на главното вземане от 9702,19 лв. от ответницата, което според ищеца предопределя и дължимостта на акцесорнато такова за обезщетение за забава.

Сочи, че впоследствие се снабдил със заповед за изпълнение за сумата от 9702,19 лв. - главница, ведно с лихва за забава за периода 17.08.2019 г. 08.07.2022 г. в размер на 2775,89 лв., като на 27.07.2022 г. главницата била платена, а издадената заповед за изпълнение - обезсилена. Заявява, че поради неплащане на обезщетението за забава се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 2781,28 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на 2775,89 лв. за периода 17.08.2019 г. - 08.07.2022 г. и законна лихва в размер на 5,39 лв. за периода от 25.07.2022 г. до 27.07.2022 г., срещу която заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 890/2022 г. на Районен съд – Бяла, ответницата възразила, с което обосновава правния си интерес от инициирате на настоящото исково 1 производство.

При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено съществуването на вземане от ответницата за сумата от 2 781,28 лв.

Претендира се и присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В подаденото по реда на чл.414 от ГПК възражение ответницата е навела бланкетно възражение за недължимост на сумата по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се заема становище за неоснователност на предявения иск. Възразява се, че съдът е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск, но липсва диспозитив, че сумата се дължи. Счита, че за да изпадне в забава е следвало да бъде поканена на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД от кредитора да заплати процесната сума, което не е сторено, поради което не счита че дължи каквато и да било лихва за забава. В условията на евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД на претендираната законна лихва за забава за периода от 17.08.2019 г. до 20.11.2019 г. в размер на 258,73 лв. с оглед датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.11.2022 г. Навежда възражение и за недължимост на законна лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. в размер на 334,19 лв. на основание чл.6 вр.чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/. С тези съображения моли искът да бъде отхвърлен изцяло, в условията на евентуалност моли частично отхвърляне на исковата претенция. Претендира и разноски за производството, в това число и за ч.гр.дело № 890/2022 г. на РС-Бяла.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В., поддържа исковата молба. С писмена молба преди последното съдебно заседание развива подробни доводи по съществото на спора, подновява искането за разноски и представя списък на същите, прави възражение срещу размера на адвокатския хонорар на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от пълномощника адвокат Р. Т. от АК-София, който поддържа подадения отговор на исковата молба. В хода на устните състезания моли за отхвърляне на исковата претенция по изложените в отговора на исковата молба доводи и съображения, подновява претенцията за присъждане на разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД с насрещни възражения с правна квалификация чл.111, б.“в“ от ЗЗД и чл.6 от ЗМДВИП.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 890/2022 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на заявление от „Електроразпределение Север“ АД срещу Р. М. Й., подадено по пощата на 17.11.2022 г., е издадена Заповед № 331/21.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата 2781,28 лв.

- обезщетение за забавено плащане за задължение за обект с абонатен номер 2

*** и клиентски номер 1700144724, начислено за периода от 17.08.2019 г. до 08.07.2022 г. и от 25.07.2022 г. до 27.07.2022 г.; сумата 55,63 лв. - държавна такса и сумата 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. За указанията заявителят е уведомен на 13.12.2022 г., като на 20.12.2022 г. по пощата е изпратена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, предявеният иск съдът намира за допустим – същият изхожда от лице с правен интерес, предявен е в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и е обусловен от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено в срок от длъжника по заповед по чл.410 от ГПК възражение, като исковата претенция е насочена срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по същата.

С изготвения по делото доклад по реда на чл.146 от ГПК като служебно известен на съда и неподлежащ на доказване факт е обявено, че с влязло в законна сила на 27.06.2022 г. решение по гр.дело № 1121/2019 г. на Районен съд - Бяла, отменено с решение по в.гр.дело № 56/2021 г. на Окръжен съд Русе, последното оставено в сила с решение по гр.дело № 2528/2021 г. на ВКС, е отхвърлен предявеният от Я.Н.Я., починала на **** г. и заместена в хода на процеса от Р. М. Й., срещу „Електроразпределение Север“ АД иск да се приеме за установено, че не дължи на дружеството сумата 9 702,19 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № 0105951573/06.08.2019 г. за периода 05.05.2017 г. - 03.06.2019 г. за обект с клиентски номер 1700144724 и абонатен номер ***, с адрес на потребление гр.Б., ул.“О.П.“ № ***.

Последиците от отхвърлянето на отрицателен установителен иск са равнозначни на уважаването на положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск, тъй като отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, че именно ответникът по този иск е носител на правото /така Решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр.дело № 4741/2015 г. на ІІ ГО на ВКС, Решение № 530 от 5.07.2010 г. по гр.дело № 1560/2009 г. на І ГО на ВКС, Решение № 68 от 18.06.2019 г. по гр.дело № 3931/2018 г. на ІІ ГО на ВКС, Определение № 21 от 12.02.2021 г. по ч.гр.дело № 361/2021 г. на I ГО на ВКС/. Ето защо наведеното от ответника възражение в тази насока се явява неоснователно.

С влязлото в сила решение между страните по делото е установен със сила на пресъдено нещо фактът на съществуване на надлежно вземане на ответника по иска, ищец в настоящото производство, който надлежно е доказал наличието на основание за начисляване сумата от 9702,19 лв. главница, във връзка с която се претендира като мораторна лихва сумата 2781,28 лв., предмет на настоящото производство. Съществуването на главното вземане е основано на проведена корекционна процедура по ПИКЕЕ /в сила от 30.04.2019 г./ във връзка с извършена на 03.06.2019 г. техническа проверка на средството за търговско измерване за обект с абонатен номер ***, клиентски номер 1700144724, при която са констатирани измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър.

3

Съгласно разпоредбите на ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване се стига до преизчисляване на количества електрическа енергия, за които суми се издава фактура /чл.55 и чл.56/, като в ПИКЕЕ срок за плащане на преизчисленото и фактурирано количество електрическа енергия не е предвид. Видно от представеното от мрежовия оператор извлечение за фактури и плащания за периоди към дата 19.12.2022 г. за клиентски номер 1700144724, за корекционната сума ищецът е издал фактура № 0105951573/06.08.2019 г. с падеж 16.08.2019 г. Препис от фактурата е наличен по приложеното гр.дело № 1121/2019 г. на Районен съд Бяла, като установимо от представените по същото уведомително писмо изх.

№ 54347_КП1701849_2/06.08.2019 г. и известие за доставяне, екземпляр от фактурата е връчен на ползвателя /Янка Николова Янкова/ на 08.08.2019 г.

Съобразно нормата на чл.84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на едно задължение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая изпратената до наследодателката на ответницата в настоящото производство фактура по същество представлява покана до длъжника. Несъстоятелно е виждането на ответника, че за да изпадне в забава следва да бъде изрично поканен от кредитора. Единствената хипотеза, при която законът изисква изпращането на покана до наследниците на длъжника, е когато денят за изпълнение на задължението е определен и този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, какъвто настоящият случай не е. Не е спорно между страните по делото, че задължението по фактурата е платено доброволно едва на 27.07.2022 г. Този факт се признава както от ответника, така и от ищеца и кореспондира на ангажираните по делото писмени доказателства - извлечение от сметка от 27.07.2022 г. /лист 5-ти от делото/ и извлечение от фактури и плащания за период /лист 7-ми от делото, гръб/. С връчването на фактурата на наследодателката на ответницата и изтичане на указания във фактурата срок за плащане /16.08.2019 г./ длъжникът е изпадал в забава, а при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /чл.86, ал.1 от ЗЗД/. Претендираното от ищеца обезщетение за забава в плащането, предмет на настоящото производство, е заявено за периода от 17.08.2019 г. до 08.07.2022 г. и от 25.07.2022 г. до 27.07.2022 г. и тъй като съдът в граждански процес е ограничен от диспозитивното начало дължи произнасяне по претенцията, така както е заявена. По искане на ищеца по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение за периода, за което е начислена процесната сумата, като по данни на експертизата лихва за забава не е начислявана за времето от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително.

Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. С оглед датата, на която заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено по пощата, от който момент по правилото на чл.422, ал.1 от ГПК и по аргумент от чл.62, ал.2 от ГПК се счита предявен разглежданият иск, а именно: 17.11.2022 г., основателно се явява възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, но не за заявения от него период 17.08.2019 г. - 20.11.2019 г., а за периода от 17.08.2019 г. до 16.11.2019 г. включително. Не може да бъде споделено виждането на ищцовата страна, че с произнасянето по отрицателния установителен иск е започнала да тече нова петгодишна 4 давност както за главницата, така и за лихвата като акцесорно задължение, имащо съдбата на главното. Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава не е заявена, вземането за обезщетение за забавено изпълнение е извън предмета на спора и е необхванато от процеса. Симетрията и паралелът в разпоредбите на чл.116, б.”б” и чл.115, ал.1, б.”ж” от ЗЗД ясно очертава, че когато едно вземане не е предмет на иск /възражение срещу иск/, по отношение на него не може да има нито прекъсване на давностния срок, нито този срок да престане да бъде правно значим /да спре/. Обусловеността на акцесорните, допълнителни парични задължения от съществуването на главно задължение, от което те са производни /като вземания за обезщетение за забава, неустойки/ е ирелевантна за възможността те да бъдат предмет на самостоятелна искова защита, тъй като са отделни /макар и зависими, но само в смисъл на основателност на твърдението за съществуването им/ притезания.