Решение № 99 от 30.12.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Частно наказателно дело 504/2022
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 30.12.2022
- В сила
- 07.01.2023
- Състав
- Нели Георгиева Батанова, Светлин Емилов Стефанов, Димчо Стоянов Луков
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Шумен, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нели Г. Батанова
Членове:
Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Галина Св. Георгиева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20223600200504 по описа за 2022 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Австрия за признаване и изпълнение на решение № BH-ND/03/191000059000/19 от 16.12.2019 г., в сила от 28.01.2020 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, Австрия за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин М. Х. М., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, гр. Шумен, ул. „В. П.” № 22, вх.1, ет.2, ап.4, обл. Шумен. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по австрийското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане ****** год. е лицето М. Х. М., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, гр. Шумен, ул. „В. П.” № 22, вх.1, ет.2, ап.4, обл. Шумен. Засегнатото лице М. Х. М. е нередовно призовано и не се явява. Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се представлява от него.
Защитникът изразява становище, че по българското законодателство е изтекла погасителната давност за наложената глоба и са налице основания за отказ от изпълнение.
Преди това засегнатото лице М. Х. М. е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В съдебно заседание служебния защитник на засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
1
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова санкция, наложена от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, Австрия /Окръжна администрация Neusiedl am See/. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Република Австрия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /М. Х. М./, което: “На 27.07.2019 година в 17:44 ч. движейки се в Nickelsdof, A4, StrKm 63,730 Fahrtrichtung Wien, като водач на лек автомобил с регистрационен номер ****** /BG/ е превишил максимално допустимата скорост с 23 км./ч. Допустима максимална разрешена скорост 80 км./ч.“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на §98Abs. 1 KFG i.v.m., § 58 Abs. 1 Zif. 2 Lit. e KVD; §134 Abs. 1 KFG от разпоредбите на Австрия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 06.12.2022 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Австрия.
Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен.
Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Австрия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. М. Х. М., чрез служебния си защитник, не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице М. Х. М. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението :
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 16.12.2019 г., в сила от 28.01.2020г., за налагане на финансова санкция, постановено от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, Австрия;
2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето - 13.01.2020 год.
2 и влизане в сила на решението на 28.01.2020 год. са изминали повече от две години, но са налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство на изтича на 28.01.2023 год., в какъвто смисъл е посочено и в самото Удостоверение. Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице Румен Стоянов Русев е било уведомено за правото си да обжалва решението.
Решението е постановено по дело № BH-ND/03/191000059000/19 от 16.12.2019 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, Австрия и е влязло в сила от 28.01.2020 година. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице – М. Х. М. - е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 16.12.2019 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 95 EUR в български левове е 185,80 лева /сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл.
16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение № BH-ND/03/191000059000/19 от 16.12.2019 г., в сила от 28.01.2020 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, 3
Австрия, с което по отношение на българския гражданин М. Х. М., с ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, гр. Шумен, ул. „В. П.” № 22, вх.1, ет.2, ап.4, обл. Шумен е наложена финансова санкция в размер на 95,00 евро, равностойна на 185,80 лв. /сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 16.12.2019 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАПгр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице – от датата на узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4