Решение № 87 от 03.09.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. С., 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20251870200264 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. С. М. от гр. С. обжалва Наказателно постановление № 25-0338-000003, издадено на 12.02.2025 г. от Началника на РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят не се явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.

Ответникът по жалбата (въззиваема страна) Началник на РУ – С. не се явява, не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок с оглед разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН (22.04.2025 г. е първият присъствен ден след изтичане на срока за обжалване). Подадена е против НП, подлежащо на обжалване пред РС – С.. По тези съображения жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено въз основа на постановление на прокурор в РП – С. от 30.12.2024 г. по пр. преписка № 1772/2024 г. по описа на РП – С., с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК по преписка № 338р-9938/24 г. по описа на РУ – С. и е разпоредено препис от постановлението, ведно с материалите по преписката да се изпрати на Началника на РУ – С. за сведение и за продължаване на административнонаказателното производство. Независимо от някои формулировки в постановлението на РП – С. в конкретния случай посоченият в мотивната част на това постановление АУАН няма функция по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН по образуване на административнонаказателно производство, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН такава е функцията на гореобсъденото постановление на РП – С.. Препис от същото е заведен в РУ – С. с УРИ 338000-16/02.01.2025 г.

С обжалваното НП на жалбоподателя Н. С. М. са наложени административните наказания глоба в размер 200,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.

175, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), изразяващо се в това, че на 06.10.2024 г. около 20,30 ч. в гр. С. по ул. „М.” същият управлява собствения си лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку-7“ с рег. № СВ 2238 ХА с прекратена регистрация на 20.08.2024 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като от направена справка относно сключена застраховка „гражданска отговорност“ за посочения автомобил в Гаранционен фонд е установено, че към 06.10.2024 г. автомобилът не е имал активна застраховка „гражданска отговорност“.

От събраните по делото доказателства не се установява към момента на извършване на вмененото на жалбоподателя деяние той като собственик на управляваното от него моторно превозно средство (МПС) да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на това МПС считано от 20.08.2024 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП или да е узнал за това по какъвто и да било друг начин – в справката за МПС е посочено единствено, че е налице уведомление от Гаранционния фонд към сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – С., което очевидно е уведомлението по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането за наличие на основание за прекратяване на регистрацията на превозното средство. В този смисъл е и писмо изх. № 09-00-1821/04.12.2024 г. от изпълнителния директор на Гаранционния фонд до Началника на РУ – С.. Отделно от това компетентният държавен орган по регистрация на превозните средства е длъжен след служебното прекратяване на регистрация на превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми за това неговия регистриран собственик. Това правно задължение е установено в чл. 18, ал.

2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда 2 за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр.

31/2000 г.). То не е изпълнено, видно от писмо рег. № 4332р-92324/21.11.2024 г. от Началник сектор ППС при ОПП – СДВР до Началника на РУ – С.. Това задължение е съществувало съгласно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. първо от ЗДвП (в редакцията й, обн. ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., действаща към датата на извършване на деянието), а и не е отпаднало с изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.). Това е така, защото ЗДвП установява основанията за прекратяване, включително и служебно, на регистрацията на превозните средства, а в Наредба № І-45/2000 г. е детайлизиран редът, по който тя се извършва. Това е допустима нормотворческа техника, защото не съществува конституционно изискване материята да бъде изцяло уредена със закон, следователно и посочените разпоредби от Наредба І-45/2000 г. не противоречат на изменената разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП дори в настоящата й редакция.

Следователно, щом като до извършване на деянието, за което е административно наказан жалбоподателят като водач на МПС, собственикът на това МПС – включително и когато това е самият водач – не е бил уведомен от компетентния държавен орган по регистрация на превозните средства за служебното прекратяване на регистрацията му, считано от 20.08.2024 г., то деянието му е субективно несъставомерно като административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. От субективна страна, в съответствие с чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН това нарушение може да бъде извършено умишлено или по непредпазливост. Незнанието у жалбоподателя за прекратяването на регистрацията като фактическо обстоятелство не се дължи на непредпазливост, поради което той не е извършил деянието виновно – нито умишлено, нито по непредпазливост. Изрично в този смисъл е и тълкувателната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по т. д.

№ 3/2022 г.

Основание за ангажиране на личната административно-наказателна отговорност на физическо лице е виновното извършване на конкретно административно нарушение. Затова и след като не се установява вмененото на жалбоподателя административно нарушение да е извършено от него виновно, обжалваното НП, с което е ангажирана такава негова отговорност, е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, 3 държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените разпоредби РУ – С. към ОДМВР – С. следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 200,00 евро (равностоен на 391,17 български лева) съгласно представения договор за правна защита и съдействие, което не е прекомерно, съответства на правната и фактическата сложност на делото, а и е уговорено и платено дори в по-нисък размер от ориентировъчните размери съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 25-0338-000003, издадено на 12.02.2025 г. от Началника на РУ – С..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Районно управление – С. към ОДМВР – С., с адрес гр. С., ул. „П. В. З.“ № , да заплати на Н. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „З.“ № .., сумата 200,00 евро за разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4