Решение № 210 от 26.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. С.З., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000096 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 247 ГПК.

Постъпила е молба от П. К. П., чрез Еднолично адвокатско дружество М. за измените решение № 152 от 05.05.2023 г. по в.т.д. № 96/2023 г. по описа на ОС – С.З., в частта за разноските, като се произнесе за дължимите ми разноски за процесуално представителство по производството, като отчете представителството по двата кумулативно предявени иска, като излага подробни съображения.

В молбата е изложено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на Еднолично дружество М., а не на адвокат М. М..

Не е постъпил отговор от „С.К.К.Г.“ АД.

По молбата по чл. 248 от ГПК:

Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА .

Представен е договор за правна защита и съдействие /лист 26/, в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на основание чл. 38 от ЗА.

1

В случа не намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение да се определи по всеки иск. Напротив, адвокатското възнаграждение се определят въз основа на интереса, като е без значение е колко иска са предявени, а от значение е общия материален интерес. Този извод на съда се обуславя и от спецификата на конкретния случай. От представените по делото договор за правна защита и съдействие, не може да се направи извод, че е налице подобна договореност между процесуалният представител и неговия доверител - за възнаграждение по всеки от предявените искове. В случая адвокатското възнаграждение е договорено съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Следва да се отбележи че, така както са предявени исковете, те не бранят различни интереси на страната, а един общ интерес произтичащ от процесните договори за потребителски микрокредит, които са идентични, сключени през непродължителен период от време. От друга страна е налице формалният аргумент, че съобразно чл. 2, ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения се дължи възнаграждение по всеки от предявените искове. За да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая приложими са правилата на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, в която изрично е предвидено, че адвокатското възнаграждение се определя върху интереса.

При систематическото и телеологическото тълкуване на двете разпоредби, съдът достига до извод, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от предявените искове, но само тогава, когато то е било изрично уговорено в договора за правна защита и съдействие, конкретно за всеки отделен иск, а не по чл. 38, ал. 1 от ЗА, както в процесния случай. Противното би означавало, съдът да се намеси и да измени волята на страните по договора, което е в противоречие с принципа за относителното действие на облигационното отношение и ненамесата в него от страна на трети лица - арг. чл. 21, ал. 2 ЗЗД.

Когато възнаграждението е по чл. 38, ал. 1 от ЗА, тогава адвокатското възнаграждение се определя въз основа на интереса.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.

2

По молбата по чл. 247 от ГПК:

В настоящия случай в молбата по чл. 248 от ГПК е обективирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на Еднолично дружество М., а не на адвокат М . М., както е посочено в диспозитива на решението, което представлява молба по чл. 247 от ГПК.

Съдът постановява решение в писмена форма и тя е условие за действителността на решението– чл. 235, ал. 4 от ГПК. В разпоредбата на чл.

236, ал. 1 от ГПК е посочено съдържанието, което следва да има всяко едно решение, а именно: дата и място на постановяването му; съдът, който го е постановил; страните, между които то е постановено; делото, по което решението е произнесено и какво е постановил съдът. В настоящия случай се касае до допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК.

В диспозитива на решение № 152 от 05.05.2023 г. по в.т.д. № 96/2023 г. по описа на ОС – С.З. вместо на ,,адвокат М. М.‘‘, следва да се чете ,, Еднолично дружество М.‘‘.

По изложените съображения и на основание чл. 248 и чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 152 от 05.05.2023 г. по в.т.д. № 96/2023 г. по описа на ОС – С.З., в частта за разноските на П. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

С.З.,

***, чрез

Еднолично адвокатско дружество

М., като

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 152 от 05.05.2023 г. по в.т.д. № 96/2023 г. по описа на ОС – С.З. по следния начин:

ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, представлявано от А.Д.С. да заплати на Еднолично 3 адвокатско дружество М., с ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. С.З., *** сумата от 400 лева за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, платими по банкова сметка ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4