Акт от 29.12.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

93

Година

17.07.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.06

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Надежда Атанасова

Кирил Димов

Васил Панайотов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20065100600214 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 38/13.04.2006 год., постановена по Н.ч.х.дело № 157/2005 год., Крумовградският районен съд е признал подсъдимия Г. Ю. М. от с.Странджево, общ.Крумовград, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 17.08.2004 год. в с. Странджево, общ. Крумовград причинил лека телесна повреда на М. С. К. от с. Странджево, общ. Крумовград, , с ЕГН **********, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130 ал. 1, предложение последно, във вр. с чл. 2 ал. 2, във вр. с чл. 42а ал. 3 т.З, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание "пробация" - полагане на по 320 часа годишно безвъзмезден труд в продължение на три поредни години. На основание чл. 42а ал. 2 т.1 и 2 от НК съдът е наложил на подс.Г. М. и пробационните мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” в с. Странджево , общ. Крумовград, обл. Кърджали за срок от три години и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” при община Крумовград за срок от три години. С присъдата Г. М. е осъден да заплати на М. С. К. от с. Странджево, общ. Крумовград, с ЕГН **********, сумата в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2004 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан.Подсъдимият М. е осъден да заплати на М. С. К. и направените по делото разноски, в размер на 12 лв., а по сметка на Крумовградския районен съд – държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 30 лева, както и три лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист .

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г. Ю. М. от с.Странджево, общ.Крумовград, обл.Кърджали, който я обжалва като неправилна – необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на материалния закон, като наложеното наказание счита за явно несправедливо. Твърди, че съдът е кредитирал показанията на свидетели, които живеят в едно домакинство, а в същото време не бил взел предвид показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Счита, че не бил изяснен механизма, по който били причинени уврежданията на тъжителката, като твърди, че автор на тези увреждания била майката на последната. При настъпилото масово сбиване пострадал самият той, както и сестра му. Излага съображения, че неправилно бил приложен закона, като му били наложени пробационни мерки в максимален размер, като счита, че би могло да му бъде наложено наказание “глоба”, което би било по-благоприятно за него, съгласно действуващият към момента на извършване на деянието закон. Моли да бъде отменена присъдата на Крумовградския районен съд, като вместо нея бъде постановена друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Алтернативно прави искане, ако бъде признат за виновен, да му бъде наложено наказание “глоба”. Не сочи нови доказателства.

Ответника по жалбата – частния тъжител и граждански ищец М. С. К., чрез защитника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна – обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред на подсъдимия М. обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Г. Ю. М. и тъжителката М. С. К. живеят в с.Странджево, общ.Крумовград, обл.Кърджали, като от много време били във влошени отношения по повод връзката между майката бащата на п¯дсъдимия и майката на тъжителката, която подсъдимият не одобрявал. На 17.08.2004 год. тъжителката М. К. била в дома си, когато дошла майка й с оплакване, че е била ударена и напсувана от подсъдимия. Тъжителката, заедно със съпруга си – св. Юлиян Александров Стефанов, тръгнали към дома на сестрата на подс.Г. М. – св.Г. М., за да потърсят обяснение защо подсъдимия е ударил майката на тъжителката. Възникнал спор между тъжителката и св.Г. М., при който двете се карали на висок глас. Подсъдимият, който живеел наблизо, излезнал от дома си с мотика в ръка, приближил се до тъжителката и със замах я ударил с мотиката в областта на главата, по челото. Т. М. К. паднала на земята, като от главата й потекла кръв. Същата била закарана с автомобил в МБАЛ - АД гр. Хасково - хирургично отделение, с разкъсно - контузна рана в лявата половина на челото с дължина около 7 см., където била хирургично обработена. В болницата М. К. престояла от 17.08. 2004 год. до 24.08.2004 год. и била изписана след като състоянието й се подобрило. Вследствие на получено съобщение за случилото се, св.Петров и Чолаков – полицейски служители при РПУ – Крумовград съставили протоколи за предупреждение на подс.М., както и на тъжителката и нейният съпруг да не отправят обидни думи и да не се саморазправят помежду си; а така също съставили на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение № 488/17.08.2004 год., в който отразили, че подсъдимия е извършил нарушение по чл. 3 т.5 от Наредба № 1 на Общински съвет – Крумовград.

От приетото като доказателство по делото съдебно-медицинско удостоверение № 465/2004 год., издадено от д-р Христо Еленски - началник отделение по съдебна медицина при МБАЛ - Хасково на 24 .08. 2004 год., се установява, че при инцидент на 17.08.2004 год. тъжителката е получила: контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсно - контузна рана на челото. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат от удар с мотика по описания от пострадалата начин. Лекарят е посочил, че причиненото разстройство на здравето е извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Посочено е в удостоверението също, че за изясняване на тежесттта на претърпяното мозъчно сътресение, следва да бъдат събрани допълнителни данни под формата на показания на очевидци на инцидента. Приета е като доказателство по делото и епикриза изх. № 9825, касаеща тъжителката К. и относяща се за периода от 17.08.2004 год. до 24.08.2004 год. от МБАЛ - АД - гр. Хасково - хирургия.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.М., на които съдът дава вяра частично; от показанията на разпитаните в производството пред първоинстанционния съд свидетели Стефанов, Сибел Рамадан, Белгин Рамадан, Петров, Чолаков и С. К., които съдът кредитира изцяло; от показанията пред първоинстанционния съд на св.Г. М., Исмаил и Ю. М., на които съдът дава вяра отчасти; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М. в частите им, с която установява, че не бил удрял тъжителката с мотика по главата, а самият той бил ударен с камък по главата и бит от роднините на тъжителката; както и че последната била ударена с камък от майка си. Обясненията на подсъдимия в посочените части са нелогични, непоследователни и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин. Така, видно от показанията на св.Стефанов и Сибел Рамадан, които са непосредствени очевидци на извършване на деянието, именно подсъдимия е нанесъл удар с мотика по главата на тъжителката К. Показанията на посочените свидетели се подкрепят косвено и от показанията на св. Белгин Рамадан, Петров, Чолаков и С. К.; както и от писмените доказателства – епикриза на тъжителката и съдебно-медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ АД – гр.Хасково, които в своята съвкупност по несъмнен начин очертават времето, мястото и начина на нанасяне на безспорно установеното нараняване на тъжителката така, както са посочени с твърденията й в тъжбата. Съдът не дава вяра и на показанията на св.Г. Р. в частите им, с които същата установява, че тъжителката и нейните роднини влезли в двора на къщата й, като започнали да хвърлят камъни, с които я ударили; както и че подс.М. не бил удрял тъжителката, а същата била ударена от майка си с камък. Показанията на свидетелката в посочените им части се опровергават от посочените по-горе останали доказателства по делото, кредитирани от съда, като същата е очевидно явно заинтересована от изхода на делото, поради което съдът намира, че тези й показания представляват опит да оневини подс.М. - неин брат. Впрочем, нито подсъдимия М., нито св.Г. М. са представили по делото каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си, че са били ударени с камъни, респ. от кого, колко пъти и т.н., а напротив – от показанията на св.Петров и Чолаков – полицейски служители, разговаряли и с двете страни в конфликта непосредствено след случая, се установява, че никой от двамата – подсъдимия и свидетелката Г. М., не е споделил с тях, че са били ударени с камъни, нито пък са имали видими белези или кръв от удари по себе си. Показателен в тази връзка е факта, че в обясненията и показанията си никой от двамата – подсъдимият и св.Г. М., не твърди, че другият от тях е бил ударен с камъни от близки на тъжителката. Що се отнася до показанията на св.Исмаил и Ю. М., то същите са много общи, неконкретни и не съдържат информация за данни и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото; а още повече св.Ю. М. предава опосредено информация, предоставена му от дъщеря му – св.Г. М. В тази връзка съдът намира за несъстоятелен довода на жалбодателя, изложен в жалбата му – че първоинстанционният съд не бил взел под внимание показанията на свидетелите, посочени от подсъдимия. Всъщност, за да направи фактическите си и правни изводи, първоинстанционният съд е направил подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е изложил убедителни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и защо, като тези съображения настоящата инстанция възприема изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.130 ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че автор на деянието е именно подс.М. Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал степента на телесните увреждания на тъжителката, а именно – лека телесна повреда. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд относно осъществяване на деянието от подсъдимия и от субективна страна – че същият е извършил престъплението при пряк умисъл: съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът на подсъдимия е обективиран в поведението му, с оглед силата, насоката, средството и начина на нÓнасяне на увреждането на тъжителката.

За извършеното престъпление съдът е наложил на подс.М. наказание по втората алтернатива на предвиденото в закона за това престъпление, а именно: наказание “пробация” с определени пробационни мерки – “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и “безвъзмезден труд” в размер на по 320 часа годишно за срок от три години. При налагане на наказанието за извършеното престъпление на подс.М., обаче, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Това е така, поради следните съображения: наказателното преследване против подс.М. по реда на частното обвинение за извършено по отношение на тъжителката М. К. престъпление по чл.130 ал.1 от НК е започнало по предявена в Крумовградския районен съд тъжба, въз основа на която е било образувано Н.ч.х.дело № 4/2005 год. по описа на същия съд. Делото е приключило с Присъда № 76/29.06.2005 год., с която подс.М. е бил признат за виновен в извършването на 17.08.2004 год. в с.Странджево, общ.Крумовград на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК по отношение на тъжителката К., като на основание чл. 130 ал.1, във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б”, във вр. с чл.2 ал.2 от НК е бил осъден на наказание “глоба” в размер на 300 лв. По жалба на подс.М. против посочената присъда, с Решение № 156/28.11.2005 год., постановено по В.н.ч.х.дело № 300/2005 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, присъдата е била отменена и делото е било върнато на Крумовградския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. При повторното разглеждане на делото, с присъдата, предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд недопустимо е влошил положението на обжалвалия подсъдим. Това е така, тъй като съдът е наложил на подс.М. по-тежко наказание от наложеното му такова при първоначалното разглеждане на делото. Безспорно е, изхождайки от същността и характера на наказанието “пробация”, вкл. и от систематичното му място в системата от наказания, очертана с разпоредбите на чл. 37 от НК, че същото е по-тежко от наказанието “глоба”. Същевременно, макар и да е посочил в присъдата си разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК и в мотивите към нея да е приел, че наложеното на подсъдимия наказание “пробация” се явява по-благоприятен закон за него, то първоинстанционния съд е пренебрегнал принципната забрана за влошаване на положението на подсъдим при повторно разглеждане на дело, след отмяна на присъда и връщане на делото за ново разглеждане по жалба на подсъдимия и без жалба от частния тъжител. Извода на първоинстанционния съд – че наказанието “пробация” е по-благоприятно за подс.М., е необоснован и незаконосъобразен. Действително, след момента на извършване на деянието и до постановяване на обжалваната присъда е последвало изменение на разпоредбата на чл. 130 ал.1 от НК, в санкционната й част /като към момента на извършване на деянието от подсъдимия закона е предвиждал за това престъпление наказание лишаване от свобода до две години или поправителен труд; докато към момента на постановяване на присъдата от първоинстанционния съд за престъпление по чл. 130 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация/. При това положение, и имайки предвид наложителното приложение на разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, по изложените по-горе съображения относно недопустимостта на влошаване на положението на подсъдимия при повторно разглеждане на делото след отмяна на осъдителна присъда по негова жалба и с оглед налагане на наказанието му именно при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с отменената присъда при първото разглеждане на делото, настоящата инстанция намира, че по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2 ал.2 от НК по отношение на подс.М. е законът, действувал към момента на извършване на деянието, тъй като след замяната на наказанието лишаване от свобода, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание “глоба”, а не наказание “пробация”, каквото се предвижда по действуващия към момента на постановяване на присъдата закон, което се явява по-тежко. Ето защо, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, на подс.М. е наложено наказание “пробация” с определени пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и “безвъзмезден труд” в размер на по 320 часа годишно за срок от три години, като следва да бъде намалено наказанието и на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК следва на подсъдимия да бъде наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв.

Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f903c8c-9cc5-41a9-81ce-55c796749fe3