Решение № 543 от 17.03.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 543

Сливен, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700069 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, във връзка с чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на П. М. П. с [ЕГН], чрез адв. Е. П. от АК – Сливен, против Решение № 2 от 02.01.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. №26211/18.12.2024г. по описа на ТД на НАП -гр. Бургас, подадена от ЗП П. М. П., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], *** против отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх.№ С240020-012-0000094/16.12.2024г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В жалбата се твърди, че оспорващият е регистриран като з. п. Получените в банковата сметка субсидии са за отглеждане на животни, като същите са получени целево за подпомагане на дейностите му като з. п., представляват средства от държавния бюджет и от фондовете на Европейския съюз. Позовава се на разпоредбата на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Посочва, че тези суми са несеквестируеми и единственият овластен да ги получи, е з. п. С тези аргументи от съда се иска да отмени обжалваното решение на директора на ТД на НАП и да отмени наложените на банковата сметка обезпечителна мярка.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. П., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения и претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответникът по делото - директорът на ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител, в първото съдебно заседание оспорва жалбата. След обявяване на делото за решаване са представени писмени бележки от пълномощник, в които се развиват доводи по същество и се моли съда да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото няма спор, че в ТД на НАП Бургас е образувано изпълнително дело № *********/2020 г., по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, за събиране на установено и изискуемо публично вземане, както и че за обезпечаване на задълженията по него с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С240020-022-0116518/29.11.2024 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен /л. 32/, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги "Първа инвестиционна банка" АД в размер на 15642,83 лв.

На основание чл. 202, ал. 1-7 от ДОПК до "Първа инвестиционна банка" АД е изпратено запорно съобщение /л. 34/. В отговор НАП Бургас, офис Сливен е уведомен, че сметката на П. М. П., ЕГН/ЕИК **********/********* е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления и по нея няма авоар.

На 11.12.2024 г. П. М. П. подал жалба срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки с вх. № 25906 /л. 36/, в която посочил, че сумите, които постъпват по посочената банкова сметка са единствено субсидии от ДФЗ като з. п., които са помощ от ЕС и същите съгласно европейското и българското законодателство са несеквестируеми, поради което моли за отмяна на запора.

Въз основа на така подадената жалба, от страна на публичния изпълнител е издаден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № .№ С240020-012-0000094/16.12.2024г. /л.30/, в който подробно са обсъдени изложените от П. възражения. Този отказ е връчен на оспорващия на 18.12.2024 г., видно от разписка л. 31 от делото. В законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК П. М. П. е обжалвал същия пред директора на ТД на НАП Бургас /л. 18-19/.

Директорът на ТД на НАП Бургас се е произнесъл с Решение № 2/02.01.2025 г. по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки /л. 15-16/, с което е оставил без уважение като неоснователна жалба с вх. №26211/18.12.2024г. по описа на ТД на НАП -гр. Бургас, подадена от ЗП П. М. П., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], *** против отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх.№ С240020-012-0000094/16.12.2024г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен.

В мотивите на процесното решение органът се е позовал на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, която изключва прилагане разпоредбите на ГПК, уреждаща несеквируемостта. Според органа, в закона за държавния бюджет за 2024 г. липсва аналогична разпоредба на правилото на чл. 100 от ЗДБ за 2022г., 2023г., което не може да бъде прилагано по аналогия и за други периоди, през които законът не действа. А по аргумент за противното, след като ЗДБ за 2024 г. не въвежда забрана за принудително изпълнение върху изплащани от държавния бюджет средства, то тези средства представляват секвестируемо имущество. Посочва, че Регламент 1306/17.12.2013 г. не въвежда допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК, като нито в ДОПК, нито в специалния закон ЗПЗП, нито в чл. 100 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2024г. е предвидено изрично, че тези средства са несеквестируеми. Приел, че липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху средствата, получени от з.п.

В решението се сочи още, че норма регламентираща несеквестируемостта на този вид вземания липсва и в правото на Европейския съюз. Посочва, че като такава не може да се приема разпоредбата на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според който освен ако в правото на Съюза изрично не е предвидено друго, плащанията на бенефициерите по предвиденото в настоящия регламент финансиране се извършват в пълен размер. Счита, че посочения текст урежда единствено правото на бенефициера да получи предвиденото финансиране в пълен размер, което изискване безспорно било изпълнено, т.к. сумите са постъпили в сметката на з. п. в пълен размер в предходни периоди преди налагане на обезпечителните мерки, оспорвани в настоящото производство, но нормата не дефинира тези плащания като несеквестируеми вземания. За пълнота е посочено, че видно от представените към жалбата извлечения от банковата сметка по нея постъпват и други суми, извън тези за субсидии - напр. на 29.07.2024г. - 800лв. с основание „захранване на сметка“; на 26.08.2024г. - 2 200лв. с основание „вноска на каса от ЗП“, както и че всички постъпления с наредител ДФЗ са постъпвали преди налагането на обезпечителната мярка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С240020-022-0116518/29.11.2024г Решението е връчено, видно от приложената по делото разписка, на дата 16.01.2025 г. /л. 17 от делото/, а жалбата срещу него е постъпила в деловодството на ответния административен орган на 21.01.2025 г., видно от поставения вх. № 27109/21.01.2025 /л. 3/.

По делото е представена регистрационна карта на з. с. – П. М. П., Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 4209/11.05.2023 г., издадено от Директор на ОДБХ - Сливен към БАБХ при МЗ, Удостоверение за декларирани площи/животни/участие по интервенции, издадено от ДФ“З“ – София, потвърдителна бележка за получени СЖП № 014985, издадена от „Брамас 96“ АД по договор № 46, 47 и 48/24.04.2024 г. – фирмата, осъществяваща обезвреждането на странични животински продукти и извлечение от сметка частен з. п. при "Първа инвестиционна банка" АД за периода 01.01.2024 – 31.12.2024 с титуляр П. М. П. с № на сметка : ********************.

По делото по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Д. Д. Й. и О. Х. К., от чиито показания се установява, че в животновъдния обект жалбоподателят отглежда крави, телета и коне, които поради недохранване от есента на 2024 г. умират. Свидетелят К. посочва, че е обслужващ в. л. на животновъдния обект на жалбоподателя от много дълги години; има две умрели животни сега в края на януари началото на февруари и преди това още две, вследствие на недоимачно хранене; особено много рискови са бременните животни, които имат нужда от по-специален хранителен режим, който той не може да им осигури, тъй като нямал средства да купи фуражи - имал запор на сметките; издал документ само за две починали животни, защото последните две ги видял, за другите, които били умрели, нямало смисъл да продължава лечението. Заявява, че в момента животните са в риск, ако няма сега, много скоро сигурно ще има и други жертви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК, в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК и пред компетентния да разгледа спора съд. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като частично основателна, по следните съображения:

На основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл. 197 от ДОПК. Следователно, отказът в случая подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а негово решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на същата ТД. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са отказът на публичния изпълнител за отмяна на наложената обезпечителна мярка и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Бургас, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му.

Процесното решение, с което е оставена без уважение жалбата на П. против отказ за отмяна на наложената обезпечителна мярка, е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност. Постановено е лично от директора на ТД на НАП Бургас, който въз основа на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК е овластен с това правомощие. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.