Решение № 238 от 26.03.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Шумен, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630103130 по описа за 2024 година

Производството е образувано по установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, от Б. В. Д., чрез пълномощника адв. Н. от ВАК, против „Фератум България“ ЕООД, за прогласяване нищожност на клауза от Договор № 1267152/13.06.2023 г., с която ищецът се задължила да плати възнаграждение, като нищожна в противоречие на закона.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че между страните бил сключен Договор № 1267152/13.06.2023 г. за потребителски кредит при ОУ на кредитора, в размер на 2000 лева, която сума ищецът се задължил да върне на 12 вноски, както и да плати годишна възнаградителна лихва от 23,00 %, в общ размер от 460 лв. за срока на договора, при ГПР от 49,11 % - т. 4 от Договора. При тези условия длъжникът следвало върне сумата 2460 лв.. В т. 5 от Договора било предвидено заемът да бъде обезпечен с поръчителство в полза на кредитора предоставено от Multitude Bank, която клауза ищецът намира, че е в пряко противоречие с преследваната от закона цел и е нищожна поради противоречие на закона. Твърди, че с общата сума, която платил в размер на 2001,65 лв., погасил задължението си за главница. На 03.01.2024 г. въз основа на Удостоверение за наличие на задължение установил, че има задължение в размер на 2 538,35 лв., от които 1 571,02 лв. главница, 168,90 лв. - лихва и 798,43 лв. - такса за банкова гаранция. Счита, че договорът за заем, сключен между страните се явява недействителен, поради 1 което на осн. чл. 23 ЗПК, не дължи плащането на посочените задължения.

Моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 798,43 лв. - такса по Договор № 1267152/13.06.2023 г. за потребителски кредит.

Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава отговор. Намира иска за неоснователен. Счита, че по силата на чл. 5 от Договора ищецът бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение като е можел да предложи свой поръчител или този предложен от кредитора - М. Б. (Малта), което потребителят сам избирал, но сключването на договор за гаранция не било задължително. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според представения и приет по делото Договор № 1267152/13.06.2023 г. /л. 10/, ответникът се е задължил да предостави заем в размер на 2000.00 лева, който ищецът се задължила да върне на 12 месечни вноски, съгласно Погасителен план - т. 2, срещу фиксирана лихва от 460 лв. /годишен лихвен процент от 23 %/, при ГПР в размер на 49.11 % - т. 4. Страните не спорят, а ищецът изрично признава неизгоден за него факт - че е усвоил сумата от 2000 лв.. Следователно страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл.

240 ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от заемодателя на заемателя.

Съгласно Удостоверение за наличие на задължение /л. 18/ издаден от ответното дружество, към 03.01.2024 г. по сметка на ищеца при кредитора се води задължение от 2 538,35 лв., от които 1 571,02 лв. – размер на усвоения кредит; 168,90 лв. - лихва по кредита и 798,43 лв. - такса за банкова гаранция /услуга предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД и свободно 2 избрана от длъжника/.

Процесният Договор № 1267152/13.06.2023 г. между ищеца и ответното дружество отговаря на императивните изисквания за валидност, поради което следва да бъде разгледан предявеният установителен иск за прогласяване нищожност на клаузата от Договора между страните, съгласно която по искане на длъжника заемът е бил обезпечен като се сключи в полза на кредитора Договор за поръчителство с Multitude Bank, за което съгласно клаузата на чл.

4.3 от Преддоговорна информация „Стандартен европейски формуляр“ /л. 19/ очакваните разходи за длъжника ще бъдат в размер на 1900 лева, като изрично е посочено, че същите не се включват в ГПР по кредита.

От една страна това допълнително задължение поето от длъжника в същността си е сходно с Договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, съгласно която разпоредбата с договора за поръчка довереникът /поръчителят/ се задължава да извърши за сметка на доверителя /длъжника/ възложените му от последния действия. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да плати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. В процесния случай с клаузата на чл. 4.3 от Преддоговорна информация вр. чл. 5 от сключения Договор ищецът, в качеството доверител, е поел насрещно задължение да плати възнаграждение в полза на довереника ако извърши действието: сключване на Договор за поръчителство, по който страни следва да са кредиторът и поръчителят. Според разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма. В този смисъл предпоставка за действителност, на които и да е договор за поръчителство, е спазване на изискуемата от закона форма – писмена.

Доколкото ответникът в настоящото производство, като страна по договора за поръчителство, не е представил по делото писмен Договор с „М. Б.“, с който последният да се е задължил солидарно с длъжника, с цел обезпечаване на неговата платежоспособност, се налага извода, че претендираната от кредитора по договора за заем, съгласно Удостоверение за наличие на задължение, сума от 798.43 лева, е без основание.

От друга страна ако поетото от длъжника задължение е било да плати на кредитора „очаквани разходи“ в размер на 1900 лева, същото по своя характер е неустойка. По дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да доказва, 3 кредиторът може да претендира при неизпълнението му – т. е. неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнение на главно задължение, без да е нужно те да се доказват. Както бе посочено съгласно клаузата на чл. 4.3 от Преддоговорна информация „Стандартен европейски формуляр“ „очакваните разходи“ за длъжника след като заемът бъде обезпечен като се сключи в полза на кредитора Договор за поръчителство с Multitude Bank, ще бъдат в размер на 1900 лева, като кредиторът претендира извънсъдебно част от сумата - 798.43 лева. В този смисъл следва да се приеме, че така договорената неустойка е предварително установена в договора.

Същевременно съглашението за неустойка не може да обезпечава вредите от неизпълнение на друго задължение различно от главното. В процесния случай главното задължение на заемателя по Договора за паричен заем е да ползва сумата по кредита съобразно уговорената цел и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва. С клаузата на чл. 4.3 от Преддоговорна информация „Стандартен европейски формуляр“ вр. чл. 5 от Договора, заемателят се задължил за нещо допълнително и различно от главното задължение, което допълнително задължение е в косвена връзка с главното, като съдът намира, че предпоставките за неговата валидност са индивидуално и предварително уговаряне на условията, каквито доказателства заемодателят не е представил. Съгласно задължителните указания в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3 ОСТК, където е посочено, че преценката за нищожност на клауза за неустойка следва да се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент и поконкретно - след настъпило неизпълнение и с оглед вредите от същото, както и, че неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, съдът намира, че липсата на пряка връзка на обусловеност /акцесорност/ между съглашението за неустойка и главното задължение по Договора, както и липсата на доказателства тази клауза да е индивидуално уговорена води до нищожност на същата на основание чл. 146, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗПотр. Изложеното води до извода, че клаузата на чл. 4.3 от Преддоговорна информация „Стандартен европейски формуляр“ вр. чл. 5 от Договора като имаща за резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК, при което искът се явява 4 основателен и следва да бъде уважен.

Относно становището на процесуалният представител на ищеца относно годишния процент на разходите и начинът за неговото формиране, както и за пълнота на изложението, съдът намира следното:

Твърдението, че възнаграждението, което било договорено да бъде платено от ищеца за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено в размера на ГПР, което би довело до превишаване на предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК общ размер от пет пъти размера на законната лихва в левове и валута определена с ПМС на Р.България и като краен резултат - пълна нищожност на Договора за паричен заем, поради противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е неправилно.

От една страна съгласно доклад на Европейската комисия от 08.05.2012 г., съдържащ насоки за приложението на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит във връзка с разноските и ГПР, договорено плащане за допълнителна услуга се включва в ГПР, при две кумулативни условия: 1/ако е задължителна и 2/ако е свързана с кредита. Ако едно от условията не е налице, то тогава разходите за допълнителна услуга не се включват в ГПР. Според насоките на ЕК една допълнителна услуга може да се счита за незадължителна, ако клиентът може да избере да не използва услугата, когато условията на кредита (лихва, падежни дати, периодичност на плащанията) са едни и същи, както при избор на допълнителната услуга, така и ако същата не е избрана. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит и суми за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени по негово искане, като: разходи различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходи за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в 5 друг договор, сключен с потребителя. С разпоредбата на чл. 10а ЗПК, е уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като се изисква видът, размерът и действието да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит - ал. 4 на същата разпоредба.

Следователно българският законодателя е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на ГПР по кредита. В този смисъл в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора /по аргумент от § 1, т. 1 ДР на ЗПК/, а когато възнаграждение за допълнителна услуга се дължи отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на чл. 19 и § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР.