Решение № 386 от 28.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Ралица Димитрова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000503218 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 263067/13.05.2021 г., постановено по гр. дело № 11606/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-6 с-в, е отхвърлен предявеният от СД „ХИК-91-Пацев с-ие” срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост върху изнесения на публична продан имот по процесното изпълнително производство (първи и два частични административни етажа от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.

София, район „Младост”, кв. „Горубляне”, бул. „***” № 2, със застроена площ от 2644 м 2) принадлежи на ответника „Исма” ЕООД – длъжник по изп. дело № 20179210403369 по описа на ЧСИ С. П. № ***, Район на действие СГС, поради което взискателите (ответниците-физически лица не притежават процесуалното право да удовлетворят изпълняемото право от цената на този имот след осребряването му).

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на Определение на СГС от 26.07.2013 г. върху процесната недвижима вещ (цех за ксероксни барани, с площ от 2592 м2 , находящ се в поземлен имот, пл. № 32 от КК на гр. София, кв.

„Горубляне”, ул. „***” № 2, идентичен имот с идентификатор ***, който, след нанесени промени в КК, към настоящия момент е разделен на имоти с идентификатори *** и ***) е наложена обезпечителна мярка - възбрана. Счел е, че впоследствие сключените договори за продажба на имота, респ. последващата публичната продан, извършена в откритото производство по несъстоятелност на приобретателя-несъстоятелен длъжник „Моника имоти 14” ЕООД, са непротивопоставими на ответниците И. П. С. и И. Л. С. по силата на правната норма, уредена в чл. 452, ал. 2 ГПК. Достигнал е до правния извод, че разпоредбите на чл. 717н ТЗ и чл. 459 ГПК не са приложими в настоящия случай, тъй като правата но ищеца, придобити въз основа на 1 извършената в откритото производство по несъстоятелност публична продан, не са противопоставими на правата на взискателите поради непротивопоставимостта им на извършеното разпоредително действия на длъжника по индивидуалното изпълнително производство след налагане на възбраната върху процесния имот.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца СД „ХИК91-Пацев с-ие”, в която са изложени подробни съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СГС. Въззивникът твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като първоинстанционният съд – в противоречие със събраните по делото доказателства, е приел за установено, че наложената възбрана обхваща сграда с идентификатор ***, предмет на предприетите принудителни изпълнителни действия по индивидуалното изпълнително производство. Поддържа, че ответницитевзискатели са имали възможност да участват в разпределението в производството по несъстоятелност и да обжалват актове на съда по несъстоятелността. От друга страна, счита, че съдът е следвало да приложи по аналогия нормата на чл. 717н ТЗ.

Ответниците-физически лица са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба (намираща се от л. 277 до л. 290 от кориците на първоинстанционното дело), в която излагат подробно становище за нейната неоснователност.

Ответникът-търговско дружество е подало писмен отговор на въззивната жалба, с който не я оспорва, като поддържа изложените в нея правни доводи за неправилност на обжалваното решение.

Ответникът „Исма” ЕООД също е обжалвал първоинстанционното решение, но с влязло в сила на 02.08.2022 г. Разпореждане на СГС въззивната жалба е върната, поради което изложените в нея правни доводи не трябва да бъдат обсъждани самостоятелно от въззивния съд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Отрицателният установителен иск по чл. 440 ГПК представлява по своята същност средство за защита на права, застрашени или накърнени от действията на съдебен изпълнител в рамките на индивидуално изпълнително производство за събиране на парично вземане, по което ищецът не е страна. С този иск трето лице на изпълнението, което твърди, че правото на собственост върху вещта, предмет на изпълнителните действия, не принадлежи на длъжника, има правен интерес да отрече по отношение на взискателите и длъжника по изпълнението както принадлежността на правото на собственост на длъжника върху вещта, служеща за удовлетворяване на изпълняемото право (след нейното осребряване), така и че взискателите не притежават потестативното процесуално право да искат от съдебния изпълнител насочване на изпълнението върху вещта, с която – след наложената възбрана, длъжникът се е разпоредил и макар той да не е собственик на вещта (при извършеното разпореждане с нея след наложения обезпечителен или изпълнителен запор са приложими правите норми, уредени в чл. 401, ал. 1 ГПК, респ. чл. 452, ал. 1 ГПК и чл. 453, т. 1 ГПК), по отношение на взискателите последващите възбраната разпоредителни сделки са относително недействителни (непротивопоставими) - ex lege, и за тях собственик 2 на отчуждената в полза на трети лица недвижима вещ е длъжникът по изпълнението, поради което взискателите могат да удовлетворят изпълняемото право от цената на имота. Именно това правно състояние (принадлежността на правото на собственост в патримониума на длъжника – по отношение на взискателите, които се позовават на относителната недействителност на последващата възбраната отчуждителна сделка) ищецът иска да отрече с предявяване на процесния иск с правно основание чл. 440 ГПК.

С него трето лице сезира съда с искане за приемане за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на взискателя и длъжника (необходими задължителни другари в процеса, при възникнала съвместна процесуална легитимация), че имущество, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, вследствие на което имплицитно да се отрече възможността за принудително удовлетворение на взискателя от неговата цена. За разлика от общия отрицателен установителен иск за вещни права по чл.

124, ал. 1, предл. 3 ГПК, по който правният интерес е обусловен във всеки отделен случай от различни обстоятелства, които ищецът следва да заяви, то процесуалните предпоставки за предявяване на иска по чл. 440 ГПК са уредени с повелителна правна норма, поради което и понятието за правен интерес при него има стриктно съдържание (в този смисъл са тълкувателните разяснения, дадени т. 4 от ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).

Следователно, правният интерес от предявяването му, респ. за неговата допустимост се обуславя от следните фактически твърдения, които са изложени от ищеца в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство: 1) той е собственик на вещта, предмет на изпълнителните действия и 2) длъжникът в изпълнителното производство не е титуляр на спорното право, респ. макар и той да е отчуждил правото на собственост върху него след наложената възбрана, вещните права на третото лице, придобило впоследствие имота, са противопоставими на правата на взискателите, по отношение на които, принципно, последващите възбраната отчуждителни сделки са относително недействителни (ex lege), като това обстоятелство трябва да бъде съобразено от съдебния изпълнител. Но тъй като целта на този иск е при уважаването му да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника по изпълнението и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице, ищецът по този иск трябва да установи и че изпълнението не е приключило. В този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК.

Не е спорно между страните, а и от Обезпечителна заповед, издадена на 09.08.2018 г. въз основа на Определение № 2457/01.08.2018 г. по ч. гр. д. № 3772/2018 г. по описа на САС, се установява, че процесното изпълнително дело е било спряно като обезпечение на настоящия отрицателен установителен иск. Ищецът, обосновавайки този иск, е релевирал фактическо твърдение, че е придобил правото на собственост върху имота, върху който е насочено изпълнение по изп. д. № 20179210403369 на ЧСИ С. П. № ***, в откритото производство по несъстоятелност срещу „Моникс имоти 14” ЕООД, поради което наложената по-рано обезпечителна мярка – възбрана, не му е протовопоставима на основание чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, респ. чл. 717з, ал. 1 ТЗ, която предписва, че от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право, като правата, които трети лица са придобили върху това имущество, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника. Следователно, при така изложените правни и фактически твърдения предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.

Липсва между страните спор относно приетите за установени от СГС правнорелевантни факти, поради което без съответен довод за необоснованост на 3 обжалваното решение в таи част въззивният съд не може да приеме за осъществени в обективната действителност различни обстоятелства (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК) - в този смисъл са и задължителните за съдебните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК („Доколкото разпоредбата на чл.

269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част”).

Следователно, релевантни за правилното решаване на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция с въззивните жалби, са следните факти: 1) на 08.08.2013 г. – за обезпечаване на предявени от ответниците-физически лица срещу ответника-търговско дружество искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 129, ал. 1 ТЗ, е вписана възбрана върху процесния имот по персоналната партида на собственика „Исма” ООД; 2) на 12.11.2013 г., т.е. след наложената обезпечителна възбрана тази недвижима вещ е отчуждена на възмездно правно основание от нейния собственик „Исма” ООД в полза на купувача „Моника Комерс” ЕООД, а впоследствие правото на собственост върху нея е прехвърлено на 27.08.2014 г. от този приобретател на новия купувач „Моникс имоти 14” ЕООД; 3) на 28.04.2017 г. от съда по несъстоятелността е постановено Решение за откриване на производство по несъстоятелност на приобретателя „Моникс имоти 14” ЕООД по т. д. № 23/2017 г. по описа на ОС-гр. Хасково; 4) на 01.08.2017 г. е постановено Решение, вписано в ТРРЮЛНЦ, за обявяване в несъстоятелност на „Моникс имоти 14” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена на обща възбрана на основание чл. 715, ал. 1 ТЗ от същата дата; 5) на 26.09.2017 г. съдът по несъстоятелността е издал Постановление № 7, влязло в сила на 06.10.2017 г., с което е възложил процесния имот на ищеца; 6) въз основа на издаден на 18.09.2017 г. изпълнителен лист в полза на ответниците-физически лиза по влязло в сила съдебно решение е образувано изп. дело по описа на ЧСИ С. П. за принудително удовлетворяване на изпълняемото право, част от което е било обезпечено чрез налагане на процесната обезпечителна мярка – възбрана на спорния имот и 7) това изпълнително дело е спряно като обезпечение на настоящия иск въз основа на Обезпечителна заповед от 09.08.2019 г.

Разпечатката съдържа 29 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f90d3c3-21de-4f00-b3ad-af134f7b484a