Решение № 384 от 16.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500609 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.247 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд рег.№2110 от 04.07.2025г. постановено по гр.д.№20225220101699 по описа на същия съд за 2022г., с което е отхвърлена молбата на ищцата Б. Н. К., с ЕГН-********** от с.******, за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в постановеното по делото решение №240 от 26.02.2024г.

В жалбата си с вх.№19535 от 09.07.2025г. подадена от ищцата Б. Н. К., ЕГН ********** чрез адв. П. М. от АК-Пазарджик се поддържа, че определението е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно квалифицирал предмета на молбата като опит за преразглеждане на решението по същество, вместо да се произнесе по същността на заявената очевидна фактическа грешка, каквато действително била налице. Твърди се, че в мотивите на решението съдът изчислявал размера на запазената част, подлежаща на възстановяване по чл. 30, ал. 1 ЗН, като използвал конкретна стойност на наследствената маса и че такава стойност обаче не съответства на действително установените факти и доказателства по делото (в това число1 експертна оценка, нотариални актове, признания на страните и други); че разликата между приетата от съда стойност и доказаната по делото стойност не е резултат от преценка, тълкуване или волеизявление на съда, а от грешно възприемане или изчисление на факти, почерпени от самото дело, респективно — очевидна грешка в числата. По правната квалификация на грешката жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка е допустима при:-явно неправилни или технически грешки при изписване на текст, цифри, имена, дати;-неправилно преписване или пресмятане на вече установени по делото факти; несъответствие между диспозитива и установените по делото фактически констатации, КАТО смята, че в настоящия случай това е налице-съдът, според жалбоподателката неволно е използвал грешна изходна цифра, без това да е свързано с тълкуване или вътрешна воля по същество и че ако съдът бил възприел правилната стойност, изчисленията биха довели до друг размер на възстановената запазена част. Заключава че това е аритметическа и логическа грешка, произтичаща от невярно отразяване на факт, не от волята на съда.

Направено е в жалбата и разграничение от чл. 246 ГПК касаещ искане за отмяна или изменение на решението по същество — т.е. когато се оспорва преценката, мотивите или правната интерпретация и че в случая не се атакува тази преценка, а само използваната грешна стойност, която противоречи на доказателствата. Заключава, че не става въпрос за искане за изменение на решението по същество, а за коригиране на чисто обективна, формално проверима неточност в приетите цифрови данни, което попада изцяло в приложното поле на чл. 247 ГПК. Моли да се отмени определението на Районен съд — Пазарджик от 04.07.2025 г., с което е отхвърлена молбата ми за поправка на очевидна фактическа грешка; 2. Да се върне делото на същия съд за произнасяне по същество по молбата по чл. 247 ГПК, като се съобрази с действителната стойност на наследствената маса, доказана по делото. , при условията на самостоятелна компетентност — въззивният съд да постанови поправка на очевидната фактическа грешка, като се измени числото, посочено в диспозитива на решението № 240 от 26.02.2024г., и се отрази правилният размер на възстановената част.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна Б. Н.

М., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. П. Х. от АК-Пазарджик, №20934 от 24.07.2025г. , в който жалбата се 2 квалифицира като недопустимо , а по същество като неоснователна. Доводите за недопустимост на жалбата са, че В процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка (чл.247 ГПК) е предвидена изрична възможност за обжалване на решението за поправката — чл.247, ал.4 ГПК, но не е предвидена възможност за обжалване на определението, с което се оставя без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка; че съгласно чл.274, ал. I от ГПК: „ Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на Делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона и че тъй като не се касае за случай, изрично посочен в закона, необходимо е да се прецени дали определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, защото само в такъв случай определението би било обжалваемо. Допълва, че като се съобрази, че решението по гр.дело №1699/2022 г. по описа на РС-Пазарджик е влязло в законна сила на 11.10.2024г., от това категорично следвало да се приеме, че определението, с което се оставя без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка в това решение, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като с него не може да се прегради ходът на делото, което е приключило окончателно с факта, че решението по делото е влязло в сила преди постановяване на определението. Посочва, че допълнителен аргумент в тази насока, приложим съответно, се съдържа в разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК.

По същество смята, че жалба е изцяло неоснователна, като акцентира, че в молбата си от 13.06.2025 г. с правно основание чл.247, ал. I от ГПК процесуалния представител на ищцата твърди, че имало фактическа грешка във влязлото в сила съдебно решение по делото и тя се изразявала в ”неправилното отчитане на стойността на един от имотите, формиращи чистата стойност на наследството”. Признава, че решение от 26.02.2024 г. по гр.дело №1699/2022 г. на Районен съд-Пазарджик е влязло в сила на 11.10.

2024г., или повече от осем месеца преди депозиране на ищцовата молба, с която се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка, и този факт се признава още в първия абзац на молбата по чл.247, ал. 1 от ГПК. Смята, че правилно в оспореното определение районният съдия е отхвърлил молбата на Б. К., приемайки че доводите, на които се основава искането в нея, не се отнасят до очевидна фактическа грешка, а до правилността на решението, която не може да се преценява от съда, който го е постановил. Като 3 допълнителен аргумент изтъква, че щом решението по делото е влязло в сила, процесуално невъзможно е то да бъде атакувано като неправилно по реда на чл.247, ал. I от ГПК.

Заключава, че цялата аргументация и в молбата, и в частната жалба се гради около твърдението, че съдът неправилно бил счел посочена в приетата от него експертиза стойност на отделен имот за пазарна стойност на притежавания от наследодателя на страните дял в имота, а не за стойност на целия имот, както настоява ищцата, като за първи път в молбата си от 13.06.2025 г. тя се домогвала да подложи на дискусия приетата и неоспорена от страните съдебно-оценъчна експертиза с вх№ 1929 от 24.01.2024г. и че ищцата твърди, че се касаело за допусната от съда очевидна фактическа грешка, а не за конкретно възприето, преценено и тълкувано от съда доказателство.

Според ответната страна неоснователно се поддържало в частната жалба, че „съдът неволно е използвал грешна изходна цифра, без това да е свързано с тълкуване или вътрешна воля по същество” и че това твърдение не е подкрепено с никакви доказателства, а очевидно е конструирано само за да обоснове опита на ищцата да промени влязлото в сила решение по заобиколен път, след като е пропуснала срока за въззивно обжалване и че такова поведение не може да бъде толерирано, защото цели постигането на правен резултат с неразрешени от закона средства. Смята, че правилно районният съд е счел, че в случая няма правно основание да се приеме, че в решението е била допусната очевидна фактическа грешка. Допълва, че доводите на частната жалбоподателка при тълкуване на изводите в съдебнооценъчната експертиза са спорни и че ако ищцата е имала съмнения относно това дали дадената от вещото лице стойност на имота в с.Бяга касае целия имот или 1/2 идеална част от него, е могла да оспори решението по реда на въззивното обжалване, като в случая тя не е подложила първоинстанционния акт на въззивен съдебен контрол и решението е влязло в сила, поради което пропускът й да отправи въпроса към вниманието на въззивния съд не може да бъде коригиран с предприетата след изтичане на срока за въззивно обжалване процедура по чл.247, ал. 1 от ГПК. Според ответната страна ,да се приеме противното, за което се настоява в частната жалба, би означавало: а/ да се предостави на ищцата възможност да заобиколи императивна разпоредба на закона, според която неправилността на решението може да бъде разкривана и отстранявана 4 само по реда на съдебния инстанционен контрол; б/ да се влоши положението на ответницата — в разрез със забраната на чл.271, ал. 1, изр. второ от ГПК — въз основа на недопустимо закъсняла претенция на ищцовата страна, която не е подложила първоинстанционното решение на въззивно обжалване; в/ да се наруши императивната разпоредба на чл.299, ал.1 от ГПК, предвиждаща непререшаемост на спор, решен с влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното, ответницата Б. Н. М. моли да се остави без разглеждане като недопустима въззивната частна жалба на Б. К., алтернативно да се приеме за неоснователна и да потвърдите оспореното с частната жалба определение на РС-Пазарджик като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 400 лева- адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (в тази част настоящият отговор.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение №240 от 26.02.2024г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№20225220101699 по описа на същия съд за 2022г. СЕ НАМАЛЯВА с 13478.39 лв. дарението на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, с административен адрес: гр. *****, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, със застроена площ от 97.46 кв.м., ведно с припадащата се на обекта идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж– няма, под обекта:

***, ***, над обекта – няма, направено от наследодателя Н. К. Ш. с ЕГН **********, починал на 19.04.2022г., в полза на ответника Б. Н. М. с ЕГН ********** от гр. ******, съгласно нот. акт №73, том ІІ, рег. №3146, дело №220/2018г. на Т. Д.– нотариус с рег. №422 в НК, И СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищцата Б. Н. К. с ЕГН ********** от с. ****** от наследството на Н. К. Ш. с ЕГН **********, починал на 19.04.2022г. с 13478.39 лв., като съдът ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.36, ал.2 ЗН, ответника Б. Н. М. с ЕГН ********** от гр. ****** да задържи имота, предмет на намаленото дарение; ОСЪДЕНА Е 5 ответницата Б. Н. М. с ЕГН ********** от гр. ****** да заплати, на основание чл.36, ал.2 вр. ал.1, изр.2 ЗН, на ищцата Б. Н. К. с ЕГН ********** от с. ******, сумата от 13478.39 лв., необходима за допълване на накърнената запазена част от наследството, оставено от наследодателя Н. К.

Ш. с ЕГН **********, починал на 19.04.2022г; ОСЪДЕНА Е ответницата Б.

Н. М. да заплати на ищцата Б. Н. К. съдебни разноски в размер на 596.37лв.

ОСЪДЕНА Е ищцата Б. Н. К. да заплати на ответника Б. Н. М. съдебни разноски в размер на 1379.54 лв.

Решението е влязло в законна сила след осъществен въззивен инстанционен контрол, /въззивно решение №257 от 10.07.2024г. по в.гр.д.№ 20245200500271 на

Окръжен съд

Пазарджик потвърдило първоинстанционното решение в обжалваните му части, влязло в сила на 11.10. 2024г., като необжалвано по касационен ред / петък присъствен ден/.