Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263517 от 27.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2924/2021
Вид
Решение № 263517
Подписан
27.05.2021
В сила
27.05.2021
Състав
СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 27.05.2021г. гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при участието на секретар Цветелина

Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2924 по описа за 2021г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 01.12.2020г., гр.д.33634/19г., СРС, 77 с-в признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че Г.П.П. дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД сумата 461 лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № *********/22.01.2017г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г. и впоследствие – на ищеца с Приложение № 1 от 01.03.2018г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 27.09.2018г. до плащането, отхвърля исковете за главница над уважения размер до предявения от 486.10 лв., иска за договорна лихва в размер на 92.57 лв. за периода 14.02.2017г.-20.03.2018г., иска относно такса за оценка на досие в размер на 24.16 лв. за периода 14.02.2017г.

-20.03.2018г., иска относно такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 123.69 лв. за периода 14.02.2017г. - 20.03.2018г., иска за такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски в размер на 284.60 лв. за периода 14.02.2017г. - 20.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 51.08 лв. за периода 15.02.2017г. - 27.09.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 05.10.2018г. по ч.гр.д. № 62947/2018г. на СРС, като осъжда ответника да заплати на ищеца за направените в исковото производство разноски от 381.64 лв. и за заповедното производство - 32.55 лв.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД. Счита, че с подписване на договора, ответникът изрично изразява съгласие с всичко уговорено. Клаузите са предварително индивидуално уговорени. Съдържат подробна и ясна регламентация за размерите и отделните компоненти на задълженията. Напълно са индивидуализирани погасителните вноски по размер, падеж, брой, последователност, начален и краен срок на изплащане. Уговорената лихва е фиксирана. Законната лихва възлиза на 10 %, поради което ГПР по договора от 48.10 % е в законоустановените норми. Такса „Кредит у дома“ е предвидена по желание и съгласие на ответника. 30 % от нейната стойност са свързани с разходите за организиране на същата услуга. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Оспорва жалбата на ответника по исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях Г.П.П.. Счита, че цесията на процесните вземания не е съобщена на длъжника. Връчването на исковата молба не произвежда действието на чл.99, ал.4 ЗЗД, т.к. не е извършено лично на ответника или чрез законен представител, а чрез особен представител, назначен от съда. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 и ал.2