Определение № 1302 от 31.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. Стара Загора, 31.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от П. Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500724 по описа за 2023 година

Производството е на осн. чл.274- 278, чл.248 от ГПК във вр. с чл.26, чл.55 и чл.86 от ЗЗД и чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Делото е било образувано по подадена в законния 1- седмичен срок на чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 20810/15.08.2023г. от ищецапълнолетния български гражданин П. К. П. от гр.С.З. против постановеното в з.з. частично негативно за него Определение № 2058/10.08.2023г. по приключеното гр.д.№ 4882/2022г. по описа на PC- Ст.Загора, с което е било отхвърлено искането му за преизчисляване на дължимото адв. възнаграждение и изменение на Решение № 342/26.04.2023г. по същото дело, като неоснователно, поради постъпило искане за преизчисляване при вече влязло в законна сила решение по делото. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в своя защита. Моли настоящия въззивен съд да отмените в атакуваната му част Определението на РС и да постанови свой съдебен акт, с които да осъди „М.К.“- АД, гр.С. да заплати на пълномощника му- адв.М. М. от АК- Ст.Загора дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на осн. чл.38 от ЗАдв., представляващо безплатна правна помощ по гр.д.№ 4882/2022г. по описа на PC- Ст.Загора за всеки от кумулативно предявените искове в производството в размер на общо 1 400 лв., със законните последици.

По делото в законния 1- седмичен срок на чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на ч.жалба от другата страна- ответника „М.К.“АД, гр.С..

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, като взе предвид представените по делото доказателства, мотивите на РС и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено следното:

Ч.жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока за 1 обжалване, от лице, което има правен интерес от обжалването на този първоинстанционен съдебен акт, поради което следва да се произнесе по същността на направените в нея оплаквания.

Въззивният съд счита, че действително първоначално в Исковата молба, в Списъка по чл.80 от ГПК и в пледоарията си процесуалният представителадвокат на ищеца не е поискал изрично присъждането на 2 бр. отделни адв. хонорара- по един отделен за всеки от двата обективно и субективно съединени иска. Но за първоинстанционния съд е служебно задължение да определи и присъди дължимия минимален адв. хонорар съобразно вида и броя на исковите производства, с които е бил сезиран и по които се е произнесъл по съществото на спора със съдебното си Решение. Молбата за изменение на Решението в частта му за разноските в процесната част относно отделните два компонента и общия размер на дължимия адв. хонорар по правилата на чл.248 от ГПК във вр. с чл.26, чл.55 и чл.86 от ЗЗД и чл.38, ал.2 от ЗАдв. е с вх.№ 11700/05.05.2023г., която е подадена само 9 календарни дни след датата на постановяване на първоинстанционното Решение по делото/26.04.2023г./, в рамките на законния 2- седмичен срок за евентуалното му обжалване съгласно чл.259, ал.1 от ГПК. Поради което неправилно и незаконосъобразно в последното изречение от Мотивите си на атакуваното първоинстанционно Определение, РС е приел, че искането за преизчисляване на дължимото се по чл.38 от ЗАдв. възнаграждение на ищеца е постъпило при вече влязло в законна сила решение по делото.

Напротив- искането по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. е своевременно направено, същото е процесуално допустимо, явява се основателно и доказано. Предвид императивната разпоредба на чл.36, ал.1 от ЗА за възмездно процесуално представителство, за положения труд на адвокатапроцесуален представител се дължи възнаграждение във всяка отделна съдебна инстанция, независимо от изхода на делото, в минималния размер, съобразно чл.38, ал.1 от ЗАдв. във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАС. Тъй като по първоинстанционното дело е имало заведени два отделни обективно и субективно съединени иска по чл.26 и съответно по чл.55 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, за всеки един от които се дължат и съответните 2 бр. конкретни минимални адв. хонорари. Минималното адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по неоценяем иск е в размер не по-малък от предвиденото в чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно първия неоценяемия иск за нищожност- 1 000 лв., както и вече присъдените от РС 422, 10 лв. за втория иск за неоснователното обогатяване съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г.- или общо в размер на 1 422, 10 лв. С оглед неоценяемия първи иск по чл.26 от ЗЗД и оценяемия втори иск по чл.55 от ЗЗД, адв. възнаграждение е в размер съответно на 1000 лв./какъвто не е бил присъден от РС / и на 422, 10 лв./какъвто е бил вече присъден от РС/.

2

Поради което ч.жалба се явява изцяло обоснована, законосъобразна и доказана и следва да бъде уважена, като се отмени атакувания с нея отказ на РС за преизчисляване на дължимото адв. възнаграждение на пълномощникаадвокат на ищеца по реда на чл.38 от ЗАдв., и се постанови ново, позитивно за него, с което се присъди ответника /ч.въззиваем/ да му заплати и второто дължимо адв. възнаграждение в размер на 1000 лв., по посочена от него лична банкова сметка, ведно със законните последици от това.

Настоящото въззивно съдебно Определение не съдържа отказ, не прегражда пътя на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване пред погорен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.274- 278, чл.248 от ГПК във вр. с чл.26, чл.55 и чл.86 от ЗЗД и чл.38, ал.2 от ЗАдв., въззивният Окръжен съд- гр.Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ частично

Определение

№

2058/10.08.2023г. по приключеното гр.д.№ 4882/2022г. по описа на PC- Ст.Загора, с което е било отхвърлено искането му за преизчисляване на дължимото адв. възнаграждение и изменение на Решение № 342/26.04.2023г. в тази му част.

ОСЪЖДА „М.“- АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ***, да заплати на адв.М. В. М. от АК- Стара Загора , личен № ***, адрес гр.С.З., *** дължимите по делото разноски на ищеца П. К. П.- ЕГН **********, от гр.С.З., *** за адвокатски хонорар по чл.38 от ЗАдв. в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ по посочена от него лична банкова сметка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3